Определение № 3466 от 22.07.2026, Административен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3466

Пазарджик, 22.07.2026 г.

Административният съд - Пазарджик - IX състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдията Мария Колева административно дело № 861/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. К. П., подадена чрез процесуален представител адвокат А. Г. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000512/27.04.2026 г. на Х. Д. Н., началник група към ОДМВР-Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“„гг)“ ЗДвП временно й е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Подадена е Молба вх.№ 6897/21.07.2026 г. с искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на приложената принудителна административна мярка. Твърди, че отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство ще й нанесе значителна и трудно поправима вреда, тъй като няма да може да обслужва всекидневните си задължения и да упражнява трудовата си дейност.

Административен съд-Пазарджик приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка (ПАМ) е допустимо за разглеждане, а по същество - основателно, по следните съображения:

С оспорения акт, на посочено правно основание чл. 171, т. 1, б. „з“ „гг)“ ЗДвП, на С. П. е приложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Всички заповеди по чл. 172, ал. 1 ЗДвП за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 8 ЗДвП са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората – чл. 171 ЗДвП.

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт издаден по реда на чл. 171, т. 1, б „з“„гг)“ ЗДвП, каквато е и оспорената заповед. Иначе казано, предварителното изпълнение е предвидено по силата на закона, поради което и в процесната ПАМ не се съдържа изрично разпореждане за предварителното й изпълнение. Според чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на ал. 2. В тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на значителни и/или труднопоправими вреди, като представи доказателства и изложи мотивирани твърдения, че би могъл да претърпи значителна или трудно поправима вреда.

С искането за спиране изпълнението на ЗППАМ се твърди, че оспорващата би могла да претърпи от изпълнението на акта вреди, за което са представени доказателства, включително и фишове за заплата. В случая, целта на приложената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата, поради което защитените обществени отношения се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в този процес.

Част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респ. репариране на претърпените от тях вреди е и императивно въведеното правило за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ). Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП, съгласно която норма, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ.

Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за наличие именно на посочената по-горе хипотеза, доколкото се установява, че управляваният от жалбоподателката собствен лек автомобил рег.№ [рег. номер], е с прекратена на 09.12.2025 г. регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Следва да се има предвид обаче и разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 ЗДвП, която указва, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Анализът на цитираните разпоредби показва, че към момента на сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и представяне пред административния орган на валидна полица за това, са настъпили материалноправните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Тези фактически обстоятелства са възникнали на 27.04.2026 г., в деня на издаване на оспорената ЗППАМ № 26-1228-000512/27.04.2026 г. Със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ са постигнати целите по чл. 22 ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него.

Съобразявайки горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателката С. П. значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява всекидневните си семейни, битови и трудови задължения, в конкретния случай се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, доколкото последните са вече защитени и обезпечени от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Предвид изложеното искането за спиране се явява основателно и следва да бъде уважено.

Водим от горното Административен съд-Пазарджик, IX-ти състав

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1228-000512/27.04.2026 г. на Х. Д. Н., началник група към ОДМВР-Стара Загора, сектор „Пътна полиция“.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от определението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�