Решение № 3690 от 06.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3690 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. М.

Мария Стойкова при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. М. Въззивно гражданско дело № 20221100512734 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20213379/18.11.2021 г., постановено по гр. д. № 68405/18 г. по описа на СРС, 49 състав, при участието на контролиращата страна – Прокуратурата на Република България, е отхвърлен предявения от Д. И. М. срещу Софийски районен съд иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на забавено правосъдие по гр. д. № 48741/10 г. на СРС, 50 състав.

Подадена е въззивна жалба от Д. И. М. срещу решение № 20213379/18.11.2021 г., постановено по гр. д. № 68405/18 г. по описа на СРС, 49 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени процесуални нарушения, довели до нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения при преценката на доказателствата по делото и неправилно е приложил последиците от тежестта на доказване при установяване на причинно – следствената връзка между настъпилите неимуществени вреди и забавата от постановяването на решението по делото.

Твърди, че изводите на първоинстанционния съд, че искът е недоказан, са 1 необосновани и са базирани единствено върху част от показанията на св. М., които са интерпретирани неправилно от съда. Посочва, че не са взети предвид показанията на св. А., която дава сведения, че ищцата е имала само едно дело със Столична община, касаещо имот в Панчарево, и че ищцата е била „бясна“ за това, че нещата по делото не се случват по нормален начин.

Поддържа, че преценката на обосноваността на продължителността на производството следва да се оценява в светлината на всички обстоятелства по делото и критериите, установени в практиката на ЕСПЧ, и по – конкретно сложността на делото, поведението на жалбоподателя и на съответните власти и значението на делото за жалбоподателя. Посочва, че в случая няма данни ищцата да е протакала решаването на делото, като твърди, че от последното заседание по делото, което е проведено на 05.02.2013 г., до датата на постановяване на решението – 06.11.2018 г., са изминали повече от пет години, като тази продължителност е единствено по вина на съда. Поддържа, че прекомерната продължителност на производството по делото /8 години от започване на производството по делото през 2010 г. до 06.11.2018 г. – датата на постановяване на съдебното решение по делото/ се дължи на поведението на компетентния съдебен орган, който е обявил решението по делото повече от пет години след датата на обявяване на делото за решаване. Твърди, че ЕСПЧ приема, че държавата носи отговорност, както за структурните проблеми в организацията на съдебната система и за липсата на реакция при натрупване на множество висящи дела пред съдилищата, така и за поведението на съдебните и другите власти и за забавянията на вещите лица.

Посочва, че общата претовареност на съдилищата не може сама по себе си да се използва като оправдание за прекомерното забавяне при гледането на делата, а липсата на вина на конкретния съдия или друго длъжностно лице не е достатъчно, за да се приеме, че няма нарушение на изискването за разумен срок. Твърди, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че прекомерно продължителното производство по делото е причинило на ищцата значително неудобство и продължителна несигурност. Ето защо, счита, че по делото е доказано наличието на причинно – следствена връзка между забавата при произнасянето на решението по делото и неудобството и притесненията пред роднините и правната несигурност и би оправдало присъждането на обезщетение. Твърди, че като е достигнал до други правни изводи, първоинстанционният съд е постановил 2 неправилен и необоснован съдебен акт, който не почива на събраните по делото доказателства. Поддържа, че е налице и основателно съмнение в липсата на безпристрастност на съда при решаване на делото, тъй като съдебният състав, разгледал делото, е част от СРС, което представлява и основание за отвод на съда по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Софийски районен съд е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че по делото не се установяват твърдяните нарушения на процесуалните правила. Посочва, че правилно съдът е приел, че по делото не се установява да са настъпили неимуществени вреди в претендирания размер, които да са в причинно – следствена връзка с продължителността на производството по делото, и които да следва да бъдат обезщетени. Поддържа, че неправилно въззивникът счита, че съдебният акт е опорочен поради липса на направен отвод на съдебния състав, тъй като разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, съгласно която при образувано производство по реда на този закон пред съд, който е ответник, то същият следва да прекрати делото и да го препрати на най – близкия родово компетентен съд, има действие за напред и важи за съдебните производства, които са образувани след 29.11.2019 г. Моли за потвърждаване на решението.

Претендира разноски.

Контролиращата страна – Прокуратурата на РБ поддържа становището, че въззивната жалба е основателна. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че е нарушено правото на ищцата за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, но тъй като не са събрани доказателства въззивницата – ищца в първоинстанционното производство да се претърпяла вреди, които да надхвърлят тези, извън нормалните притеснения и тревоги, то обезщетението следва да се присъди в размер, значително по – нисък от претендирания.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, 3 приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ.

Ищцата Д. И. М. твърди, че по искова молба, подадена от нея и Л.С., О.П. К.К., Н.П., С.П., М.П. К.П., Г.Б., В.С., С.С., А.В. и В.Н. е образувано гр. д. № 48741/10 г. по описа на СРС, 50 състав. Твърди, че последното заседание по делото е било проведено на 05.02.2013 г. и делото е обявено за решаване, но към датата на подаване на исковата молба в съда решение не е било постановено. Посочва, че с молби от 26.02.2018 г. и от 11.04.2018 г., подадени до СРС, 50 състав, ищцата е поискала да бъде постановено решение по делото. Твърди, че срокът за постановяване на решение по делото, посочен в чл. 235, ал. 5 ГПК, е едномесечен и че същият е изтекъл на 05.03.2013 г., но повече от пет години след това съдът не е постановил решение по делото.

Поддържа, че след продължило почти три години производство по делото пред първоинстанционния съд и още пет години в очакване на решение, същото все още не е приключило с акт по съществото на спора. Твърди, че е налице отказ от правосъдие и нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, касаещо „разглеждане и решаване на делото в разумен срок“. Посочва, че поради дългата продължителност на делото и необоснованото забавяне на производството по делото, ищцата е загубила доверие в съда и в безпристрастността му, както и че получи справедливо решение по спора.

Твърди, че това е създало в нея чувство на безпокойство и безпомощност, усещане за безсилие и онеправданост, довело до загуба на доверие в правораздавателните институции. Поддържа, че в резултат на забавеното разглеждане и решаване на гр. д. № 48741/10 г. по описа на СРС, 50 състав, и нарушаване на правото й по чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, касаещо „разглеждане и решаване на делото в разумен срок“, е претърпяла неимуществени вреди, довели до негативни изживявания, чувства и емоции, напрегнатост, тревожност, нервност, гняв, безсъние, депресивни състояния, отчаяност и огорчение, разочарование и загуба на вяра в справедливостта и ефективността на съдебната система. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от забавено правосъдие и нарушаване на правото по чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, касаещо разглеждане и решаване на делата в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 4

23.10.2018 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът – Софийски районен съд оспорва иска по основание и размер. Твърди, че при преценката за наличието или липсата на разглеждане на делото извън разумния срок, съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора /чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ/. Посочва, че разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на конкретните обстоятелств по всяко дело и с оглед посочените критерии. Твърди, че преценката за наличието на разглеждане на делото над разумния срок следва да бъде извършена с оглед на посочените критерии и доколко забавянето се дължи на поведението на съда и налице са твърдяните от ищцата претърпени неимуществени вреди, които да обуславят присъждане на претендираното обезщетение като адекватно на увреждането. Поддържа, че следва да се вземе предвид обстоятелството, че Софийският районен съд е един от най – натоварените в страната съдилища, както и че от заповед № АС – 205/01.07.2016 г. на председателя на СРС е видно, че същият е предприел действия за временно спиране на разпределението на нови дела на СРС, 50 състав, за да може съставът да се произнесе по делата, които са обявени за решаване. Твърди, че претендираните вреди са недоказани и не са в причинно – следствена връззка с поведението на ответника. При условията на евентуалност поддържа, че претендираният размер на обезщетението е завишен. Претендира разноски.

Контролиращата страна – Прокуратура на РБ изразява становище, че размерът на иска е завишен.

Не се спори между страните, а и от представения като доказателство по делото протокол от 05.02.2013 г. по гр. д. № 48741/10 г. по описа на СРС, 50 състав, се установява, че делото е обявено за решаване на 05.02.2013 г.

От решение от 26.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 3720/19 г. по описа на СГС, III – Б въззивен състав, е видно, че е потвърдено решение № 526342/06.11.2018 г. по гр. д. № 48741/10 г. по описа на СРС, 50 състав.

От представената като доказателство по делото заповед № АС – 5

205/01.07.2016 г. на председателя на СРС, издадена на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗСВ, се установява, че считано от 04.07.2016 г. е наредено да се заличи профила на съдия М.Ш. в централизираната система за разпределение на делата. В мотивите на заповедта е посочено, че това се налага с оглед драстичните забавяния при разглеждане и решаване на делата в разумни срокове при съобразяване на законните права и интереси на гражданите и осигуряване на ефективна възможност за постановявне на съдебни актове по дела, обявени за решаване.

По делото е представена като доказателство и молба с вх. № 9002728/11.04.2018 г. от Д. И. М. до председателя на СРС, в която е посочено, че повече от година чака решение по делото, но към настоящия момент няма постановено решение по делото, поради което се иска да бъде извършена проверка и да предприемат съответните мерки.

За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. М. и св.