Решение № 24 от 02.02.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Благоевград , 02.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20201200501267 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от П.К. със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”Б”, № 49, бл.53Е, вх.В, представляван от С.Н., Я.В., Д.Х. И.Х. Г.Г., срещу решение № 1459/ 03.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 439/ 2019 г. по описа на Pайонен съд – Сандански.

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни съображения по процесуалните действия на страните и събрания доказателствен материал.

Поддържа се, че при постановяване на съдебния си акт съдът е нарушил материалния закон, тъй като в случая се касае за солидарен длъжник, а първостепенния съд е възприел, че лицето е поръчител, поради което неправилно е приложен чл. 147 ЗЗД. Навежда се, че в случая Б. е солидарен длъжник, а не поръчител, поради което на свое независимо основание е задължен за претендираното вземане.

1

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 1459/ 03.08.2020 г., постановено по гражданско дело № 439/ 2019 г. по описа на Pайонен съд – Сандански, като бъдат уважени предявените искове като основателни.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба, като претендира разноски в производството.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството пред РС – Благоевград е образувано по иск, предявен от „П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от С. Н. и И. Г.против Г. Г. Б. от с.К., общ. Сандански.

Поддържа се в исковата молба, че на 21.10.2013 г. между него и С. В е бил сключен договор за револвиращ заем. Твърди, че ответникът е сключил договора като съдлъжник, който отговаря солидарно с длъжника В.. Твърди, че по силата на договора на В. е бил предоставен заем в размер на 1 700 лв. срещу задължение да го върне разсрочено на 48 месечни вноски. Твърди, че в договора е била уговорена лихва - лихвен процент и ГПР. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си и на 22.10.13 г. е превел по банкова сметка на С.

В. сумата от 1 700 лв. Посочва, че на 29.09.15 г. между него, В. и Б. е бил подписан анекс към договор за заем, по силата на който три броя погасителни вноски са били отложени и е бил уговорен нов погасителен план за кредита.

Ищецът твърди, че В. е платила 30 пълни вноски и една частична и е изпаднала в забава. Твърди, че съгласно уговореното в общите условия на договора поради изпадане на длъжника в забава с повече от 30 дни на 20.10.15г. е обявил кредита за предсрочно изискуем и е прекратил договора.

Твърди, че е уведомил С. В. за това. Ищецът твърди, че неизплатената главница по договора се равнява на 1 493 лв., че по договора е била начислена неустойка в размер на 407.73лв. съгласно уговореното в общите условия по договора представляваща 50% върху целия размер на заема. Ищецът сочи, че срещу тези суми е предявил заявление в РС - Сандански срещу В. и Б.

2

Посочва, че заявлението не било уважено и срещу Б. е била издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че Б. е депозирал възражение срещу заповедта поради което твърди, че предявява настоящия иск.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца паричната сума по издадената заповед за изпъление на парично задължение по ч. гр.д. № 1548/2017 год. по описа на РС-Сандански, а именно сумата от 1 900, 96 лева, от която сумата от 1 493, 23 лева, представляваща незаплатено парично задължение по Договор за револвиращ заем № 5001593381 и сумата от 407, 73 лева, договорна неустойка, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца и направените по делото разноски.

Ответникът подава отговор а исковата молба, с който оспорва иска изцяло. Твърди, че не е съдлъжник, а поръчител по договора сключен между ищеца и С. В.. Твърди, че нито той, нито В. са били уведомени от кредитора, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че ищецът не е предявил иск срещу В. в 6 месечния срок от датата на едностранното прекратяване на договора поради което твърди че е отпаднала отговорността му като поръчител по договора на основание чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.

Алтернативно, на основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД ответникът твърди, че договорът за заем е нищожен в частта му относно клаузата за уговорена дневна лихва от 0.13 %, тъй като противоречи на добрите нрави. С оглед нищожността на тази клауза ответника твърди, че за длъжника не е възникнало задължение за заплащането й и поради което дължи само чистата стойност на кредита. Твърди, че тази стойност обаче е погасена, чрез плащане от кредитополучателката В.. съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа страна на спора, както и правна страна:

На 21.10.2013 год. между “П” ЕООД и С. В. е бил сключен договор за револвиращ заем № 5005193381, по силата на който на В. е бил предоставен револвиращ заем „П.“ от 1 700 лева. Съгласно договора страните уговорили заплащането на ГПР от 58, 26 %, годишен лихвен процент от 46,81 % с лихвен процент на ден от 0,13. Общата дължима станала съгласно Раздел VI ”Параметри” на договора е била определена на 3 852,78 лева, която съгласно клаузите на договора е трябвало да се върне на вноски за срок от 48 месеца, всяка в размер на 78,88 лева, платими на 21- во число на месеца. Договорът е бил подписан от В., както и от ответника Г. Б. като солидарен длъжник. С подписа си ответникът е декларирал, че е запознат и приема неразделаната част от договора, а именно Общите условия (ОУ) на „П.“ ЕООД към договор за револвиращ заем за физически лица. В чл. 10.3. 1 от ОУ е било предвидено в случай, че клиентът (кредитополучателят) просрочи една 3 месечна вноска с повече от 30 календарни дни да настъпи автоматично прекратяване на договора за револвиращ заем, без да е необходимо кредитора да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други, а в следващия чл. 10.3.2 от ОУ е било уговорено, в случай, че клиентът просрочи плащането на друго парично задължение спрямо кредитора, кредиторът е имал право да прекрати едностранно договора за револвиращ заем и да обяви заема за предсрочно изискуем, като изиска незабавно погасяване на всички задължения на клиента към него. В чл. 10.4 от ОУ е било уговорено, при прекратяване на договора на някое от горните основания върху остатъчния размер на задължението на клиента по погасителен план да се начисляи неустойка в размер на 50 процента. Съгласно чл. 6.1 от ОУ, солидарният длъжник на основание чл. 121 до чл. 127 ЗЗД се е задължил да отговаря за задължението на клиента, състоящо се в погасяване на заема, включително всички отпуснати револвинги, евентуално наложените договорни санкции и следващи евентуални задължения, произтичащи от договора. С преводно нареждане на 22.10.2013 год. „П.“ ЕООД е наредило да се преведе по сметка на С. В. в „Б.“ сумата от 1 700 лева.

На 28.09.2015 год., след подадено заявление от страна на В. за промяна на погасителния план, е бил сключен анекс № 1 към договора за револвиращ заем, по силата на който била извършена промяна на вноските, изразяващи се в отлагане на вноски № 21, 22,23, които В. е трябвало да заплати и е бил уговорен нов погасителен план. Съгласно анекса ГПР е бил променен на 46, 96 %. Анексът е бил подписан от кредитополучателката В. и от ответника Г.

Б..

От погасителния план към договора от 28.09.2015 год. се установява, че падежът на 21 - вата (отложена) вноска е бил на 21.08.2015 година, а падежът на последната 51 – ва е бил на дата 21.02.2018 г.

От извлечение от сметката към описания договор за потребителски кредит се установява, че по договора са били платени 33 вноски, като последното плащане е било извършено на 08.03.2017 год. Установява се, че плащанията са били извършвани със забава.

На 20.10.2015 год. ищецът съгласно уговореното в ОУ към договора, едностранно е прекратил договора и го е обявил за предсрочно изискуем. На 21.10.2015 год. е изготвил уведомително писмо до ответника Г. Б., че по договора има неизплатени задължения в общ размер от 2 362, 67 лева. По делото няма данни кога това уведомително писмо е било връчено на ответника.

На 20.11.2017 год. “П.” ЕООД е предявило заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу С. В. и Г. Б. пред Районен съд - Сандански за сумата 1 900 лева, от която сумата от 1 492, 23 лева, представляваща незаплатена главница по описания договор за умата от 407, 73 лева, 4 представляваща неустойка , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до изплащането й.

По заявлението е било образувано ч. гр. д. № 1548/ 2017 година и на 21.11.2017 година в полза на ищеца срещу С. В. и Г. Б. ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3854 за сумата от 1493,23 лева, представляваща главница по договора за потребителски кредит, за сумата от 4077,73 лева, неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от 17.11.2017 год. до изплащане на вземането, сумата от 38,02 лева за разноски за платена държавна такса и сумата от 70 лева за юрисконсултско възнаграждение.

На 05.12.2017 год. с определение по цитираното дело съдът е прекратил производството по делото в частта относно заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу С. В. поради смъртта й и е обезсилил издадената срещу нея заповед за изпъление. От служебно извършена по това дело справка от НБД „Население“ се установява, че С. В.е починала на 26.03.2017 год.

Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника Б. на 11.03.2019 год. На 19.03.2019 год. той е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. На 28.03.2019 год. на „П.“ ЕООД е било връчено съобщение, че длъжникът Б. е възразил срещу заповедта за изпъление. Настоящият иск е предявен от кредитора на 30.04.2019 год., в първия работен ден след изтичането на срока.

При изложеното и в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, преценявайки оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните в производството, въззивната инстанция достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим, като предпоставка за предявяване на иска е наличие на издадена заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното производство, която не е влязла в сила, тъй като от негова страна е било подадено възражение. В този случай, по реда на чл.415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на ищеца е било указано от заповедния съд, че срещу заповедта за изпълнение е било подадено възражение и той е предявил настоящия иск в месечния срок от узнаване за възражението. По същество, предявеният иск е неоснователен.

Не е спорно по делото, че ответникът Г. Б. е сключил договора за револвиращ заем като солидарен длъжник. Същият се е задължил да отговаря солидарно със С. В. за изпълнение на задълженията й по договора. От анализа на уговореното в договора и Общите условия към него, първостепенния съд е приел, че видът на солидарната отговорност на ответника е поръчителство, поради което е отхвърлил иска, като това е и очертания с въззивната жалба предмет на въззивно обжалване.