Решение № 7632 от 24.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7632 гр. ......., 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20251110149259 по описа за 2025 година

Ищецът поддържа, че на 25.07.2024 г. е сключил Договор за потребителски кредит № ........ за сумата от 5 500,00 лв. при фиксиран ГЛП 29,42% и ГПР 33,73%. Твърди, че едновременно с това е бил принуден да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с ...... – дружество, което е еднолична собственост на ответника. Възнаграждението за това поръчителство възлиза на 4 943,42 лв., разсрочено паралелно с вноските по кредита. Според ищеца, предоставянето на това обезпечение е било фактически задължително условие за получаване на кредита в „бърз“ срок, тъй като при необезпечен кредит срокът за разглеждане е 14 дни. Поддържа, че този разход е следвало да бъде включен в ГПР, а невключването му води до посочване на нереален ГПР, заобикаляне на законовия максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно – до нищожност на целия договор на основание чл. 22 от ЗПК.

Ответникът ...... оспорва исковете изцяло. Твърди, че процесният договор е № ......., а заявка № ........ е анулирана поради смяна на падежна дата. Поддържа, че договорът съдържа всички реквизити по чл. 11 от ЗПК. Твърди, че сключването на договор за поръчителство е факултативно, а не задължително. Посочва, че ...... и ...... са самостоятелни юридически лица и кредиторът не е знаел размера на възнаграждението по договора за поръчителство към момента на сключване на кредита, поради което то не може да бъде част от ГПР.

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК за прогласяване нищожността на договора за кредит.

В тежест на ищеца: Да докаже съдържанието на договора, на което се позовава, и обстоятелствата, от които извежда неговата недействителност.

1

В тежест на ответника: Да докаже валидното възникване на отношенията, начина на формиране на ГПР, индивидуалното договаряне на клаузите и факултативния характер на обезпечението.

Съдът е отделил като безспорни и ненужни за доказване следните факти: На 25.07.2024 г. е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 5 500,00 лв., която е усвоена изцяло от ищеца. ; Сключен е и Договор за предоставяне на поръчителство с ....... ;Договорът за кредит е реално сключен с предаването на сумата.

Въз основа на събраните писмени доказателства съдът приема за установено:

Въпреки възражението на ответника за анулиране на заявка № ........, по делото е представен подписан Договор за потребителски кредит именно с този номер. Ответникът не е представил доказателства за неговото анулиране, поради което съдът приема № ........ за процесния договор.

Съгласно Приложение № 1 към договора за кредит, ГПР е посочен като 33.73%, а общата дължима сума е 7 396.36 лв. (главница и лихва). Съгласно Приложение № 1 към Договора за поръчителство, възнаграждението за поръчителя е в общ размер на 4 943.42 лв.. То се изплаща на 24 месечни вноски, чиито падежи съвпадат напълно с падежите по кредита.

Ответникът признава, че е едноличен собственик на капитала на поръчителя .......

Общите условия предвиждат, че ако потребителят избере необезпечен кредит, срокът за одобрение е 14 дни, докато при предоставяне на поръчителство срокът е 24 часа.

При включване на възнаграждението за поръчителство (4 943,42 лв.) доближаващо размера на усовената сума на 100 % , като общ разход, сумата на разходите нараства от 1 896,36 лв.

(само лихва) на 6 839,78 лв.. При сумиране на всички плащания (кредит + поръчителство), ищецът дължи общо 12 339,78 лв. за усвоени 5 500,00 лв. При ГПР, включващ поръчителството, неговият размер би бил безспорно различен от посочения в вдоговора, доколкото ответникът нбе оспорва в него да не е включено възнаграждението за поръчителство, което достига почти на 100 % кредитираната сума.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита“ са всички разходи, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително за допълнителни услуги, когато сключването им е задължително условие за получаване на кредита или е в резултат на търговски условия. В конкретния случай, макар формално да е предвидена опция за необезпечен кредит, изискването за 14-дневен престой на молбата при необезпечен кредит срещу 24-часово одобрение при поръчителство (от собствено на кредитора дружество) представлява косвена принуда. За потребителя, търсещ „бърз кредит“, изборът е предрешен от икономическите условия на ответника.

При преценката на валидността на договора, съдът намира, че уговореното „възнаграждение за поръчителство“ в полза на ...... в размер на 4 943,42 лв. не представлява заплащане за реална, допълнителна и доброволно избрана услуга, а е скрито възнаграждение (прикрита договорна лихва). Този извод се налага от следните обстоятелства: ответникът ...... е едноличен собственик на капитала на поръчителя ....... В този контекст, заплащането на 2 такса за обезпечение на дружество от същата икономическа група не цели покриване на застрахователен или кредитен риск, а генериране на допълнителна печалба от кредитния ресурс в рамките на едно и също предприятие. Налице е пълно съвпадение на падежните дати по договора за кредит и договора за поръчителство — 10-о число на месеца. Това доказва, че за потребителя двете задължения са неразривно свързани в един общ месечен разход. Възнаграждението за поръчителя от 4 943,42 лв. доближава на 100% размера на усвоената главница от 5 500,00 лв.. Подобно ценообразуване е икономически нелогично за гаранционна сделка и ясно индикира, че сумата представлява скрито възнаграждение за ползването на капитала. Макар Общите условия формално да предвиждат опция за необезпечен кредит, разликата в сроковете за одобрение — 14 дни за необезпечен срещу 24 часа за такъв с поръчителство — поставя потребителя в състояние на принуда. За тип продукт като „бърз кредит“ времевият фактор е определящ, което превръща „допълнителната услуга“ в задължително условие за получаване на заема.

Тъй като сключването на договора за поръчителство е фактически задължително, разходът за него попада в дефиницията за „общ разход по кредита“ съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Този разход не е включен в обявения Годишен процент на разходите (ГПР) от 33,73%.

Невключването на предвидим разход, известен на кредитора, води до посочване на невярна и занижена информация за реалната цена на кредита в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Този порок съгласно чл. 22 от ЗПК влече след себе си нищожност на целия договор за потребителски кредит. При действителен ГПР, включващ това скрито възнаграждение, би бил превишен и законовият лимит по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (пет пъти законната лихва), което е самостоятелно основание за нищожност поради заобикаляне на закона. Невключването на този предвидим и изискан от кредитора разход в ГПР води до нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК (невярно съдържание) и чл. 19 от ЗПК (невярно изчисляване на ГПР). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1, договорът за потребителски кредит е недействителен (нищожен).

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Ищецът е доказал направени разноски за държавна такса в размер на 273,59 лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 985,00 лв..

Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.

78, ал. 5 от ГПК. Цената на предявения иск е 5500 лв.. Съгласно Наредба № 1/2004 г. минималният размер на възнаграждението за този материален интерес е в размер на около 850 лв. Съдът обаче намира възражението за основателно. Като съобрази практиката на Съда на Европейския съюз в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и ниската правна и фактическа сложност на конкретното дело, съставът счита, че адвокатският хонорар следва да бъде редуциран под националния минимален размер. Поради това съдът определя възнаграждението в размер на 500,00 лв. (равностойни на 255,65 евро).

При преизчисляване на разноските в евро по фиксирания курс на БНБ (1.95583 лв. за 1 3 евро), на ищеца се следват: Държавна такса: 139,88 евро (от 273,59 лв. ); и Адвокатско възнаграждение: 255,65 евро (от редуцираните 500,00 лв.).

С оглед гореизложеното, СРС

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК, Договор за потребителски кредит № ........, сключен на 25.07.2024 г. между И. В. П., ЕГН **********, и ......, ЕИК ........., поради неправилно посочване на ГПР и общата дължима сума чрез прикриване на разходи за възнаграждение за поръчителство.

ОСЪЖДА ......, ЕИК ........., със седалище гр. ......., бул. „.......“ № ......., да заплати на И. В. П., ЕГН **********, следните суми за разноски в производството: 139,88 евро (сто тридесет и девет евро и осемдесет и осем цента) – държавна такса; 255,65 евро (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента) – адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4