Решение № 1735 от 18.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1735 гр. Пловдив, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330203077 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. Е. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. В. В. срещу Наказателно постановление № 23-1030-001960/28.04.2023 г., издадено от Р.К.П. – ***, с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва приетата за установена в НП фактическа обстановка и твърди да не е извършил вмененото му във вина нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призван, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. В. В., който поддържа жалбата. Пледира по делото да не се установява умишлено поведение на жалбоподателя, като твърди, че поднасянето на автомобила може да се дължи на други фактори. В тази връзка поддържа към момента на извършване на маневрата пътната настилка да е била мокра. Предлага на съда да даде вяра на показанията на свид. И.С.М..

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 47404/23.05.2023 г. изразява становище при издаването на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушението от страна на 1 жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Взема становище, че пътят ще се използва от водачите за превоз на хора и товари по смисъла на закона, когато превозното средство служи за преместване в пространството на лица или предмети. Извършените от жалбоподателя действия поддържа да не изпълняват тази цел и да се подвеждат под състава на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Позовава се на съдебна практика на касационния съд. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Т. Е. Ч., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 02.05.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 12.05.2023 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят Т. Е. Ч. бил правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), издадено на ***, валидно до *** и с налични 26 контролни точки.

На 01.04.2023 г. около 17:20 часа свидетелят Г. С. Р. заедно със семейството си пътувал в посока с. Бачково, като управлявал лек автомобил „Тойота Авенсис“ по ул. „Цар Симеон“ в гр. Пловдив. Когато достигнал кръстовището с бул. „Асеновградско шосе“, свид. Р. се придвижвал в крайната лява лента, тъй като имал намерение да извърши маневра завиване наляво. По-рано през деня валяло дъжд, поради което пътната настилка все още била мокра. Преминаването през кръстовището на бул. „Асеновградско шосе“ с ул. „Цар Симеон“ било регулирано със светофар, който подавал червен сигнал, поради което свид. Р. изчаквал в крайната лява лента, за да се включи в движението по бул. „Асеновградско шосе“. През това време в съседната лента се намирал лек автомобил „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ***, който бил управляван от жалбоподателя Т. Е. Ч., а на предното пасажерско място стоял свид. И.С.М.. Жалбоподателят също изчаквал на червения светофар, за да извърши завой наляво. Докато светофарът все още светел с червен сигнал, свид. Р. забелязал, че жалбоподателят подавал газ, при което гумите на автомобила започнали да превъртат и от тях да излиза пушек, а превозното средство леко се пързаляло върху пътната настилка. Когато светофарът подал разрешаващ преминаването зелен сигнал, свид. Р. започнал маневрата си за завиване наляво. В съседната лента автомобилът, управляван 2 от жалбоподателя Ч., също предприел завиване наляво, но продължавал да се пързаля върху платното за движение. Докато завивал, жалбоподателят допълнително рязко завъртял автомобила си, при което той поднесъл със задната си част и навлязъл в съседната пътна лента, където се придвижвал автомобила на свид. Р.. След завъртането лекият автомобил „БМВ“ с рег. № *** застанал срещу посоката на движение, като с предницата си бил насочен към предницата на автомобила, управляван от Р.. Последният, за да избегне челния удар, задействал спирачната система на своето МПС и успял да спре навреме, но движещият се зад него товарен автомобил го ударил.

Жалбоподателят Ч. видял случилото се и започнал да се смее, след което отново с превъртане на гумите насочил автомобила си в правилната посока на движение и напуснал местопроизшествието.

За случилото се бил подаден сигнал на ЕЕН: 112, като на място бил изпратен свид. Г. В. М. – ***. Той разговарял с присъстващите очевидци, след което извършил справка по съобщения му регистрационен номер за собственика на лекия автомобил „БМВ“ с рег. № *** и по телефона поканил жалбоподателя Ч. да се върне на местопроизшествието. Последният се върнал в кратък срок, където също бил изслушан от полицейския служител за случилото се.

На място свид. М. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 911582 срещу жалбоподателя Ч., в негово присъствие и в присъствието на свид. Р.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Г. С. Р.. От тях на първо място се установяват датата и мястото на извършване на нарушението. Свидетелят подробно пресъздава и разположението на превозните средства върху платното за движение – така изяснява се, че автомобилът, управляван от Р., се е намирал в крайната лява лента на процесното кръстовище, където е изчаквал на червен сигнал на светофара, за да направи ляв завой. Изяснява се още, че в това време автомобилът, управляван от жалбоподателя, е престоявал в съседната лента. За този автомобил свид. Р. пояснява, че е с марка „БМВ“. На следващо място от показанията на свидетеля се установява състоянието на автомобила „БМВ“ и поведението на водача му, докато е изчаквал на червения сигнал на светофара. Изяснява се, че водачът е започнал още тогава да подава газ, в резултат от което гумите на превозното средство са започнали да се превъртат, автомобилът се е пързалял по пътната настилка и е излизал 3 пушек при съприкосновението на гумите с пътя. Установява се още, че това поведение е продължило през цялото време до момента на подаването на зеления сигнал от светофара, разрешаващ извършването на левия завой.

Относно състоянието на автомобила с марка „БМВ“ (за който по делото се доказва да е управляван от жалб. Ч.) по време на извършване на маневрата завиване наляво свид. Р. изяснява, че превозното средство е продължило да поднася и в завоя, като накрая се е завъртяло рязко и е навлязло в съседната пътна лента, където се е движил автомобилът на Р.. Изяснява се още, че там л.авт. „БМВ“ е застанал срещу посоката на движение, като предницата му е била насочена срещу предницата на автомобила на свид. Р.. Доказва се от показанията на свидетеля и че за да избегне удар с внезапно препречилия пътя му автомобил, той е задействал спирачната система и е спрял, но е бил ударен от движещия се зад него бус. От показанията на свид. Р. се черпи доказателствена информация и за поведението на жалбоподателя след настъпилото ПТП, като установява се, че той е започнал да се смее, след това отново е направил маневра с превъртане на гумите и е напуснал местопроизшествието. Важно значение за делото има и обстоятелството, че свид. Р. разпознава лицето, което се е върнало след пристигането на полицейските служители и срещу което е съставен АУАН, като същия човек, който е управлявал автомобила по време на извършване на деянието.

Показанията на свид. Р. се ползват изцяло с доверие от съда. В тях свидетелят възпроизвежда свои непосредствени възприятия, формирани като очевидец.

Показанията са изключително подробни, детайлни, подредени, не се констатират никакви вътрешни противоречия. Тази обстоятелственост на разказа доказва, че свидетелят има съхранен ясен спомен от случилото се и придава завишена доказателствена стойност на твърденията му. Предвид че се касае за необичайна, извънредна случка, която силно е притеснила цялото му семейство, то разбираемо е свидетелят да има съхранен толкова подробен спомен. Не се установява и свид. Р. да е предубеден спрямо жалбоподателя, в показанията си той възпроизвежда редица изгодни за Ч. обстоятелства, подкрепящи неговата теза като например, че пътната настилка е била мокра, тъй като е превалявало преди това, както и че жалбоподателят не е бил сам в автомобила. Това доказва, че свидетелят е добросъвестен в показанията и правдиво и достоверно пресъздава обективно случилото се.

Показанията на свид. И.С.М. получават вяра само в отделни свои части, а именно че той е бил пътник в лекия автомобил „БМВ“, като е седял на предното пасажерско място към момента на извършване на процесната маневра, че водач е бил жалбоподателят Ч., както и че по време на завоя автомобилът се е завъртял и е застанал срещу посоката на движение. В останалата им част показанията на свид. М. не получават доверие като оборени от останалия събран доказателствен материал. Настоящият състав приема, че с недостоверните си показания свид. М. поддържа защитна версия на жалбоподателя, като причината за това може да се търси в изяснените близки, приятелски отношения между двамата. На първо място не се дава 4 вяра на твърдението на М., че докато автомобилът „БМВ“, управляван от жалбоподателя, е изчаквал разрешителния зелен сигнал на светофара, е стоял неподвижно, без да е подавана газ от водача, без гумите да са губили сцепление с пътя и без да са се пързаляли. Това твърдение на М. е изолирано от останалия събран доказателствен материал и оборено при съпоставката с показанията на свид. Р.. Макар актосъставителят М. да не е очевидец, то установява се, че на място той е разговарял с всички присъствали лица, които имат възприятия от случилото се. В този смисъл опосредено чрез показанията на свид. М. в процеса като доказателства се въвеждат и техните твърдения.

Показанията на свид. М. за това какво е узнал от останалите очевидци за случилото се подкрепят извода за умишлено и преднамерено поднасяне и завъртане на автомобила на жалбоподателя. По този начин показанията на свид. М. остават изолирани по делото. На следващо място М. твърди, че двамата с Ч. са напуснали местопроизшествието, тъй като да не са разбрали за настъпилото ПТП. Това твърдение обаче отново не се възприема с доверие от съда, тъй като по делото се установява, че произшествието е настъпило непосредствено пред двамата, в посоката, в която е бил насочен автомобилът им, и на съвсем близко разстояние от тях, без да се установява някакво препятствие да е закривало видимостта им. Тези недостоверни твърдения на свид. М. отново демонстрират, че чрез показанията си той избирателно и манипулативно пресъздава случилото се в опит да изгради изгодна за жалбоподателя обстановка. Накрая свид. М. твърди, че по време на извършване на маневрата е „валяло много“, докато от показанията на свид. Р. се установява, че е валяло преди това, но към момента на осъществяване на завоя, макар пътят все още да е бил мокър, вече не е валяло. По тези съображения съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г. С. Р. и Г. В.