Определение № 26506 от 29.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26506 гр. София, 29.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507070 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК

Образувано е по частна жалба вх.№155321 от 02.05.2025г., подадена от В. Р. В., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.И.Д., против определение рег.№18174 от 22.04.2025г., постановено по гр.дело №290/2025г. по описа на СРС, Г.О., 26-ти състав, с което на основание чл.130 от ГПК е върната искова молба вх.№1237/03.01.2025г., подадена от В. Р. В., с ЕГН: **********, срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК 200644029, и е прекратено производството по гр.дело №290/2025г. по описа на СРС, Г.О., 26-ти състав, поради липса на гражданскоправен спор и правен интерес. С определението е осъден В. Р. В., с ЕГН **********, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК 200644029, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, сумата от 100.00 лв., сторени по делото разноски.

В частната жалба са релевирани доводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалните и процесуалните правила. Поддържа се, че ищецът има правен интерес от предявяване на иска поради обстоятелството, че за да бъде приложен институтът на погасителната давност, ищецът трябва да се позове на изтекла погасителна давност досежно процесните вземания пред съд. В тази връзка се посочват мотивите на ТР №3/18.05.2012г. по тълк.дело №3/2011г. по описа на ОСГТК на ВКС, в които е прието, че чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право и това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд, правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора, поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Посочена е и практика на ВКС, съгласно която целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права и на кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Твърди се, че ответното дружество се е 1 снабдил с изпълнителен лист за присъдените по делото разноски, т.е. разполага с изпълнителен титул за част от вземането и въпреки че въз основа на този изпълнителен лист не е образувано изпълнително производство, то ответното дружество може да направи това по всяко време. В тази връзка се поддържа, че за ищеца е налице правен интерес да предяви иск по реда на чл.124 от ГПК, позовавайките се на изтеклия давностен срок по отношение на вземането, като по този начин би препятствала възможността на кредитора да го претендира за в бъдеще.

Твърди се още, че ответното дружество е дало повод за завеждането на исковата претенция, като е отказало да приложи института на погасителната давност извънсъдебно. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и постановяване на съдебен акт по съществото на правния спор.

Ответникът по подадената частна жалба – ответник в исковото производство – „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК 200644029, чрез процесуален представител юрк.В.Ц., в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, е депозирал писмен отговор, в който са развити съображения за неоснователност на подадената частна жалба.

Изложени са аргументи, че не е необходимо длъжникът да упражни с волеизявление пред съд правото на иск или да оспори като погасено по давност правото на принудително изпълнение на кредитора. Твърди се, че длъжникът има право и на възражение, че правото на принудително изпълнение на кредитора е погасено по давност и следователно не е необходимо да се инициира специално производство, чрез което да бъде установено, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност. Посочва се, че в същата степен длъжникът може да защити правата и законните си интереси като направи възражение. По тези съображения моли съда да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила на 16.05.2019г. неприсъствено решение от 16.05.2019г., обективирано в протокол от съдебно заседание на 16.05.2019г., постановено по гр.дело №24399 по описа на СРС, Г.О., 25-ти състав, е признато за установено по предявен установителен иск от ответника по настоящото дело – ответник в исковото производство по гр.дело №290/2025г. по описа на СРС, Г.О., 26-ти състав – „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК 200644029, против А.И.В., с ЕГН ********** – наследодател на жалбоподателя по настоящото дело В. Р. В., с ЕГН: **********, който е ищец в исковото производство по гр.дело №290/2025г. по описа на СРС, Г.О., 26-ти състав /съгласно приложено по гр.дело №290/2025г. по описа на СРС, Г.О., 26-ти състав, удостоверение за наследници изх.№1848/23.11.2023г., издадено от СО – район „Изгрев“/, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, е признато за установено, че А.И.В., с ЕГН **********, дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК 200644029, сумата от 1115.87 лв. – главница по договор за потребителски кредит №592935171 от 15.09.2015г., сключен с „Провидент Файненшъл България“ ЕАД, с ЕИК 202513690, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от 28.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017г. до изплащане на вземането, сумата от 169.33 лв. – договорна лихва, за периода от 30.10.2015г. до 10.11.2016г., сумата от 179.16 лв. – лихва за забава, за периода от 30.10.2015 г. до 30.05.2017г., сумата от 582.99 лв. – 2 такси, за периода от 30.10.2015г. до 10.11.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 17.07.2017г. по ч.гр.дело №46416/2017г. по описа на СРС, Г.О., 25-ти състав срещу А.И.В., с ЕГН **********. С решението А.И.В., с ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК 200644029, разноски, направени по ч.гр.дело №46416/2017г. по описа на СРС, Г.О., 25-ти състав, а именно суми в размер на 40.95 лв. – държавна такса и 50.00 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, както и съдебноделоводни разноски в исковото производство в размер на 159,05 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., на основание чл.78, ал.8 от ГПК. На 05.03.2020г. на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е издаден изпълнителен лист за сумите 40.95 лв.+50.00 лв.+159.05 лв.+100.00, съгласно направена надлежна бележка върху акта.

Пред СРС е образувано гр.дело №290/2025г., по описа на СРС, Г.О., 26-ти състав, по искова молба вх.№1237/03.01.2025г., подадена от В. Р. В., с ЕГН:

**********, чрез пълномощник адв. И.Д., срещу „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК 200644029, с която е бил предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимост на вземането, установено с влязло в сила на 16.05.2019г. неприсъствено решение от 16.05.2019г., обективирано в протокол от съдебно заседание на 16.05.2019г., постановено по гр.дело №24399 по описа на СРС, Г.О., 25-ти състав, а именно: сумата в размер на 1115.87 лв.

– главница по договор за потребителски кредит от 15.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от 10.07.2017г. до окончателното плащане на вземането, сумата в размер на 169.33 лв. – договорна лихва за периода 30.10.2015г.-10.11.2016г., сумата в размер на 179.16 лв. – лихва за забава за периода от 30.10.2015г. до 30.05.2017г., сумата в размер на 582.99 лв. – такси за периода 30.10.2015г.-10.11.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 17.07.2017г. по ч.гр.дело №46416/2017г. по описа на СРС, Г.О., 25-ти състав срещу А.И.В., с ЕГН **********, както и сумата в размер на 350.00 лв. – общ размер на разноски по делото.

С подадения писмен отговор вх.№81686/07.03.2025г., в срока по чл.131 от ГПК, ответника – „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК 200644029, признава иска поради погасяване на посочените в исковата молба вземания по давност.

С обжалваното определение рег.№18174 от 22.04.2025г., постановено по гр.дело №290/2025г. по описа на СРС, Г.О., 26-ти състав, е върната на основание чл.130 от ГПК искова молба вх.№1237/03.01.2025г., подадена от В. Р. В., с ЕГН **********, срещу „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК 200644029, и е прекратено производството по гр.дело №290/2025г. по описа на СРС, Г.О., 26-ти състав, поради липса на гражданскоправен спор и правен интерес. С определението В. Р. В., с ЕГН **********, е осъден да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК 200644029, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, сумата от 100.00 лв., сторени по делото разноски. Изложени са мотиви, че правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото, като интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В тази връзка първостепенният съд е цитирал практика на ВКС ТР №8/27.11.2013г. по тълк.дело №8/2012г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай 3 първоинстанционният съд е приел, че липсва за ищеца правен интерес от водене на настоящото дело, тъй като „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД не е предприел каквито и да са действия – извънсъдебни или съдебни, за търсене на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 17.07.2017г. по ч.гр.дело №46416/2017г. по описа на СРС, Г.О., 25-ти състав, срещу А.И.В., с ЕГН **********, както и тези, които са присъдени по гр.дело №24399/2018г. по описа на СРС, Г.О., 25-ти състав. В тази връзка е прието, че единствено има издаден изпълнителен лист от 05.03.2020г. за разноските, присъдени на ответника по настоящето дело – ищец по гр.дело №24399/2018г. по описа на СРС, Г.О., 25-ти състав, но не и изпълнителен лист за главницата и лихвите, както и че липсват доказателства, че след 05.03.2020г. ответникът - „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – кредитор на посочените вземания, е предприел някакви действия по събиране на разноските.

Отделно от горното е изложено още, че редът на защита на жалбоподателя - В. Р. В. – ищец в исковото производство бъде заличен като длъжник от ЦКР не е чрез отрицателен установителен иск, доколкото редът за заличаване от този регистър не е по ГПК, а по ЗЗЛД и АПК. Първостепенният съд е приел, че не е налице гражданскоправен спор, който да обусловя надлежното съществуване на правото на иск и да съответства на търсената защита – да се установи, че вземането не съществува, тъй като е погасено по давност, тъй като погасяването по давност има значение за принудителното изпълнение, но не и ответникът да спре да търси или да заличи от ЦКР жалбоподателя – ищец в исковото производство. В тази връзка е прието, че ответникът с подадения писмен отговор признава иска, посочил е, че сумите, предмет на предявения иск, са погасени по давност, поради което не са предприети принудителни действия за тяхното събиране. По тези съображения първостепенният съд е приел, че липсва за ищеца правен интерес от водене на делото и не е налице между страните гражданскоправен спор, който да налага намесата на съда, които са положителни абсолютни процесуални предпоставки за съществуване правото на иск, поради което производството е недопустимо и следва да бъде прекратено и исковата молба да бъде върната, на основание чл.130 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: