Решение № 447 от 24.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Варна, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110117395 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от ЗД „Бул инс“ АД , ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 срещу М. АН. ЦВ., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, **** иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.3 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от общо 440,81лева, от която 415,81лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” № BG/02/119001874853 и 25лева разноски по образуваната ликвидационна преписка № 1910023052 за нанесени имуществени вреди на лек автомобил „Дачия логан”, с рег. № В 2370 РХ, вследствие на виновно причинено от ответника пътнотранспортно произшествие на 06.07.2019г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. Иван Вазов № и ул. Петър Парчевич при управление на лек автомобил „Фиат Пунто”, рег. № В 7499 НА, като ответникът е напускал местопроизшествието без да уведоми органите на МВР, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда– 21.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 06.07.2019г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. Иван Вазов № и ул. Петър Парчевич, ответникът при управление на л.а„Фиат Пунто”, рег. № В 7499 НА предизвиква ПТП с л.а „Дачия логан”, с рег. № В 2370 РХ. За настъпилото ПТП е бил съставен протокол № 1736042/06.07.2019г. от органите на ПП при ОДМВР Варна, съгласно който причините за произшествието се дължат на виновното поведение на ответника, който не спазва пътен знак Б2 и реализира ПТП с движещия се по път с предимство л.а Дачия логан. След настъпването на ПТП се сочи, че ответникът е напуснал местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР. В резултат на ПТП на л.а „Дачия логан”, с рег. № В 2370 РХ са 1 били причинени имуществени вреди. Увреждащият автомобил е бил застрахован имуществено от ищеца. Застрахователят е бил уведомен и е образувал щета № 1910023052, по която е определил и изплатил на 03.09.2019г. застрахователно обезщетение в размер на 415,81лева. Наред с така признатото и изплатено обезщетение, претендира се и сумата от 25лева ликвидационни разноски. Искането е за уважаването на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Не се оспорва настъпването на соченото ПТП и то по негова вина, както и размера на определеното и изплатено от застрахователя обезщетение и на ликвидационни разноски. Оспорва се единствено твърдението, че ответникът е напуснал ПТП без да уведоми органите на МВР.

Твърди, че това му задължение принципно съществува единствено, ако от ПТП има пострадали хора, какъвто случаят не е. Твърди, че е присъствал на мястото на ПТП, за което обстоятелство говори фактът, че е подписал протокола за ПТП. На следващо място, сочи, че хипотезата на чл. 500 КЗ визира случаи, в които посещението на ПТП от органите на МВР е задължително, какъвто не е настоящият случай, тъй като имало причинени само материални щети. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, съобразявайки становището на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Фактическият състав на така предявения иск е очертан от нормата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ. За да бъде уважен и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже, при условията на пълно и главно доказване, валидно застрахователно правоотношение по отношение на увреждащия автомобила по повод договор за застраховка „Гражданска отговорност”; че в този период е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие на увредения автомобил са причинени имуществени вреди, съответно техния вид и размер; че е заплатил застрахователното обезщетение на увредения; че ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, чието посещение е било задължително. В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си изключващи отговорността му, в т.ч. твърдението си, че е останал на местопроизшествието след настъпването му и преди посещението му от органите на МВР.

Между страните са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: между собственика на л.а„Фиат Пунто”, рег. № В 7499 НА и ищеца е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/02/119001874853; че в срока на действие на застраховката е настъпило на 06.07.2019г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. Иван Вазов № и ул. Петър Парчевич, ПТП с участие на л.а„Фиат Пунто”, рег. № В 7499 НА и л.а „Дачия логан”, с рег. № В 2370 РХ, в резултат на което 2 л.а „Дачия логан”, с рег. № В 2370 РХ е увреден , за което ищецът е уведомен и образувал щета № 1910023052; че виновен на настъпване на ПТП е ответникът при управление на л.а Фиан Пунто рег.

№ В 7499 НА; че размерът на дължимото обезщетение за причинените вреди на л.а „Дачия логан”, с рег. № В 2370 РХ е 415,81лева, а този на ликвидационните разноски 25лева; че на 03.09.2019г. ищецът е изплатил на увредения така определеното застрахователно обезщетение

От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 06.07.2019г. е настъпило ПТП между л.а „Дачия логан”, с рег. № В 2370 РХ, управлявано от К.К. и л.а„Фиат Пунто”, рег. № В 7499 НА, управляван от ответника М.Ц..

За произшествието е бил изготвен протокол за ПТП № 1736042/06.07.2019г. от служители на сектор ПП при ОДМВР Варна. Произшествието е настъпило на кръстовището на ул. П.

Парчевич и ул. Иван Вазов и е обслужено в 16,50ч. от органите на МВР по сигнал на водача К.К., че другият участник в ПТП е напуснал произшествието. Документирано е като увреждане по автомобила му окачване предна дясна част. Протоколът е подписан от двамата участници в ПТП, с отбелязване, че водачът Ц. не е изпробван за употреба на алкохол. На същата дата на ответника е бил съставен АУАН № 382294, за това че на 06.07.2019г. в 16ч на кръстовището на ул. П. Парчевич при управление на л.а„Фиат Пунто”, рег. № В 7499 НА не спазва пътен знак Б-2 /стоп/ и блъска движещия се на път с предимство л.а „Дачия логан”, с рег. № В 2370 РХ, причинявайки материални щети, не изпълнява задълженията си като участник в ПТП и го напуска. Протоколът и АУАН са подписани от ответника. С НП № 19-0819-0044486/08.08.2019г. на ответника е било наложено адм. наказание за допуснати две нарушения на ЗДвП- по чл. 6, т.1 ЗДвП- не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка и допуска ПТП, по чл. 123, ал.1, т.3 б. В ЗДвП- при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.

По повод ПТП собственикът на увредения автомобил на 08.07.2019г. е уведомил ответника, като застраховател по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на увреждащия автомобил. Последният е извършил опис на щетата, определил е и изплатил на 03.09.2019г. застрахователно обезщетение за уврежданията в размер на 415,81лева, след което е отправил регресна претенция към ищеца. Определил е и 25лева ликвидационни разходи.

За установяване обстоятелства по настъпване на ПТП по делото бяха ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А. Ц. /баща на ответника/ и К.К. /водачът на увредения автомобил/. Св. К. разказва, че помни за ПТП. Движел се е по ул.

Парчевич, когато е бил ударен от другия автомобил, който не е спрял. Веднага след ПТП, другият автомобил спрял, но докато свидетелят си премествал колата, понеже ставало задръстване, другият водач избягал. Разменили си само думите „какво правиш момче, не 3 виждаш ли стопа”, на което момчето му отговорило, че не го е видяло. Свидетелят запомнил номера на колата и се обадил в полицията. Момчето се върнало на мястото след около 4050минути, заедно с баща си. Нямало спор помежду им относно кой е виновният. Полицаите се обадили и намерили другия шофьор. Съставен бил протокол за ПТП, тествали ги за алкохол, нямало проблем, нито пострадали. Св. Ц. разказва, че не е присъствал на ПТП, но знае за него от сина си. Във въпросния ден, синът му му се обадил по телефон към 16ч. Бил уплашен, споделил, че се е ударил с друга кола. Казал му, че е на гранд мол и ако иска да отиде да го вземе. Посочва, че след ПТП синът му е спрял, преместили колите си понеже това било станало в кръстовище, но се изплашил, защото другият шофьор му се развикал.

Затова и се обадил на свидетеля. Двамата се върнали на мястото на ПТП. Другият водач бил такси, доста нервен. Не спорили кой е виновният. Вече имало полицаи, които казали, че ще пишат акт за това, че синът му не е спрял на знак стоп.

Безспорно от ангажираните по делото писмени доказателства се установява противоправно поведение на ответника при ПТП. За допуснатите от него нарушения на ЗДвП е бил наказан по административен ред с влязло в сила НП. Вината е установена, а и принципно тя се предполага. По тези факти страните не са и спорили.

При така установените безспорно факти, следва да се даде отговор на въпроса дали е налице хипотезата, на която ищецът основава претенцията си и даваща му регресно право да получи от делинквента платеното от него застрахователно обезщетение и разноски. В казуса, ищецът се позовава на нормата на чл. 500, ал.1, т.3 КЗ твърдейки, че ответникът след настъпване на ПТП е напускал произшествието. Разпоредбата на чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ регламентира регресно право на застрахователя, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движение на пътищата, когато посещението от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Т.е не всяко действие от страна на виновния водач по напускане на произшествието дава право на регрес, а само онова поведение, когато то не е било съобразено с буквата на закона, в частност ЗДвП, предвиждащо задължително обслужване на произшествието от контролните органи на МВР. А кои са тези случаи ЗДвП ги разписва в чл. 125, ал.1- при произшествието има убит или ранен човек; произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; в произшествието участва ППС, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство; произшествието е с участието на ППС на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него; произшествието е с един участник и моторното превозно 4 средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Няма спор в случая, че при настъпването на ПТП пострадали лица няма. Има данни само за причинени материални щети на друго МПС. Не е налице и хипотеза на чл. 125, ал.1, т. 7 ЗДвП, доколкото от ангажираните по делото гласни доказателства категорично се установи, че спор относно вината на ответника за ПТП, между участниците в него не е имало.