Решение № 363 от 27.10.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 363

П., 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20231230200282 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН и е о бразувано по жалба от ,,О.С. Т.Л“ ЕООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление :

/населено място/, представлявано от управителя Л.Т. против Наказателно постановление № 42-0004830 от 03.01.2023г. на Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – /населено място/, с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр. последно от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ във вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ, на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди / лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се прави искане за неговата отмяна. Излагат се твърдения, че дружеството не осъществило състава на административното нарушение, за което му е наложено наказание, доколкото констатациите на контролните органи, възпроизведени в наказателното постановление не съответстват на правото на ЕС, поради което същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В съдебно заседание дружеството се представлява от процесуален представител - адв. В. Г., която поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй 1 като е издадено в противоречие с материалния закон и процесуални правила.

Претендира и разноски.

Административно наказващият орган редовно призован, не изпраща представител, като в придружителното писмо при изпращане на преписката, застъпва становище за неоснователност на жалбата. Счита, че наказателното постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила по издаването му, съгласно изискванията на Закона за административните нарушения и наказания, поради което моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Прави възражение за прекорменост на разноските.

Районна прокуратура – Б., Териториално отделение – П. при редовност в призоваването, не се явява представител и не изразява становище по жалбата и наказателното постановление.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното Наказателно постановление № 42-0004830 от 03.01.2023г. на Директор регионална дирекция „Автомобилна администрация” - /населено място/ за нарушение на чл.7а, ал.2, пр. последно от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ във вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ и на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП на обжалващото дружество е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева.

Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2012 № 331771 съставен на дружеството жалбоподателя от инспектор към Регионална дирекция “Автомобилна администрация”, /населено място/. В наказателното постановление и АУАН е отразено, че на 01.12.2022г. при извършена тематична проверка на превозвача „О.С. Т.Л“ ЕООД, П., притежаващ Лиценз на ЕО № 18960/13.03.2018г. за международен превоз на товари, контролните органи са констатирали, че дружеството е назначило на трудов договор водача Й.К. като шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и повече тона, който водач не отговаря на изискванията за психологическа годност, видно от справка в база данни на Регистъра за психологична годност на ИА „АА“, /населено място/. Прието е, че така е нарушен чл.7а, ал.2, пр. последно от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ във вр. чл. 8, ал.1 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ и обжалващото дружество е санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП.

Като свидетели са разпитани - актосъставителя А. Й. Я. и Г. С. Г. свидетел на установяване на нарушението и на съставяне на АУАН, които в показанията си потвърждават отразените в акта и наказателно постановление констатации, като уточняват, че на дружеството е извършена тематична проверка при която са констатирали, че предприятието е назначило на трудов договор като водач на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона от водач, който не е отговарял на изискванията на психологическа годност. Извършена 2 е справка в информационния масив на агенцията, при която е установено, че водача към този момент не притежава удостоверение за психологическа годност.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали : гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели А. Я. и Г. Г. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства подробно описани в съдебните протоколи.

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите Я. и Г. като съобрази тяхната последователност, непротиворечивост и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства. Високата доказателствена стойност на тези свидетели се основава на това, че същите възпроизвеждат преките си възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства, като показанията им съдържат данни за всички съществени елементи за за санкционираното с наказателното постановление нарушение. От показанията на служителите на РД АА, съдът установи детайли за извършената на дружеството проверка, както и такива за процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество същата се явява основателна и доказана.

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Предмет на това производство са обществените отношения, свързани с нарушаване на установен административно-правен режим, за което се предвижда налагане на административно наказание по предвидения от закона ред. Съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление са в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по връчване им. Нарушението е индивидуализирано от обективна страна, като съдържа всички обстоятелства, включени в състава на санкционната норма.

Съгласно чл.96г, ал.1 от ЗАвП - „Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева“. В случая санкцията е за обжалващото дружество, в качеството му на превозвач, тъй като е назначил водача Й.К. на трудов договор като шофьор на тежкотоварен автомобил-12 и повече тона, без същият да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Нарушението е 3 установено след направена справка от ИС на ИА „АА“ и в Регистъра за психологическите изследвания на водачите, приложени към административно-наказателната преписка. От тази справка се установява, че водача за водача Й.К. има издадено удостоверение за психологическа годност с № 727782 от 21.08.2022г., с дата на валидност 21.08.2025г.

Според разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с Наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма установява задължение за превозвача да не допуска осъществяването на превоз за собствена сметка от водач, който не отговаря на посочените изисквания. По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка е приета Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.

Според чл.5 от Наредбата за психологическата годност се установява с психологическо изследване, а според чл. 36, ал. 2 от същата наредба след приключване на психологическото изследване на всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. Нормата на чл. 8, ал. 1, вр. ал. 2 / в редакцията на текста, действащ към момента на нарушението – ДВ бр. 69/2012 г./ сочи, че при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобил или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност, а последното е валидно за срок три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година. Същевременно според чл. 12, ал. 2, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и валидност на СУМПС, за категориите позволяващи превоз на товар, валидността на СУМПС е пет години. Такъв е срокът на валидност и според разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ЗБЛД. Според чл. 7, § 3, б.

"б" от Директива 126/2006/ЕО , СУМПС е с временен характер и държавите – 4 членки могат да определят срока му на валидност, включително по медицински причини, но това следва да е съобразено с този период. С други думи, според тази разпоредба, щом един водач притежава СУМПС, то той следва да се счита за психологически годен. Така нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. /в редакцията на текста, действащ към момента на нарушението – ДВ бр. 69/2012 г./ въвеждаща тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа годност, е в колизия с националното законодателство, касаещо срока на валидност на СУМПС, а от там и европейското законодателство. Последното допуска държавите членка да въвеждат какъвто срок намерят за добър за валидност, но изключва възможността, той да е по-кратък от срока на валидност на СУМПС, промяната по медицински причини на тези срокове е възможна, но това следва бъде синхронизирано и със срока на валидност на свидетелството за управление. Нещо повече, този срок на валидност може да се прилага само при подновяване на СУМПС. И тъй като Директивите на Европейския парламенти на Съвета намират пряко действие, когато съдържат сами по себе си правило за поведение, то в случая въведеният тригодишен срок на валидност с нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006г. /в редакцията на текста, действащ към момента на нарушението – ДВ бр. 69/2012 г./ се явява неприложим. Съобразно цитираните правни регламентации се налага извода, че щом водач на моторно превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория за срока на валидност на свидетелството си за управление на МПС, съответно такъв водач не следва да се явява на преглед за физическа и психологическа годност в този срок. Предвид факта, че водачът Й.К. е бил назначен на трудов договор като шофьор, то очевидно е, че е разполагал към онзи момент с валидно СУМПС от съответната категория, в противен случай не би могъл да извърши превоз.