Решение № 147 от 16.03.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Пазарджик, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20235220200324 по описа за 2023 година

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. К. Х., от гр.София, ЕГН **********, чрез адв. П. Х. против Електронен фиш за налагане на глоба с К № 6501506, издаден от ОДМВРПазарджик, с който жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от с.з. с глоба в размер на 50 лева.

Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на критика досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на акта.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, процесуалният му представител настоява да се отмени ЕФ по подробно развити в жалбата и в съдебно заседание доводи.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител. Чрез писмено становище настоява да се потвърди обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен.

Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

На 08.08.22г., 10.10ч., с преносима система за контрол на скоростта на МПС - ATCC ARH CAM S1 било заснето движение в гр. Пазарджик, ул. „Хр. Касапвелев“ 4 на лек автомобил с рег. номер ***** със скорост 64 км/ч при действащо ограничение за движение в населено място до 50 км/ч.

1

Установен бил собственикът на автомобила жалбоподателката (л.12) и с обжалвания ЕФ последната е санкциониран за управление на МПС с превишена скорост - 61 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената скорост ) - нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4 вр .чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.

Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно определените с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.

По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

От друга страна, единственото определение за електронно изявление е дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и електронния подпис „Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 - „Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител”.

Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен издател.

От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.

Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че

„електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.

Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че „електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма 2 състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл.

189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно-наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство.„

С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор).“.

В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерата и комуникации ; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала след включването й от оператор.

Това действие от страна на оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 Др на ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния процеси неговия край. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология.

Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за измерване е призната на база на установената дефиниция и данните в документите на л. 21-22-23 Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно призната с новата редакция на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата, както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били в сила и са действащи нормативни източници към момента на установяване нарушението.

Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно автоматично и 3 независимо от човешка намеса. Единствените действия, които има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим и първоначалните настройки , които касаят посоката, в която се движат автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на действие на уреда, които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от Наредбата и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване ,).

Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този процес е изведен и приложен съответния фотос – л. 15 и сл.. Всеки съдържа визуализация на момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта и представя автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му номер достатъчно ясно ( последното изискване е също на производителя в инструкцията и при липса на възможност за разчитане на регистрационния номер поради повреда или замърсяване системата се отчита резултат).

Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата за видеонаблюдение в карето под единият фотос – л. 17- са разположени относимите към нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се осъществява са по предварително зададени параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни - дата и час, местоположение , конкретно отстояние на уреда от автомобила към момента на отчитане на скоростта,налично ограничение .

Налични по делото са правно-релевантните данни, че процесният автомобил е регистриран поради движението си със скорост от 64 км/ч ( при предвидена и от производителя на измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3% и тя е редуцирана до 61 км/ч с издадения ЕФ), датата и часа на отчитането ( които са възприети за време на нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия автомобил).

В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство( виж към ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотоси , отразяващи конкретните визирани горе параметри.

Самото изображение ясно илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег. номер и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.

Предвид изображението на л. 15, които обективират освен процесния автомобил и друг, който се движи в обсега на камерата, се прави резонно възражение за съмнение дали отчетената скорост е на процесния автомобил. Възражението е резонно, но неоснователно, предвид отразеното в Приложението към удостоверението за одобрен тип- л. 34 ,гърба .

Според данните от производителя „принципът на робата на система е изграден на лазерен модул, който може да произведе стойност на база на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Лазерният модул предавал няколко лазерни импулса за 4 кратък период от време и отразяването на всеки лъч от МПС, той се връщал към системата.

На практика става ясно, че от пробега на няколкото лъча се изчислява целево разстояние до обекта за всеки и така на база на съпоставка между тях се изчислява скоростта. Изрично отразено е ( виж на л. 34 , гърба ), че „ след всички измервания и изчисления , устройството предоставя една валидна скорост на всяко от наблюдаваните МПС. Илюстрирайки „преглед на събитието“ производителят дори е представил като образец ( виж фигура , л. 35 гърба ) тъкмо такава ситуация – движение на две паралелни МПС, като изрично е посочил над фигурата, че отчетената скорост е на автомобила , през който е преминал лазерния лъч и дори е отразил на графиката на л. 36 ( долното изображение по същата фиг.3) три критерия при измерването, третият от които – по т.3 е т.нар. зона за безопасност , за която е уточнено, че е кръг ( видим и на самия фотос) ,в който е позволено само едно превозно средство, за да се запази сигурност.