Решение № 5690 от 16.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5690 гр. София, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100507858 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 6377/09.04.2024 г., постановено по гр. д. № 55609/2023 г. по описа на СРС, 167 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ц. Н. Д. срещу Министерство на околната среда и водите иск по чл. 49 вр. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 21.08.2019 г. - 03.11.2020 г., причинени от незаконосъобразни действия на служители на ответника при и по повод възложената им работа по участие в комисията по провеждане на конкурс за длъжността „директор“ на РИОСВ гр. Шумен. С решението в полза на ответника са били присъдени сторените в производството разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Ц. Д., в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението.

Излага твърдения, че е работила в РИОСВ - гр. Шумен от 2006 г., като е изпълнявала длъжността „директор“ от 01.10.2018 г. до провеждане на конкурс за посочената длъжност в тази структура. На този конкурс е била допусната до финалния етап, на който е била оценена по-ниско от другия участник, поради което служебното й правоотношение било прекратено. Тези обстоятелства станали повод за негативни и обидни спрямо личността й коментари под статия в местна електронна медия. Съдът неправилно приел, че провеждането на конкурс не предполагало деликтно поведение, и че вината на 1 ответника следвало да се докаже от ищеца. Поддържа, че вината в случая се предполагала, а ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаването й, като на процесния конкурс чрез действия и бездействия комисията допуснала множество закононарушения. По-конкретно комисията не е проверила съответствието на представените от кандидатите документи с обявените минимални изисквания за длъжността и е допуснала до подбора по документи кандидат, който не е отговарял на тези изисквания, но впоследствие е бил избран от комисията. Негативният отзвук от неспечелването на конкурса довел до изгубване на граденото дълги години професионално приятелство и уважение от страна на нейни колеги и познати.

Наложило се да смени местожителството си в друг град с почти никакви възможности за работа, развалила отношенията с нейни роднини и близки.

Публичните коментари след конкурса повлияли негативно и на обществените нагласи срещу нея. Пресъздава показанията на разпитаните пред СРС свидетели относно преживените от нея негативни емоции в личен план.

Именно порочните бездействия на комисията по провеждане на конкурсната процедура съсипали репутацията, доброто име и доверието в професионализма на въззивницата и така й причинили реална вреда в личен и професионален аспект. Тези бездействия накърнявали и имиджа на държавата в обществото, а ответникът не е информирал публичността за действителните факти по случая. Моли решението да бъде отменено, предявеният иск да бъде уважен и да й бъдат присъдени разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Министерство на околната среда и водите, в който се посочва, че първоинстанционният съд обстойно е анализирал фактите по делото и е правилно е приел, че по делото не е било доказано служители на ответника да искали да увредят ищцата. Работата на конкурсната комисия била изцяло съобразена с относимите нормативни изисквания, а другият участник С.И. е отговаряла на минималните условия за заемане на длъжността, тъй като е притежавала магистърска степен по технически науки. Липсата на деликтно поведение от негови служители изключвала гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендира разноските за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 2 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

За да отхвърли предявения осъдителен иск районният съд е приел за установено, че ищцата от 2009 г. е изпълнявала различни длъжности в РИОСВ - гр. Шумен, като от 01.10.2018 г. е била директор на посочената структура до заемане на длъжността с конкурс, обявен със заповед № РД-499/20.05.2019 г. на Министъра на околната среда и водите. Ищцата е участвала на този конкурс, но не е бил класирана на първо място, в резултат на което трудовото й правоотношение е било прекратено без предизвестие. По делото нямало доказателства за противоправно деяние от служители на ответника при превеждането на процесния конкурс по реда на чл. 89-97 КТ. Съгласно съдебната практика провеждането на конкурс не предполагало деликтно поведение, дори и същият да е бил отменен от административен съд. Ищецът не е доказал и субективно отношение за увреждане от страна на служители на ответника, както и причинна връзка между твърдяното увреждане и настъпилите вреди.

Обжалваното решение е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

В производството през районния съд е приложено решение от 19.09.2022 г. по адм. дело № 3639/2021 г. на АССГ, 72 състав, потвърдено с решение от 29.05.2023 г. по адм. дело № 268/2023 г. на ВАС, I I I отделение, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищцата срещу МОСВ иск с правно основание чл.1, т.1 от ЗОДОВ за заплащане на неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното провеждане на идентичен с процесния конкурс, обявен със същата заповед на Министъра на околната среда и водите.

В мотивите си административният съд е приел, че от приложените по делото доказателства не се установяват незаконосъобразно извършени действия или бездействия в хода на провеждане на конкурсната процедура.

В настоящото производство не са събрани доказателства за наличие на конкретни незаконосъобразни действия от страна на членове на конкурсната комисия, които действия да са насочени срещу ищцата именно с цел нейното увреждане. Преценката за професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, е въпрос от компетентността единствено на конкурсната комисия, като извън обхвата на възможната съдебна проверка за спазване на законовите изисквания при провеждане на конкурса (например при предявен иск за оспорване законността на уволнението, оспорване на актове на комисията по административен ред и др.), преценката на комисията за крайното оценяване и класиране на кандидатите е въпрос на целесъобразност. Така, при липса на 3 данни за целенасочено увреждащо действие, няма как такава преценка да се квалифицира като незаконосъобразно поведение, което да причини вреди на ищцата по делото.

Следва да се отбележи, че голяма част от преживените от ищцата негативни емоции се дължат на отрицателна промяна в отношението към нея като професионалист на колеги и на нейни приятели, както и на негативни анонимни коментари в статии за случая в интернет пространството, които действия няма как да бъдат в пряка и непосредствена връзка с действия на провелите конкурса служители на РИОСВ - гр. Шумен.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемият, на който следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение от 200 лв.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6377/09.04.2024 г., постановено по гр. д.

№ 55609/2023 г. по описа на СРС, 167 състав.

ОСЪЖДА Ц. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул.

„********, да заплати на Министерство на околната среда и водите, БУЛСТАТ 000697371, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното производство в размер на 200 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4