Решение № 36 от 15.06.2022, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Шумен, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Димчо Ст. Луков

Румяна В. Райкова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20223600600139 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 260017/08.12.2021г. по НЧХД № 14/2021 г. по описа на Районен съд - Исперих, е признат за невиновен Ф. ИВ. Ф., за това, че на 13.07.2020г. в депозиран писмен отговор по Гр.д.№614/2020г. по описа на РС – Разград е разгласил позорно обстоятелство за другиго – за ХР. Г. Г. от гр.Разград и му приписал престъпление чрез изразите: „След завеждане на НЧХД №590/2017г. по описа на РС – Разград Х.Г. направи редица последващи публикации във „Фейсбук“ по наш адрес, съдържащ обидни и клеветнически твърдения и заплахи, за които не сме предприемали нови съдебни процедури с надеждата, че същият ще престане с агресивното си поведение към нас и че след влизане на присъдата на съда, той ще съобразява поведението с действащото законодателство“ - престъпление по чл.147 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 о НПК го оправдал по въздигнатото и поддържано частно обвинение. С присъдата е осъден Х.Г. да заплати на подсъдимия Ф. разноски по делото в размер на 360 лв. като направени от него разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу постановената от ИРС присъда са подадени въззивни жалби от частния тъжител ХР. Г. Г.. В първоначалната жалба жалбоподателят намира, че постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна, респективно – накърнени са негови права и законни интереси. В допълнителната въззивна жалба се мотивира, че според него присъдата е постановена от незаконен 1 състав, като излага аргументите си. Моли да бъде отменена присъдата и делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. С жалбата не се правят доказателствени искания, касателно събиране на писмени доказателства или допускане на лица за разпит.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. На 13.05.2022г. е постъпила молба от Х.Г., в която изразява становище, че възприемал председателя на съдебния състав по НЧХД №14/2021г. на РС – Исперих като част от семейството му и затова бил възпрепятстван да обжалва постановения съдебен акт по лични и морални съображения. Оспорва представените от насрещната страна преписи /разпечатки/ формат А4, както и събраните към момента свидетелски показания, касаещи съдържанието на въпросните материали, които не били представени в оригинал или в цифров вариант, защото били изфабрикувани. Подробно развива съображенията си защо не следва да се дава вяра на тези доказателствени материали. Смята, че всички доказателства ангажирани от подсъдимия следва да бъдат подложени на щателна проверка по повод тяхната истинност, още повече че свидетелските показания били снети от силно заинтересовани от изхода на делото лица – децата на Ф.. В молбата моли да бъде отменена изцяло присъдата на РС – Исперих и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд от различен състав.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда на ИРС, който бил направил изключително задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, обосновани крайни правни изводи и законосъобразно решил, че подзащитният му не е виновен по така повдигнатото обвинение. По отношение на доводите за роднински връзки със съдията-докладчик и тъжителя, лансирани от тъжителя, посочва, че не са ангажирани доказателства, а и заявените от тъжителя обстоятелства не били сред основанията по чл.29 ал.1 т.7 от НПК вр. § 1 от ДР на НПК. Депозираните в молбата твърдения намира за голословни и необосновани. Смята, че доказателствения материал по делото е анализиран изключително прецизно.

Моли съда да приеме, че при постановяването на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и присъдата е обоснована и материално законосъобразна, и моли да бъде потвърдена. В защитната си реч подсъдимият изразява съгласие с изложеното от адвоката му. В последната си дума заявява, че тормозът е голям за последните 4-5 години.

Първоначалната въззивна жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК, а последващата има характера на допълнение към нея, поради което съдът приема, че въззивните жалби на тъжителя са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Въззивната инстанция, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на 2 обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи само наличие на обстоятелства по чл. 338 от НПК във вр. с чл. 334 т.6 от НПК.

За да постанови присъдата си, районният съд е събрал редица гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите К. Г., И. И. и Валентина И., както и множество писмени доказателства, включително и по други приобщени дела, всички приобщени на основание чл.283 от НПК, които е обсъдил обстойно и задълбочено. След анализа им, съдът е приел от фактическа страна, че:

Подсъдимият Ф. и тъжителят Г. се познавали. Били са съдружници в „Би Юник” ООД до 16.10.2013г. След прекратяване на съдружието им, между тях възникнал конфликт, във връзка с който било заведено НОХД № 590/2017г.

/преобразувано в НЧХД №378/2018г./ по описа на РС - Разград, в което тъжителят Г. бил признат за виновен по въздигнато и поддържано частно обвинение от подсъдимия и неговата съпруга, за разпространени по отношение на тях обиди чрез социалните мрежи. НЧХД № 378/2018г. е приключило пред РС - Разград с Присъда от 22.01.2019г.

По-късно през 2020г. частният тъжител Г. завел срещу подсъдимия Ф. гражданско дело № 614/2О20г. по описа на Районен съд - Разград с претенция за обезщетение по чл.45 от ЗЗД. По това дело Ф.Ф. депозирал писмен отговор със становище по иска, като в един от абзаците на изложението написал, че:

„След завеждане на НЧХД № 590/2017г. по описа на Районен съд - Разград Х.Г. направи редица последващи публикации във „Фейсбук“ по наш адрес, съдържащи обидни и клеветнически твърдения и заплахи, за които не сме предприемали нови съдебни процедури с надеждата, че същият ще престане с агресивното си поведение към нас и че след влизане на присъдата на съда, той ще съобразява поведението с действащото законодателство“.

В социалната мрежа Фейсбук е бил регистриран профил с имената „Itso Mscr”. За този профил Районен съд - Разград в протеклото пред него производство по НЧХД № 378/ 2018г. е приел, че принадлежи на подсъдимия.

РРС е посочил, че този факт се потвърждава и от разпитаните свидетели. На 31.08.2017г. вестник „Екип 7” публикувал статия как подсъдимият Ф. е заплатил свой дълг към Топлофикация с огромно количество стотинки.

Статията била споделена във Фейсбук, във Публична група „Кауза Разград”, като под публикацията са били написани множество коментари, включително и от потребител с профил „Itso Mscr”. В тези коментари пространно били коментирани лични качества на подсъдимия Ф., твърдени били обстоятелства от неговата битийност, като били употребени лични оценъчни критерии на коментиращия относно личността на Ф. и неговите обществени изяви. Били ползвани следните изрази: „Нищо чудно скоро да му тръгне прякор Фифи жълтата стотинка”, „Колкото и да се бие в гърдите, че дава и помага на „приятелите си”, Ф. винаги ще си остане един дребен Разградски тарикат”, „Ф. няма морал, няма ценности, няма и угризения за нищо, което е направил 3 или прави”, „Драги читателю - Ф. може и да ти е приятел, само ако си му полезен... или ако имаш хубава жена или дъщеря”, „Фифи жълтата стотинка влезе в кошарата за известно време”, „Шумната се е занимавал с проституция и е държал публичен дом в града. Сами разбирате, че живота на Шумната е бил зашеметяващ откъм пари и забавления. Тъй като са разведени с майка му (по обясними причини), Ф. е израснал покрай баща си. Ще ви спестя какво е правил в юношестките си години Ф., защото няма смисъл да обяснявам логичното, но това е което му е останало и до днес, вече като изграден характер.”.., „В момента Ф.Ф. най-открито плагиатства (копира 1 към 1) и продава на пазара чужд труд.” и други. В коментарите било отразено също, че „Ф.Ф. не е плащал с години и сега е време да плати. Ако ще и с туби от по половин стотинки да плаща - ще плаща. Ще плаща защото от време на време това им се случва на „по-великите” от останалите! Днес плаща на Топлофикация - живот и здраве може пък и да лежи в кошарата, заради начина по който изкарва парите, за да развява сега стотинки, в туби.

Поздрави, Ф.е. Не съм те забравил - спокойно”.

РС е посочил, че в депозирания писмен отговор подсъдимият сочи, че след получаване на призовките за насрочване на НЧХД № 590/2017г. по описа на Районен съд - Разград профил „Itso Mscr” в социална мрежа Фейсбук бил изтрит.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, защото почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства. Само това са безспорно установените факти по делото и ШОС като инстанция по същество не намира за установени по несъмнен и безспорен начин и други факти. Първоинстанционният съд обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства. Обосновано първата инстанция е приела, че разпитаните в съдебно заседание свидетели не доказват изложеното в тъжбата, а го опровергават. Това безспорно е така, още повече че свидетелите са посочени от подсъдимия, а не от частния тъжител, върху който е тежестта на доказването по дела от частен характер съобразно чл.103 ал.1 предл.2 от НПК. Той е следвало да ангажира писмени и гласни доказателства, които да бъдат събрани непосредствено пред първоинстанционния съд. Частния тъжител Г. не е ангажирал свидетели и по повод на конкретен въпрос на защитника, на л.122 от съдебното дело на РС – Исперих е материализирано изрично изявление на тъжителя, че не смята да ангажира гласни доказателства. Подсъдимият въобще не е бил длъжен да доказва, че е невинен в съответствие с чл.103 ал.2 от НПК и не е бил длъжен да сочи каквито и да било доказателства. Независимо от това Ф. и защитата му сочили и писмени, и гласни доказателства – всички те безспорно са били ангажирани в подкрепа на неговата невинност – за да опровергаят, а не да подкрепят частното обвинение в тъжбата. Следва да се отбележи, че голяма част от показанията на разпитаните свидетели всъщност касаят факти и обстоятелства неотносими към предмета на доказване по настоящото дело, а става въпрос за 4 етимологията на конфликта между подсъдимия и частния тъжител. Според настоящата инстанция показанията на свид. К. Г. са безпристрастни и следва да се кредитират, защото макар и в приятелски отношения с тъжителя, няма данни той да е предубеден и заинтересован от изхода на делото. От показанията на този свидетел се установява, че познава частния тъжител и подсъдимия, които били съдружници в миналото, че от подсъдимия е научил, че фейсбук профил „Itso Mscr” принадлежи на частния тъжител и че от този профил лицето е коментирало във виртуална група „Кауза Разград” във Фейсбук. Установява се по безспорен начин, че свид.Г. знае за отправени обиди по отношение на подсъдимия и съпругата му от посоченият Фейсбук профил, но не е имал лична комуникация с човека администриращ профил „Itso Mscr”. Установява се, че е контактувал с профил „Hristo Ganchev”, за който знае, че принадлежи на частния тъжител и че от този профил е чел коментари по отношение на Ф. и съпругата му. От показанията на свид.Г. безспорно се извличат добри характеристични данни за подсъдимия и по същество се опровергават изложените в публикациите на профил „Itso Mscr” отрицателни оценки за Ф..

Показанията на този свидетел изцяло кореспондират с показанията на свид.И. и свид.И.. Последните действително са деца на подсъдимия и биха могли да се приемат за заинтересовани, но те са в синхрон и с писмените доказателства. Свид.И. И. и свид.Валентина И. допълнително свидетелстват и за огорчението на подсъдимия от публикациите на профил „Itso Mscr” във платформа „Фейсбук”, за който знаел, че е на тъжителя и също опровергават изложените негативни коментари и отрицателни оценки за Ф., баща му и съпругата му. Както е посочил и първоинстанционният съд - и тримата свидетелстват, че обидите и клеветите са писани от профил, зад който реално стои частният тъжител, тъй като в коментарите са били изнасяни данни и информация, която е ставала достояние на Г. като съдружник на Ф.. Правилен е извода на РС, че следва да кредитира показанията на тримата разпитани в производството свидетели, тъй като сами по себе си показанията на всеки един от тях са безпротиворечиви, логични и последователни, а освен това са взаимнодопълващи се и кореспондират помежду си. Според ШОС обясненията на подсъдимия са в синхрон с тези показания и при съпоставянето им с всички събрани по делото доказателства – гласни и писмени, следва да бъдат кредитирани като убедителни и достоверни.

Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4f1a994-8095-42e4-a966-629609fe08e7