Решение № 2282 от 08.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2282 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110164726 по описа за 2022 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за признаване на установено ,че ответницата М. Р. М. дължи на ищеца сумата в размер на 4299,04лв.,представляваща незапратена топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от 17.11.2021год. до изплащане на вземането ,сумата в размер на 682,30лв.,мораторна лихва за периода 15.09.2019год. до 28.10.2021год.,сумата в размер на 45,92лв.,цена на услуга дялово разпределение за периода м.10.2018год. до м.04.2020год.,ведно със законната лихва от 17.11.2021год. до изплащане на вземането и сумата в размер на 9,53лв.,мораторна лихва за периода 01.12.2018год. до 28.10.20201год.,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 20045/24.11.2021год. по ч.гр.д. №65552/2021год. по описа на СРС,65 състав.

Ищецът твърди, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна станция с адрес в гр.София,ж.к.“Д 2“,№17,бл.207,вх.А,ет.8,ап.21,аб.№ 270731.Сочи,че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката ,както и услугата дялово разпределение като ответника ,видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен №270731 използвали същите за процесния период .

Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия ,както и дължима цена на услуга за дялово разпределение за посочените периоди,ведно с обезщетение за забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника. Била издадена такава заповед срещу ответниците като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок,предвид възраженията на длъжника. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение .

Ответницата М. Р. М. оспорва претенциите на ищеца неоснователни ,тъй като отрича да е в облигационни отношения с ищеца и оспорват да са потребители на топлинна енергия по силата на договор ,сключен при общи условия като оспорва да е налице индивидуален договор ,сключен с нея. Оспорва ищеца да доставил топлинна енергия с качество и параметри ,съответстващи на договореното ,тъй като доставяната не отговаряла 1 на нормите за качество.Оспорва и правилното отчитане на доставената топлинна енергия като твърди ,че неправилно били присъединени потребителите в жилищния блок,в нарушение на действащия чл.105а,ал.1 от ЗЕЕЕ.Оспорва и наличието на валидно сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение ,както и извършването на дяловото разпределение ,тъй като счита ,че то било неправилно и въз основа на нередовни технически уреди. Счита ,че при изчисляването на подадената топлинна енергия от отчетената от общия топломер подадена енергия не са приспаднати задължителните технологични разходи.Оспорва и методиката на формиране на дължимите суми за топлоподаване. Счита, че спрямо нея не са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация-София" ЕАД,тъй като не са й били предоставяни.Сочи и че в случая била налице "непоискана услуга" по смисъла на чл. 62 ,ал.1 от ЗЗП,а така също че е налице и нарушение на правата й като потребител на топлинна енергия ,като се позовава на чл. 3 от ЗПЗП. Направено е и възражение ,че претендираните суми са погасени с изтичането на 3- годишния давностен срок по чл.111,б.“в“ от ЗЗД.Претендира деловодни разноски.

С определение 18.10.2023 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Техем Сървисис”ЕООД като с определение от 07.12.2023год. същото е отменено ,предвид ,че третото лице-помагач не е осъществявало услугата в процесния период.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Относно иска с правно основание чл.79,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ :

Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и "ТС" АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал. 3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно § 1, чл. 42 от ЗЕ (отм.), потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК ,Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Установява се по делото въз основа на Договор за покупко-продажба на жилище ,сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ ,рег. № 32 ,том 1,/86год. ,че на 30.01.1986год. М. Р.ова М.- Маркова е придобила правото на собственост на ап.№21,бл.105-б,вх.А,ет.8,ж.к.“Д“ като съгласно писмо на СО,район Искър ,бл.105-Б е идентичен с блок с адм. № 207.

С Молба –декларация от 05.11.2001год. М. Р. М. е поискала да й бъде открита партида на адреса ,като е посочила ,че семейството й се състои от 2 члена.

От общи фактури и индивидуални справки за отопление и топла вода, се извежда, че титуляр на партидата за процесния период е била М. М.. Подадената молба-декларация за откриване на нова партида на името собственик или от несобственик представлява по 2 своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия (чл. 13 от ЗЗД), отправено до топлофикационното дружество. Вземайки предвид положения входящ номер и датата на молбата-декларация и воденето на процесната партида на името на М. М., следва да се приеме, че ищецът е приел предложението, продължавайки да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, поради което между М. М. и Топлофикация–София ЕАД е възникнало облигационно правоотношение, което ги обвързва.

Това се извежда от горецитираното ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г.

ОСГК, така и от константната практика на съдилищата.

С оглед горното съдът приема, че за процесния период ответникът М. Р. М. е имала качеството на потребител на топлинна енергия относно топлоснабден имот, находящ се в гр.София ,ж.к.“Д“ ,бл.207,вх.А,ет.8,ап.21 ,с аб.№ 270731.

С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014 г. в сила от 2016 г., приложими след 01.07.2016 г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ /чл. 106а ал. 2 от ЗЕЕЕ – отм. / т. е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл. 31, т. 2 от ОУ от 2016 г.

Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

3

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот, след взето решение на проведено общо събрание, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ФДР протокол от ОС от 2002 ,с приложен списък на етажните съсобственици

Заключението по СТЕ установява, че за процесния период ищецът е изпълнил задължението си за доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството доставена топлоенергия в абонатната станция.