Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15367 от 11.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 63459/2023
Вид
Решение № 15367
Подписан
11.08.2025
Състав
АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.210,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36, ал.2,изр.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.83, ал.1, т.6 · Закон за енергетиката
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 15367 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110163459 по описа за 2023 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдетилни искове по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „*************”ЕАД е предявил осъдителни искове да бъде осъден ответникът да му дължи: 597,50 лв, представляващи сбор от стойността на електроенергията (531,50лв), служебно начислена от ответното дружество по фактура № 0003471254/05.05.2023г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИККЕ поради установена по надлежния ред неизправност на електромера на обекта – абонатна станция на сграда , находяща се в град ***********, за периода от 08.08.2022г. до 07.11.2022г.; разходи за проверка на електромера по фактура № 0002421071/05.05.2023г. (36 лв) и по фактура № 0002421076/05.05.2023г. (30 лв), и 26,01 лв, представляващи сбор от мораторни лихви върху всяка от трите главници – 25,24 лв върху сумата по фактура № 0003471254/05.05.2023г.

(531,50 лв) за периода от 17.05.2023г. до 02.10.2023г., 0,42 лв върху сумата по фактура № 0002421071/05.05.2023г. (36 лв) за периода от 24.05.2023г. до 02.10.2023г. и ., 0,35 лв върху сумата по фактура № 0002421076/05.05.2023г. (30 лв) за периода от 24.05.2023г. до 02.10.2023г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 20.11.2023г. до окончателното плащане, както и разноските по делото.

В хода на съдебното производството пълномощникът на ищеца поддържа исковете.

При устните състезания в заседанието на 11.07.2025г. пълномощникът на ищеца е пледирал за уважаване на исковете. Въпреки изрично предоставената му възможност в заседанието на 11.07.2025г. по негово искане за представяне на писмено становище по исковете , юрисконсултът на ищеца не е депозирал такова.

1

Ответникът „***************”ЕАД оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в представения на 05.01.2024г. отговор на исковата молба. Сочат се доводи за липса на законовите предпоставки за съставяне на констативния протокол № 1027826/07.11.2022г. и за незаконосъобразност на съдържанието му. Твърди се , че протоколът е съставен в отсъствие на представител на ответното дружество и без да е уведомено МВР , а съставените от ищеца документи не са били получени от ответника.

Оспорва се изпадането в забава на ответника относно плащането на претендираните от ищеца вземания поради липсата на покана за плащане.

В хода на съдебното производството пълномощникът на ответника поддържа оспорването на исковете.

При устните състезания в заседанието на 11.07.2025г. пълномощникът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Въпреки изрично предоставената му възможност в заседанието на 11.07.2025г. по негово искане за представяне на писмено становище по исковете , адвокатът на ответника не е депозирал такова.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно основателността на исковете :

Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

По делото е безспорно, че ответникът е потребител на електроенергия за обект, представляващ абонатна станция в сграда , находяща се в град ************** с клиентски № **********.

Служители на ищцовото дружество са извършили на 07.11.2022г. проверка на средството за търговско измерване (СТИ) за процесния обект , като за резултатите от тази проверка е съставен Констативен протокол №1027826/07.11.2022г., който е представен по делото. Извършването на проверката и констатациите на проверяващите са доказани по делото както чрез представения Констативен протокол №1027826/07.11.2022г., така и чрез показанията на свидетелите Х. В. К. (служител на ищцовото дружество на длъжност „техник – ел. системи , контрол нетехнически загуби) и В. Ц. П. (сътрудник на Федерацията на потребителите) , които са били сред проверяващите лица.

Неоснователни са възраженията на ответната страна за незаконосъобразност на процедурата по съставяне на Констативния протокол №1027826/07.11.2022г. Действително този протокол не е подписан от представител на потребителя (ответника) , но е подписан от свидетел , който не е служител на оператора , с което е изпълнен чл.49,ал.3 ПИККЕ /2021г./.

По настоящото дело е представен и Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 453/18.11.2022г. на БИМ , в т.5 от който е удостоверено , че „електромерът не съответства на техническите изисквания , на метрологичните характеристики , както и на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия”.

2

Въз основа на установените при проверката на 07.11.2022г. констатации, удостоверени в съставения Констативен протокол №1027826/07.11.2022г., е изчислена стойността на дължимата от потребителя сума за електрическа енергия по процесната партида съобразно действащите утвърдени от ДКВЕР цени, която за периода от 08.08.2022г. до 07.11.2022г. е 531,50 лв , за която е издадена фактура № 000347/05.05.2023г. Издадени са и още две фактури - фактура № 0002421071/05.05.2023г. (на стойност 36 лв) и фактура № 0002421076 /05.05.2023г. (на стойност 30 лв) за удостоверяване разходите за проверка на електромера , извършени от ищеца.

Не се спори по делото , че сумите по трите процесни фактури не са платени от ответника.

Не са представени надлежни доказателства , че процесните три фактури №

000347/05.05.2023г., №0002421071/05.05.2023г. и

№ 0002421076/05.05.2023г. са били получени от ответното дружество. Не е доказано , че приложените към исковата молба три покани , изх. № NTZ1813398/08.11.2022г. , изх. № NTZ1813689/26.01.2023г. и изх. № 1205068896/05.05.2023г. от ищеца са получени от ответното дружество , тъй като в представените известия за връчване не са вписани документите , намиращи се в получените от ответната страна пощенски писма. Възраженията на ответната страна за липса на надлежно връчени покани за плащания за основателни.

Въпреки гореустановените факти за ищеца не е възникнало претендираното с исковата вземане поради СЛЕДНИТЕ ПРИЧИНИ :

По делото не е спорно , а и се установява от приетото в откритото заседание на 09.04.2025г. заключение по съдебно-техническата експертиза , неоспорено от страните , че видно от съставената от служители на ищцовото дружество Справка за преизчислени количества електрическа енергия от 05.05.2023г. корекцията на неотчетеното количество електрическа енергия за процесния период от 08.08.2022г. до 07.11.2022г. е определено математически вярно според правилото на чл.52, ал.1,т.3 ПИККЕ , т.е. на база отчетен период, следващ подмяната на повреденото средство за търговско измерване. Така е изчислена претендираната с исковата молба сума от 531,50 лв , за която е издадена фактура № 000347/05.05.2023г.

Но в конкретния случай разпоредбата на чл.52,ал.1, т.3 ПИКЕЕ е неприложима , тъй като тази правна норма се прилага само когато не е установена ваншна намеса относно работата на праверявания електромер. Това е изрично посочено в редакцията на тази разпоредба.

Видно от вписаното в т.5 от Констативния протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 453/18.11.2022г. на БИМ : „При отварянето на електромера е констатирано , че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. През пробития отвор на гърба на електромера е нарушена (пробита) изолацията на токовата бобина на фаза Т , като през отвора са прекъснати намотките на бобината”. Тази констатация е посочена и от вещото лице в заключението по съдебно –техническата експертиза , прието в заседанието на 09.04.2025г. , неоспорено от страните, както и в 3 изявлението му в заседението на 09.04.2025г. при приемане на това експертно заключение, като при разпита му в същото заседание екпертът е отрекъл в конкретната хиротеза това да се дължи на прегряване на електромера,т.е. на обективни причини. Според изрично отбелязаното от вещто лице в цитираното експертно заключение поради тази причина в конкретния случай „преизчисленията попадат в чл.50,ал.1, буква а” ПИККЕ”.

Според установената съдебна практика когато е констатирано външно въздействие върху неизправния електромер , корекцията на неотчетената електрическа енергия се осъществява по правилото на чл.50,ал.1 ПИККЕ”, а не според нормата на чл.52,ал.1 ПИККЕ.

По искане на ищцовата страна в заседанието на 09.04.2025г. е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза със задача да се изчисли от вещото лице размера на дължимата сума за корекция на неотчетеното количество енергия по правилата на чл.50,ал.1, буква „а” ПИККЕ, която е приложима в случая.

Заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза е прието в заседанието на 11.07.2025г., неоспорено от страните. Според това заключение при изчисления по правилото на чл.50,ал.1, буква а” ПИККЕ се получава , че дължимата сума е 0,00 лева , т.е. няма дължима сума.

Това е така , тъй като според чл.50,ал.1, буква а” ПИККЕ количеството преминала електроенергия се изчислява като измерените количества се коригират с установената грешка , като се отчита класът на точност на СТИ , а в конкретния случай класът на точност на СТИ е „А” , измерената грешка е 40,04 % , но „при останалите 59,96 % няма отчетена /ползвана/ електроенерегия , т.е. измерената електроенергия за процесния пероид е 0 KWh.

Причината за липсата на отчетена електроенергия през процесния период е посочена в писмената молба на ищеца от 10.07.2025г. , а именно защото през този период - от 08.08.2022г. до 07.11.2022г. абонатната станция не е работила, защото „топлофикацията не е била включена”.

Поради посочените причини , тъй като в конкретния случай се оказва , че няма дължими суми за корекция на електрическа енергия по правилото на чл.50,ал.1, буква „а” ПИККЕ за периода от 08.08.2022г. до 07.11.2022г. , за ищеца не е възникнало претендираното от него вземане по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, включващо изчислената сума за корекция по чл.52, ал.1, т.3 ПИККЕ и раходите за проверката на електромера. Следователно главният осъдителен иск по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Неоснователен е и акцесорният ик чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторните лихви, чиято основателност е обусловена от тази на главния иск.

Относно разноските по делото :

Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като исковете са отхвърлени изцяло.

На ответника с оглед чл.78,ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото исково производство – платеното адвокатско възнаграждение (480 лв с ДДС съгласно представения Договор за правна защита № **** 29.11.2023г., фактура № 4

118/03.01.2024г. и двевно банково извлечение от „**********” ЕАД от 09.01.2024г.).

Предявеното от ищеца възражение за прекомерност на платения от ответното дружество адвокатски хонорар (чл.78,ал.5 ГПК) е неоснователно, тъй като това адвокатско възнаграждение (480 лв с ДДС) е съизмеримо с минимума по чл.7,ал.2, от Наредба № 1/2004г. на ВАС и съответства както на сбора от цените на исковете, така и на правната и на фактическата им сложност. За съда не съществува задължение винаги при възражение по чл.78,ал.5 ГПК от едната страна да намалява платеното от другата страна адвокатско възнаграждение до минимума по Наредба № 1/2004г. на ВАС. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя с договор между адвоката и неговия клиент (чл.36,ал.2,изр.1 ЗА), а не от другата страна по съдебното дело чрез предявяване на възражение по чл.78,ал.5 ГПК. Съдът не е обвързан от възражението по чл.78,ал.5 ГПК и не е задължен винаги при предявяване на такова възражение да намалява размера на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна, до минимално изискуемия размер. Да се приеме това , означава да се наложи практика , според която адвокатският хонорар трябва да е винаги в минималния размер по Наредба № 1/2004г. на ВАС, което противоречи на изричната разпоредба на чл.36, ал.2,изр.1 ЗА и на договорната автономия по чл.9 ЗЗД.