Акт № 2409 от 18.06.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 103

Номер

103

Година

15.6.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.17

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Анна Димова дело номер

20124100600147 по описа за

2012 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 679 от 17.10.2011 година по НOХД № 384/2011 година по описа на Районен съд - град Г. О. подсъдимият Р. З. Г. е признат за НЕВИНЕН в това, на 13.08.2010 година, около 23.00 часа, в град Г. О., да е употребил сила с цел да принуди орган на властта – Б. А. К. и Г. Ц. М. - старши полицаи при РУ „П.” - град Г. О., с цел да пропуснат нещо по служба, а именно - да не изяснят обективно и пълно подаден им от оперативен дежурен при РУ „П.” - град Г. О. сигнал за междусъседски скандал на У. „В. Г.” № 31, вх. Б в град Г. О., поради което и на основание чл. 304 НПК същият е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 269, ал. 1 НК. С присъдата подсъдимият Р. З. Г. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 13.08.2010 година, около 23.00 часа, в град Г. О., противозаконно повредил формено облекло, носено по реда на ЗМВР от старши полицай при РУ „П.” – град Г. О. Б. А. К., като скъсал копчетата, придържащи лентите за пагоните на формена риза, както и копче, придържащо десния ръкав на същата риза навит, поради което и на основание чл. 274а, ал. 3 НК на същия е наложено наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Със същия съдебен акт Р. З. Г. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 13.08.2010 година, около 23.00 часа, в град Г. О., причинил лека телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата му по охрана на обществения ред - старши полицай при РУ „П.” - град Г. О., чрез нанасяне на удар с юмрук, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК на същия е наложено наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия Р. З. Г. е определено едно ОБЩО наказание измежду наложените му по-горе, в размер на най-тежкото от тях, а именно ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изпълнението на така определеното общо наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Със същия съдебен акт в тежест на подсъдимия Р. З. Г., съгласно изискванията на чл. 189, ал. 3 НПК, били възложени и направените по делото разноски.

Против така постановената присъда в частта, с която подсъдимият Г. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 269, ал. 1 НК, е постъпил протест от Районна прокуратура – град Г. О. Излагат се съображения, че присъдата в тази й част е неправилна. Представителят на Районната прокуратура счита, че по делото безспорно е установено, че на посочените дата и място, при опит на полицейските служители да извършат проверка на подсъдимия и да му съставят предупредителен протокол по чл. 56 ЗМВР, последният е оказал физическа съпротива. Тази съпротива е била насочена към принуда на орган на власт да пропусне нещо по служба. Посочва, че ако първоинстанционният съд е заключил, че липсва субективна насоченост на силовите действия, то е следвало да се произнесе относно наличието на по-леко наказуемото престъпление по чл. 270 НК. Представителят на Районната прокуратура предлага присъдата на Районен съд – град Г. О. в частта й, с която подсъдимият Г. е оправдан, да бъде отменена, като на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК същият бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 269, ал. 1 НК, алтернативно – по чл. 270, ал. 1 НК.

Против присъдата на първоинстанционния съд в частта, с която Г. е признат за виновен по повдигнатите му обвинения, е постъпила и въззивна жалба от адвокат Ст. М., в качеството й на защитник на подсъдимия Р. З. Г.. Излага съображения, че присъдата в тази й част е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че същата е постановена при противоречие на събраните по делото доказателства. Посочва, че в случая е налице „класически пример на полицейско насилие”. Счита, че са допуснати съществени нарушения на наказателното производство и на правото на защита на подсъдимия, както и че наложеното наказание е несправедливо. Моли постановената от първоинстанционния съд присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която Р. Г. да бъде признат за невинен.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – град В. Т. поддържа подадения протест в частта, с която се иска подсъдимият да бъде признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 270, ал. 1 НК. Оспорва подадената от защитника на подсъдимия въззивна жалба, като посочва, че присъдата на Районен съд – град Г. О., в осъдителната й част, е правилна и законосъобразна. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и за извършено от него престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, а в останалата й част, присъдата да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия Р. З. Г. твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява Г. да е извършил престъпленията, за които е признат за виновен от първоинстанционния съд. Посочва, че не би следвало досъдебното производство да се води от разследващи органи, които работят в едно полицейско управление с двамата полицаи, извършили въпросната проверка. Счита, че досъдебното производство е водено пристрастно и необективно, което се подкрепя и от обстоятелството, че първоначално на Г. е повдигнато обвинение за хулиганство и едва на един по-късен етап от разследването на същия е повдигнато ново обвинение, което е посочено и в обвинителния акт. Моли присъдата на Районен съд – град Г. О. да бъде отменена в осъдителната й част, вместо което да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и по останалите обвинения.

В своя защита подсъдимият Г. заявява, че никога през живота си не е късал полицейски пагони и униформи. В правото си на последна дума подсъдимият Р. Г. заявява, че е невинен.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид депозираните протест и жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на съдебния акт, намери за установено следното:

При извършената от ВТОС служебна проверка по делото не се установи да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд и при постановяване на присъдата. Липсата на такива налага обсъждане на доказателствения материал по делото, от който следва да бъде приета за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. З. Г. ероден на ............. година в град Г. О., с постоянен адрес в град Г. О., У. „В. Г.” № 31, вх. Б, 2, ап. 6, българин, български гражданин, с .......... образование, ЕГН *.

Подсъдимият Р. З. Г. живее в град Г. О. на У. „В. Г.” № 31, вх. Б. В същата кооперация живеят и свидетелите Е. З., Н. Г., Е. П., Г. Б., С. Б. и Н. Д. Отношенията на подсъдимия със съседите му в кооперация не били много добри. На 13.08.2010 година, привечер, възникнал поредният конфликт, при който Г. замерял и успял да удари с ябълка малолетния П. Ц. М., като действията му били съпроводени с отправяне на обидни думи към останалите присъстващи пред блока лица. Детето се оплакало на баба си и дядо си, които също били пред входа на кооперацията, които от своя страна уведомили за случилото се родителите му по телефона. При връщането си, бащата на детето – свидетелят Ц. Б., потърсил съдействието на органите на реда, като ги уведомил по телефона за възникналия междусъседски скандал. Малко по-късно, около 23.00 часа, от Районно управление „П.” – град Г. О. бил изпратен патрул в състав Б. К. и Г. М. След като позвънили на вратата на подсъдимия и същият отворил, полицейските служители му се легитимирали и му поискали документ за самоличност. Г. отказал да им даде личната си карта и започнал да вика и да ги обижда, като К. и М. го предупредили, че могат да го задържат за неизпълнение на полицейско разпореждане. Поради агресивното поведение на подсъдимия, полицейските служители се опитали да го задържат като му сложат белезници. Г. обаче започнал да се съпротивлява срещу тези действия на органите на реда, при което нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето на свидетеля К. При опита на последния да хване подсъдимия, същият дръпнал униформата му, като скъсал копчетата, придържащи лентите за пагоните, както и копчето, придържащо ръкава в навито положение. Междувременно, виждайки агресивното поведение на Р. Г., свидетелят М. се обадил в полицейското управление за изпращане на подкрепление, в резултат на което на мястото били изпратени още два полицейски патрула. Докато органите на реда се опитвали да поставят белезници на подсъдимия, на входната врата излезли и близките на Г. – свидетелите З. С., М. М. и Я. М., които се опитали да го защитят. На подсъдимия били поставени белезници и същият бил отведен в РУ „П.” – град Г. О.

На Б. А. К. е причинена контузия – натъртване на меките тъкани в областта на лявата скула на лицето, което му е причинило болки и страдания за срок от 7 до 10 дни /съдебномедицинска експертиза по писмени данни – л. 49-50 от досъдебното производство/.

Подсъдимият Р. З. Г. е психично здрав. Същият преди и по време на деянието е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи /съдебно-психиатрична експертиза– л. 53-55 от досъдебното производство/.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез обясненията на подсъдимия Р. Г. /частично/, депозираните пред първоинстанционния съд показания на свидетелите И. Б., Ц. Б., Е. З., Г. Б., С. Б., П. Б., Б. К., Г. М., Х. Х., М. Д., П. З., А. И., Т. К., както и показанията на свидетелите М. М. /частично/, Я. С. /частично/, показанията на свидетеля Б. К., дадени на досъдебното производство (л. 17 от ДСП) и прочетени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, показанията на свидетеля Х. Х., дадени на досъдебното производство (л. 27 от ДСП) и прочетени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК; писмените доказателства и доказателствени средства, приложени в досъдебното производство, прочетени и приети в съдебно следствие по реда на чл. 283 НПК - декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л. 12 от ДСП/, характеристична справка за подсъдимия /л. 13 от ДСП/, справка за съдимост, издадена от Районен съд - град Г. О. /л. 15 от ДСП/; извършения в съдебно заседание пред въззивни съд оглед на веществено доказателство - възпроизведения и отразен в протокола от съдебно заседание запис от предоставения оптичен носител на звукозаписите, направени в АДЧ на РУ „П.” – град Г. О. във връзка с подадения сигнал за междусъседски скандал и изпратените по този повод автопатрули; изслушаните в първоинстанционното производство заключения на съдебно – медицинска експертиза по писмени данни /л. 49-50 от ДСП/ и на съдебно - психиатрична експертиза /л. 53-55 от ДСП/.

По делото липсват каквито и да е противоречия относно обстоятелствата, свързани с времето и мястото на събитието. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че първият патрул, в състав свидетелите К. и М., изпратен по сигнала за междусъседски скандал в град Г. О. на У. „В. Г.” № 31, вх. Б, е пристигнал на мястото и инцидентът е станал около 23.00 часа. В тази насока са събраните по делото гласни доказателствени средства, включително и обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М. М. и Я. С., поради което настоящият съдебен състав кредитира последните в тези им части. Обстоятелствата, свързани с времето и мястото на инцидента се подкрепят и от изслушания в съдебно заседание пред въззивния съд звукозапис, направен в АДЧ на РУ „П.” – град Г. О. Тъй като по отношение на тези обстоятелства събраните по делото доказателства са безпротиворечеви и последователни, настоящият съдебен състав намира, че в тези части същите следва да бъдат кредитирани изцяло. По делото съществуват противоречия относно часа, в който свидетелят Ц. Б. е потърсил съдействието на полицейските органи по повод възникналия с подсъдимия междусъседски скандал. Това обстоятелство обаче стои извън предмета на доказване, очертан в разпоредбата на чл. 102 НПК, доколкото по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства се установява, че К. и М. са пристигнали на адреса, на който са били изпратени от дежурния на АДЧ на РУ „П.” – град Г. О. около 23.00 часа.