Решение № 1262 от 18.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1262 гр. Пловдив, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330203428 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 3748454, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на В. И. Х., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

2, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата, в допълнителна писмена молба се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, съответно обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 18.06.2020 г. в 14,55 часа, на Републикански път 2-64, км. 50, в посока от село Труд към град Пловдив, при въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС – ЛЕК АВТОМОБИЛ, „МЕРЦЕДЕС Е 220 ЦДИ“, с рег. №*** при отчетен толеранс от минус 3 % в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 92 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 32 км/ч. Собственик на когото е регистриран автомобилът е В. И. Х..

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се опровергава от събраните по делото доказателства.

Това е така, доколкото от изисканото по служебна инициатива на съда писмо от ОПУ-Пловдив, изх. № 11 – 00 – 321/ 19.06.2023 г. /л. 11/ се установява, че макар преди процесния пътен участък формално да има поставен пътен знак В 26, мястото на контрол не попада в обхвата му на действие.

От посоченото писмо се установява, че пътен знак в посочената посока на движение е поставен на км. 49+800, като километражът нараства в посока към гр. Пловдив, тоест в посоката на контрол и заснемане на процесния автомобил и действието му се изчерпва при км. 49 + 960, където има кръстовище. На самия км. 50, дясно платно, при движение от село Труд към град Пловдив, няма поставени никакви пътни знаци , в т. ч. и пътен знак В26.

В този смисъл в протокола е отбелязано, че АТСС е разположено на 200 метра от знака В26, от което следва, че (предвид местонахождението на знака на км 49+860) АТСС е поставено и точното място на контрол се намира на км 50 + 060.

Същевременно в писмото на ОПУ-Пловдив се установява, че на км 50+000 е разположен магазин „Амек Тойс“ и предшестващата го пътна връзка, образуваща кръстовище с път II-64.

2

Съгласно чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП обхвата на действие на пътен знак В26 е до следващото кръстовище.

В тази връзка следва да се съобрази легалната дефиниция за кръстовище, дадена в т. 8 от ДР на ЗДвП, а именно. "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.

Както и легалната дефиниция за път дадена в т. 1 от ДР на ЗДвП, както следва: "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

В този смисъл от писмото от ОПУ-Пловдив се установява, че пресечната точка между пътната връзка до Амек Тойс и път II-64 представлява кръстовище, което изцяло се възприема от настоящия състав, като съответно на дадените легални дефиниции.

При положение, че въпросния пътен участък, към датата на заснемане на МПС не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта от 32 км/ч.

Нещо повече предвид констатираната скорост на движение от 92 км/ч и при липса на надлежно поставен знак В26 за този участък би се оказало, че по отношение на поведението на жалбоподателя е приложимо общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън населено място. В тази връзка и предвид разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 1 ЗДвП, превишението на установената стойност на скоростта е само 2 км, което прави поведението на жалбоподателката несъставомерно. Поради тази причина и липсва основание за изменение на обжалвания ЕФ.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУПловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на 3 пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 12, ал. 1, т. 3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.

Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е втори клас, то компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно Директора на ОПУ-Пловдив, респективно от тази институция, на чиято територия се намира пътя, ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело 1093/ 2020 Административен съд – Пловдив.

По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 400 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС, договорът за 4 правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че с оглед:

- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;

- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 300 лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;

- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно изготвяне на жалбата и процесуално представителство в открито заседание, протекло без разпит на свидетели следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата, но и реално процесуално представителство.

В случая обаче уговорения и заплатен размер от 400 лева изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, поради което следва да се присъди изцяло.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 3748454, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на В. И. Х., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.

4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Х., ЕГН ********** сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред Районен съд – Пловдив.

5

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6