Решение № 211 от 05.01.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря С.О. като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20221110142893 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 164455/08.08.2020 г., с която от името на ФИРМА против Е. Ц., Е. Ц. и Г. Ц. са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.

155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителни установителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление от 30.09.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. Ц., Е. Ц. и Г. Ц. за суми, както следва:

За Е. П. Ц.: главница в размер на 909,40 лева /деветстотин и девет лева и 40 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ се в ..., мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2021 г. в размер на 127,83 лева /сто двадесет и седем лева и 83 стотинки/, главница в размер на 13,99 лева, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до м. 02.2020 г., мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 14.09.2021 г. в размер на 3,14 лева /три лева и 14 стотинки/.

За Е. П. Ц.: главница в размер на 909,40 лева /деветстотин и девет лева и 40 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за 1 периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ се в ..., мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2021 г. в размер на 127,83 лева /сто двадесет и седем лева и 83 стотинки/, главница в размер на 13,99 лева, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до м. 02.2020 г., мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 14.09.2021 г. в размер на 3,14 лева /три лева и 14 стотинки/.

За Г. А. Ц. : главница в размер на 909,40 лева /деветстотин и девет лева и 40 стотинки/, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., за топлоснабден имот находящ се в ..., мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 14.09.2021 г. в размер на 127,83 лева /сто двадесет и седем лева и 83 стотинки/, главница в размер на 13,99 лева, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 08.2018 г. до м. 02.2020 г., мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 14.09.2021 г. в размер на 3,14 лева /три лева и 14 стотинки/.

На 07.12.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК , като ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 19.07.2022 г.

Исковата молба е подадена на 08.08.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачи не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена.

От името на ответниците е депозиран отговор на исковата молба в законоустановения срок чрез назначения особен представител. Оспорват се предявените искове изцяло. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.

154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството й клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е 2 възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.

В тежест на ищеца, при релевираното в депозирания от името на ответника отговор на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.

149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период.

Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез 3 индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение № 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата н а чл. 153, ал. 5 от ЗЕ , въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. ... е дружество регистрирано п о Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

От представения и приобщен към доказателствения материал по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 52, том XLI, дело № 7486/1975 г., се установява в производството, че на 02.07.1975 г. П.Ц. е придобил като дарение 1/5 ид.ч от втори/първи надпартерен/ етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в ....

От удостоверение за наследници от 03.02.2009 г. се установява, че П.Ц. е починал на 24.11.2007 г., като е оставил за наследници по закот Г. Ц.

/съпруга/, Е. Ц. /дъщеря/ и Е. Ц. /дъщеря/.

Прието е заявление-декларация от 17.11.2011 г. от Г. Ц., с което се моли ищцовото дружество да бъде открита партида на заявителката за топлоснабден имот – ап. 2, находящ се в гр. София, ул. „Георги Бенковски“ № 34, ет. 1, като е посочено, че досегашен потребител на имота е бил П.Ц..

Приета е молба от 19.10.2011 г., подписана от ответницата Г. Ц., с която се иска от ищцовото дружество да бъдат разсрочени задълженията на Ц. за топлинна енергия, доставена до горепосочения апартамент за период, предхождащ исковия.

Приет е протокол от общо събрание на ЕС на сграда, находяща се в ..., от 4

27.06.2002 г., на което събрание е взето решение за сключване на договор за топлинно счетоводство с..... Протоколът е подписан от П.Ц. като собственик на ап. 2 в посочената сграда.

Приети са съобщения към фактури от 31.07.2019 г., 31.07.2020 г.