Решение № 584 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

П. Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100503290 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 8382/21.07.2022 г. по гр. д. № 72209/2021 г. по описа на СРС, 113 състав е отхвърлен предявения от В. Г. М. срещу Топлофикация София ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за установяване на дължимостта на сумата от 3603,53 лева, представляваща главница, получена от ответника на отпаднало основание в резултат на проведеното принудително изпълнение по изпълнително дело № 20208440400812 по описа на ЧСИ с рег. № 844 на КЧСИ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (21.09.2021 г.) до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 08.10.2021 г. по ч.гр.д. № 54656/2021 г. по описа на СРС, 113 състав.

Против решението, е подадена въззивна жалба вх. № 163481/05.08.2022 г. от В. Г. М., в която са изложени съображения за неговата неправилност.

Въззивникът поддържа, че съгласно чл. 426 от ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист, който следвало да бъде годен и валиден 1 изпълнителен титул. В конкретния случай, с Определение № 268130 от 05.05.2021 г., постановено по гр.д. № 2113/2021 г. III в състав СГС разпореждането за издаване на изпълнителен лист било прогласено за нищожно, а издадения изпълнителен лист бил обезсилен. Посочва, че събраната по изпълнителното производство сума се явява събрана на отпаднало основание. В този смисъл, обжалваното решение било неправилно и моли то да бъде отменено.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 72209/2021 г. по описа на СРС, 113 състав е образувано по искова молба, подадена от В. Г. М. против „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен по реда на чл. 422 от ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че бил уведомен, че срещу него е образувано изпълнително дело № 20208440400812 по описа на ЧСИ рег. № 844 в качеството му на наследник на С.Н. М.а. Твърди, че то било образувано по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 66751/2016 г., 75 състав. Твърди, че по реда на чл. 407 от ГПК било постановено определение № 268130/05.05.2021 г. по гр.д. № 2113/2020 г. по описа на СГС било обявено за нищожно разпореждането, с което е издаден изпълнителен лист, а той бил обезсилен.

Твърди, че преди да бъде прекратено изпълнителното производство, принудително били събрани суми в общ размер на 3603,53 лева, с която сума ответникът се е обогатил, тъй като е отпаднало основанието за получаването й. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи исковата сума, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, с който заявява, че оспорва предявения иск. Твърди, че събраната сума не е постъпила по сметка на дружеството. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

2

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства. Към делото е приложено и ч.гр.д. № 54656/2021 г. по описа на СРС, 113 състав, образувано по заявление от 21.09.2021 г., подадено от В. Г.

М., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на заявителя сумата от 3961,52 лева, принудително събрана сума по изпълнително дело № 20208440400812, ведно със законната лихва от 21.09.2021 г. до изплащане на вземането. Против заповедта е подадено възражение в законоустановения срок.

В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е неоснователен, тъй като независимо, че изпълнителеният лист въз основа на който е образувано изпълнителното производство, по което са събрани сумите, е обезсилен, то основанието за събирането им е съдебно решение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.

По изложените във въззивната жалба доводи въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че ищецът е платил исковата сума в изпълнение на задължение, както и че основанието за плащане е отпаднало.

Не спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че с Решение № 183798/05.08.2019 г. по гр.д. № 66751/2016 г. е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД 3 против С.Н. М.а искове, че С.Н. М.а дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК сумата от 1803,66 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.08.2016 год. Не е спорно, че решението е влязло в сила.

Установява се, че с Разпореждане от 18.02.2020 г. по гр.д. № 66751/2016 г. по описа на СРС, 75 състав е постановено издаване на изпълнителен лист.

На 24.02.2020 г. е издаден изпълнителен лист, с който С.Н. М.а и В. Г. М. са осъдени да заплатят разделно сумата от 1803,66 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.08.2016 год.

Видно от удостоверение изх. № 40117/02.09.2021 г. на ЧСИ С.Я. по изпълнителния лист е образувано изпълнително дело 20208440400812, по което са събрани суми и към „Топлофикация София“ ЕАД са преведени 3603,53 лева.

С Определение № 268130/05.05.2021 г. по гр.д. № 2113/2021 г. по описа на СГС, III в състав е прогласено за нищожно Разпореждане, постановено в закрито заседание на 18.02.2020 г. по гр.д. № 66751/2016 г. по описа на СРС, 75 състав, обезсилен е издадения на 24.02.2020 г. изпълнителен лист и делото е върнато на СРС, 75 състав за ново произнасяне с постановяване на валиден съдебен акт.

Въз основа на така събраните по делото доказателства се установява, че събраната в изпълнителното производство сума, чието връщане ищецът претендира, е преведена на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД от съдебния изпълнител.

Спорният въпрос е дали с отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист и обезсилването му е отпаднало основанието за плащането й от ищеца на ответника. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с обезсилване на издадения изпълнителен лист и прекратяване на изпълнителното производство не е отпаднало основанието, на което сумата е събрана. Това е така, доколкото задължението, предмет на принудителното изпълнение, е възникнало по силата на договорно правоотношение между страните, като съществуването му е установено със влязъл в сила съдебен акт 4

– заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 404, т. 1 от ГПК заповедите за изпълнение са актове, които подлежат на принудително изпълнение и те са изпълнителните основания, въз основа на които се издава изпълнителен лист. Следователно и заповедта за изпълнение е основанието, въз основа на което е събрана процесната сума. Вярно е твърдението на въззивника, че в чл. 426, ал. 1 от ГПК е предвидено, че съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, но незаконосъобразността на изпълнителния лист не се отразява върху съществуването на вземането, а единствено върху законосъобразността на действията по изпълнение. В конкретния случай, без правно значение е дали сумата е събрана въз основа на законосъобразни действия на съдебния изпълнител, доколкото релевантно за спора е дали основанието за получаване на сумата от ответника е отпаднало, а то не е отпаднало, тъй като заповедта за изпълнение, по силата на която е разпоредено на наследодателя на ищеца да заплати исковата сума е влязла в сила.

По изложените съображения и поради съвпадане на фактическите и правни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 8382/21.07.2022 г. по гр. д. № 72209/2021 г. по описа на СРС, 113 състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5