Решение № 15366 от 31.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15366 гр. София, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Т. ЕРМЕНКОВА като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20231110127117 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „******************“ ЕАД, чрез адв. А. С., срещу „****************“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2182,61 лева, представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „*******” по щета № **************, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 13.06.2022 г. при движение по път *******, 142 км., на разклона за ***********, водачът Т. М., управляваща лек автомобил марка „*****“, с рег.

№ ********** и притежаваща задължителна застраховка „***************” на автомобилистите в ответното дружество с полица № ************, със срок на застрахователното покритие от 01.10.2021 г. до 30.09.2022 г., поради недостатъчно добро владеене на автомобила и неспазване на правилата за предимство навлязла в района на кръстовището и реализирала ПТП с преминаващия през него с предимство лек автомобил марка „*****“, модел „**********“, с рег. № *********, собственост на „**********“ ООД и застрахован по имуществена застраховка „*******” при ищцовото дружество с полица № ************, със срок на застрахователното покритие от 19.03.2022 г. до 18.03.2023 г.

Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „*******”, били причинени щети, заведени при ищеца под № **************. Ремонтът на застрахования по имуществената застраховка автомобил бил възложен и извършен в сервиз на „**********“ ООД, за което били издадени няколко фактури, последната от които на 13.01.2023 г. С доклади по щетата от 21.07.2022 г., 24.10.2022 г. и 13.01.2023 г. било 1 одобрено застрахователно обезщетение в общ размер на 15916,14 лева, заплатено на сервиза, извършил ремонта, с преводни нареждания от 25.07.2022 г., 26.10.2022 г. и 17.01.2023 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „***************“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното с първите две платежни нареждания застрахователно обезщетение в размер на 13733,53 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева или всичко общо в размер на 13758,53 лева, но ответникът признал и възстановил сумата в размер на 13748,53 лева, включваща 15 лева ликвидационни разноски. Ищецът предявил отделна регресна претенция към ответника за възстановяване на изплатеното с третото платежно нареждане застрахователно обезщетение в размер на 2182,61 лева, но застрахователят отказал да възстанови тази сума. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „****************“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. И.С.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че с одобрената и изплатена от ответното дружество сума били възстановени в пълен размер причинените от процесното ПТП щети по застрахования при ищеца автомобил. Процесната претенция се основавала на фактура, издадена след окончателното плащане на щетата от ответника и няколко месеца след окончателното изплащане от страна на ищеца. Същата била втора по ред фактура с идентично основание – окончателно плащане по процесната щета, издадена заедно с описзаключение, дублиращ като съдържание първия, но със завишени цени. Изразява становище, че тези два документа били създадени за целите на настоящото производство и не обективирали реални щети от процесното ПТП, подлежащи на възстановяване. Оспорва претенцията и по размер като завишена. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования автомобил, който в нарушение на чл. 50а ЗДвП навлязъл в кръстовището, въпреки че в него имало друг автомобил. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „******************“ ЕАД, редовно призован, се представлява от адв. С.. Процесуалният представител поддържа изцяло искова молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск като доказан от събраните по делото писмени доказателства. Твърди, че забавянето в издаването на последната фактура най-вероятно било свързано с изчакване на някакви резервни части, както потвърдил и разпитаният свидетел. Описът на претенцията останал непроменен от самото начало. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът „****************“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. М.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявения иск като 2 неоснователен и недоказан по основанията, подробно изложени в депозирания отговор.

Допълнителната фактура била издадена след като вече автомобилът бил предаден на клиента възстановен и допълнителни разходи не следвало да бъдат заплащани. В условията на евентуалност моли съда да намали присъденото обезщетение поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил.

Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за имуществена застраховка „*******“, сключена с ищеца по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „*****“, модел „**********“, с рег. № *********, собственост на „**********“ ООД. Посоченото обстоятелство се установява от представената по делото застрахователна полица „********** ******* **********“ № ************, сключена на 02.02.2022 г., със срок на застрахователното покритие от 00,00 ч. на 19.03.2022 г. до 23,59 ч. на 18.03.2023 г., с рискова клауза „********* *******“ и допълнително покритие „**************“. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2021 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация Част І е видно, че датата на първата регистрация на същия автомобил била 26.03.2021 г. С договора била определена застрахователна сума в размер на 54875 евро.

Съгласно Глава Втора „*******************“, Клауза „********* *******“ от Общите условия по застраховка „******* **********“ на ищцовото дружество по тази клауза застрахователят покривал щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, както и изброените допълнително покрити рискове. Съгласно т. 2 от клауза „Пожар, природни бедствия и пътнотранспортни произшествия (ПТП) на МПС“ сред покритите рискове било пътнотранспортното произшествие – събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Общите изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били посочени в т. Х, Раздел „Общи положения“ на Общите условия, а специалните такива – в т.

VІ от Глава втора. Съгласно Глава трета „Изплащане на обезщетение при частични повреди“, Раздел ІІ „Обезщетяване на МПС до 4 години“, застрахователното обезщетение за частични повреди се определяло въз основа на опис на увредените детайли по един от следните начини: 1. по калкулация на застрахователя; 2. МПС се ремонтирало в посочен от застрахователя сервиз – представител на марката за страната, или друг сервиз, с който застрахователят имал сключен договор, като стойността на ремонта се заплащала от застрахователя на сервиза, в който било ремонтирано МПС; 3. МПС се ремонтирало в 3 избран от застрахования сервиз след представяне на предварителна калкулация за стойността на ремонта и писмено съгласие на застрахователя, като в този случай разходите за ремонт се заплащали от застрахования, а застрахователят изплащал обезщетение до предварително съгласувания размер след представяне на разходооправдателни документи (фактури).

Не се оспорва и обстоятелството, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „***************” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „*****“, с рег. № **********, със срок на застрахователното покритие от 01.10.2021 г. до 30.09.2022 г. Посоченото обстоятелство се установява и от представена по делото справка от Информационния център към Гаранционния фонд.

От приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие (ПТП) се установява, че на 13.06.2022 г. при движение по път *******, 142,360 км., на разклона за ***********, водачът Т. М., управляваща лек автомобил марка „*****“, с рег. № **********, навлязла в района на кръстовището, без да спази правилата за предимство, и реализирала ПТП с преминаващия през него с предимство лек автомобил марка „*****“, модел „**********“, с рег. № *********, управляван от свидетеля В. С.. Вследствие настъпилото ПТП на процесния автомобил, застрахован по имуществената застраховка, били причинени щети, като видимите такива били описани в протокола: преден капак, фарове, предна броня. Протоколът бил подписан от водачите на двата автомобила, участвали в ПТП, без възражения, като водачът на лекия автомобил марка „*****“ записал, че е виновен за предизвиканото произшествие. Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – Приложение № 3. Доколкото между двамата водачи – участници в инцидента, не е имало спор относно механизма на ПТП и вината за неговото настъпване, то съвсем основателно е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, без да е необходимо службите за контрол към МВР да посещават мястото на произшествието. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.

3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението, и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.

След изменението на цитираната разпоредба, в сила към датата на процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието. Двустранният протокол за ПТП, 4 подписан от участниците в него, без посещение от служител на КАТ на мястото на инцидента, представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена сила. Последната установява единствено, че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. Съответствието на съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените обстоятелства с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Посоченият в Протокола за ПТП механизъм на произшествието се потвърждава на********* от приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза и от показанията на свидетелите Т. Ц.