Решение № 271 от 11.11.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. *****, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223130100390 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.30 вр. с чл.29, т.2 и чл. 28 във вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл.

25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето.

Производството е образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - гр.*****, с правно основание чл. 30 във връзка с чл. 29, т. 2 и чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал.1, т. 3 от Закона за закрила на детето по отношение на И. Й. В. с ЕГН:

********** да бъде прекратена мярката за настаняването й в ЦНСТДМУ – гр. ***** и да бъде настанена в ЦНСТДМУ – гр. ***** за срок от една година, с оглед изтичане първоначалния срок за това, считано от датата на влизане на решението.

В молбата се излага, че със Заповед от 01.04.2022г. на Директора на Д С П ***** е прекратено настаняването на детето И. В. в Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания – гр. ***** и детето отново е настанено там.

В молбата се твърди, че майката на детето е с поставена диагноза „Шизофрения“ , а детето е със „Синдром на Даун“. След раждането на детето на майката е разяснено, че то има нужда от специални грижи. Майката на детето твърдяла, че провежда необходимото лечение на детето и полага подходящи грижи, въпреки това на 14.05.2019г. детето е приведено в детско отделение МБАЛ „Св.Марина“ гр.**** в критично състояние. Майката не разпознава потребностите на детето и не може да разчита на подкрепата на своите близки както за своето състояние така и за отглеждане на детето.

С решение на РС **** детето е настанено в ДМСГД – ****.

На 30.08.2019г. Й. В. Й. припознава И. и е вписан като неин баща в акта й за раждане.

Припознаването е оспорено от ДСП ****, но все още няма влязло в сила решение.

1

Проведените проучвания са показали, че детето не може да бъде реинтегрирано в семейството си, няма близки, които да са съгласни да го отглеждат. Й. В. няма родителски опит и не се интересува от майката и детето.

Настаняването на детето в ЦНСТДМУ – гр. ***** е изцяло в неин интерес.

Настоящото производство е допустимо, тъй като съдът е сезиран от компетентен за това орган. В проведеното по делото открито съдебно заседание се е явил лично представител на органа отправил искането, като го поддържа. Назначения особен представител на детето пледира за основателност на искането. Процесуалният представител на родителите на детето пледира за неоснователност на искането.

Съдът след като се запозна подробно със събраните по делото доказателства, изложените писмено доводи на иницииралата производството страна и като съобрази приложимите законови разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от събраните доказателства по делото: Заповед № ЗД/Д-В-П-017/01.04.2022 г. на ДСП *****; доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете на ДСП *****; решение № 42 / 20.03.2021 г. на ПРС по гр.д. № 72 / 2021 г.; удостоверение на И. Й. В., изд. въз основа на акт за раждане № 0602/16.04.2018 г., изд. от Община **** се установява следната фактическа обстановка: детето И. В. е родена на 09.04.2018г., от родители – В. Л. и Й. Й.. С Решение № 42 / 20.03.2021 г. на ПРС по гр.д. № 72 / 2021г. е прекратено настаняването на детето в ДМСГД гр.**** и детето е настанено в ЦСТДМУ – ***** за срок от една година от влизане на решението в сила – 31.03.2021г., срокът за настаняване е изтекъл на 31.03.2022г. Със Заповед № ЗД/Д-В-П-017/01.04.2022 г. на ДСП ***** е прекратено настаняването на И. в ЦСТДМУ – ***** поради изтичане на срока и детето отново е настанено там до произнасянето на съда.

По делото е приложен и изготвен по случая социален доклад на ДСП – *****, според който майката на детето е с поставена диагноза „Шизофрения“ , а детето е със „Синдром на Даун“. След раждането на детето на майката е разяснено, че то има нужда от специални грижи. Майката на детето твърди, че провежда необходимото лечение на детето и полага подходящи грижи, въпреки това на 14.05.2018г. детето е приведено в детско отделение МБАЛ „Св.Марина“ гр.**** в критично състояние. Майката не разпознава потребностите на детето и не може да разчита на подкрепата на своите близки както за своето състояние така и за отглеждане на детето.

С решение на РС **** детето е настанено в ДМСГД – ****.

На 30.08.2019г. Й. В. Й. припознава И. и е вписан като неин баща в акта й за раждане.

Припознаването е оспорено от ДСП ****, но все още няма влязло в сила решение.

Проведените проучвания са показали, че детето не може да бъде реинтегрирано в семейството си, няма близки, които да са съгласни да го отглеждат. Й. В. работи като пастир, той няма родителски опит и не се интересува от майката и детето.

Настаняването на детето в ЦНСТДМУ – гр. ***** е изцяло в неин интерес, там е 2 осигурено всичко свързано с правилното й развитие, полагат се адекватни грижи за детето.

И. е насочена и редовно посещава ЦСРИ гр.*****, където с нея работят специалисти с цел подобряване на състоянието й и приучаване към самостоятелен начин на живот. То ще бъде отглеждано в безопасна и сигурна среда и ще бъдат задоволени специфичните му потребности. Близостта на детето до дома на майката ще й даде възможност да продължи да го посещава редовно както досега, за да не се прекъсва връзката по между им.

От решение № 1193/22.10.2019 г. по гр.д. № 618/2019 г. на ВОС, решение № 45/13.04.2020 г. по в.гр.д. № 25/2020 г. на АС-****, определение № 488/30.06.21 г. по к.гр.д.

№ 2281/2021 г. на ВКС, решение № 60278/11.01.2022 г. по гр.д. № 2953/2020 г.на ВКС, определение № 864/18.03.2022 г. по адм.д. № 1798/2018 г. на Административен съд ****, решение № 260774/08.03.2021 г. по гр.д. № 1483/2020 г. на ВРС, решение № 4999/02.12.2018 г. по гр.д. № 10389/2018 г. на ВРС се установява, че с решение № 1193/22.10.2019 г. по гр.д.

№ 618/2019 г. на ВОС е прието за установено по иска на ДСП ****, че Й. В. Й. извършил припознаването на детето И. не е неин баща. С Решение № 45/13.04.2020 г. по в.гр.д. № 25/2020 г. на АС-**** е потвърдено решение № 1193/22.10.2019 г. по гр.д. № 618/2019 г. на ВОС. С решение № 60278/11.01.2022 г. по гр.д. № 2953/2020 г. на ВКС е обезсилено Решение № 45/13.04.2020 г. по в.гр.д. № 25/2020 г. на АС-**** и решение № 1193/22.10.2019 г. по гр.д. № 618/2019 г. на ВОС и производството е прекратено като недопустимо поради изменение на чл.66, ал.5 от СК, с което изменение отпада възможността на ДСП да предяви иск за оспорване на припознаване.

С определение № 864/18.03.2022 г. по адм.д. № 1798/2018 г. на Административен съд **** е оставена без разглеждане жалбата на В. Л. срещу Заповед от 23.05.2018г. на Директора на ДСП ****.

С решение № 260774/08.03.2021 г. по гр.д. № 1483/2020 г. на ВРС И. В. е настанена в ЦНСТДМУ гр.***** за срок от 1 година от влизане на решението в сила.

С решение № 4999/02.12.2018 г. по гр.д. № 10389/2018 г. на ВРС И. В. е настанена в ДМСГ гр.**** за срок от 1 година.

От експертно решение № 3504/170/17.12.2020 г., експертно решение № 1545/058/14.04.2021 г. и заключителен доклад от ЦОП Нови пазар се установява, че В. Л. е с общо заболяване параноидна шизофрения и 80 % намалена трудоспособност за срок до 01.04.2024г.

На В. Л. е предоставена социална услуга, проведени са сесии в домашна среда с цел бъдеща реинтеграция на детето и усвояване и упражняване на адекватни подходи за посрещане на детето. Майката е консултирана за осигуряване на безопасна среда за детето.

В резултат на работата се наблюдава бавен напредък в личностно, социално, когнитивно развитие.

От справка за съдимост на Й. В.; Справка за съдимост на В. Л.; справки за трудови договори и данни за осигуряване за Й. В.; справки за трудови договори и данни за осигуряване за В. Л., както и справка изх. № ГД390/2022/28.06.2022г. се установява, че В. и 3

Л. са неосъждани, нямат сключени трудови договори и осигуряване като самоосигуряващи се лица, нямат водени дела един срещу друг.

От приетата по делото СППЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че няма непосредствена опасност от агресивни действия от страна на майката спрямо детето. Опасността е свързана предимно с неразбирането и неглижирането на нуждите на детето, както и с липсата на критичност спрямо психичното заболяване на майката и непровеждането на лечение, което е свързано с висок риск от влошаване на психичното състояние. Налице е ниско ниво на контрол, ниско изразени ограничения и изисквания, хладни отношения, липса на интерес към родителските функции и възпитателен такт, безразличие към децата. Тези родители са „закрити” за общуване и обременени със собствените си проблеми. Не възприемат и обсъждат чужди гледни точки.

Родителските умения и капацитет позволяват на г-н Й. да задоволи и откликне на базовите потребности на детето, но по отношение на задоволяване на останалите потребности на детето И., уменията на г-н Й. са дефицитни. Дори и с помощта на майката, грижите за детето И. изискват ежедневни специфични познания и грижи за задоволяване потребностите на детето, каквито и двамата родители не притежават.

И двамата родители притежават родителски капацитет в рамките на задоволяване на базовите потребности на детето. При бащата се наблюдава либерален тип родителско възпитание - ниско ниво на контрол, сърдечни отношения, децата са принудени често да взимат самостоятелни решения. В семейството има слаба дисциплина, поведението на детето не се регламентира чрез забрани и ограничения, предоставя му се почти пълна свобода. При г-жа Л. се наблюдава индиферентен тип родителско възпитание - Налице е ниско ниво на контрол, ниско изразени ограничения и изисквания, хладни отношения, липса на интерес към родителските функции и възпитателен такт, безразличие към децата. Тези родители са „закрити” за общуване и обременени със собствените си проблеми. Не възприемат и обсъждат чужди гледни точки. Детето И. изисква по-специални грижи, каквито в семейната среда на г-н Й. и г-жа Л. няма как да получи. В допълнение родителския капацитет на В. Л. е дефицитен предвид наличното психичио заболяване и същевременно пълната липса на критичност спрямо него и спрямо необходимостта от лечение. Познанията и за заболяването на детето са повърхностни, предимно е теоретичен характер, като липсват достатъчно познания за спецификите в полагането на грижи за дете със Синдром на Даун и Умерена умствена изостаналост.

Данните от делото, медицинската документация и настоящото експертно изследване сочат, че майката В. Н. Л. страда от Параноидна шизофрения. Заболяването датира от 2000 г. През 2001 г. е била хоспитализирана в психиатричен стационар. През 2020 г. е освидетелствана от ТЕЛК с 80% т.н.р. Понастоящем споделя, че посещава психиатър в амбулаторни условия, но същевременно е напълно некритична спрямо психичното си състояние, отрича наличието на заболяване и не приема назначената медикаментозна терапия.

При Й. В. Й. не се установява наличие на психично разстройство или зависимост.

4

От отговорите на по-горните въпроси е видно, че родителите на И. В. не притежават нужния капацитет за осигуряване на адекватни и безопасни грижи за дете със специални потребности. Същите нямат нужните познания по отношение на развитийните нужди, социалните и емоционални потребности на дете със Синдром на Даун.

Предвид ранната институционализация на детето И., същото е нямало възможност да изгради емоционална връзка със своите родители в контекста на обща семейна единица. У детето липсват изградени представи ( или слабо изградени ) , че това са родителски обекти „майка“ и „баща“. По време на срещата за изготвяне на настоящата експертиза детето не показа негативна реакция, когато се срещна със своите родители, усмихваше се и комуникираше съобразно състоянието си. По същия начин детето реагира и на двете вещи лица, които са напълно непознати за него лица и вижда за първи път. Най-силна емоционална връзка И. показа към придружаващия я социален работник.