Решение № 357 от 11.12.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Сливен, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. М.а Маринова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20242200500502 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 722/ 31.07,2024 г., постановено по гражданско дело № 1516 от 2024 г. по описа на Районен съд Сливен, с което е осъдено „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. ******* да заплати на И. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. *******, на основание чл. 200 КТ, сумата от 35 000,00 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от ищеца болки и страдания от телесна повреда, причинена вследствие на трудова злополука на 06.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 06.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на трудова злополука на 06.10.2022 г. по Фактура № 0000028156/12.10.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 27.03.2024 г. до окончателното й изплащане.

Осъдено е „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

******* да заплати на адвокат А. В. М. от САК, с личен № **********, с 1 адрес гр. *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв сумата от 3530,00 лв. /три хиляди петстотин и тридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по делото.

Осъдено е „Д.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.

******* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС Сливен, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК , сумата от 2240,00 лв. /две хиляди двеста и четиридесет лева/, представляваща държавна такса и разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от ответното дружество, чрез представител по пълномощие, в която се поддържа, че своевременно са оспорени твърденията, въведени с исковата молба. В съдебното производство са допуснати и са събрани гласни и писмени доказателства, доказващи изнесената от страната информация с отговора на исковата молба, кореспондираща с реалната фактическа обстановка, които за съжаление не са били правилно преценени от съдебния състав, решаващ спора между страните, поради което счита, че последният е достигнал до неправилно заключение относно правната и фактическа обстановка и е постановил един неправилен и незаконсъобразен съдебен акт, противоречащ на материалния и процесуалния закон. Първо и преди всичко, счита за изключително сериозно нарушение мотивирането на решаващият съд да кредитира изцяло свидетелските показания на г-жа М. И., живееща на семейни начала с ищеца и да „прецени критично” свидетелските показания на П. В., с мотива, че същият е заинтересован от изхода на спора, предвид близката му роднинска връзка с управителя на ответника. В диспозитива на своето решение, съдебният състав е посочил, че по отношение на ищеца И. Г. е настъпила трудова злополука на 06.10.2022 г., за което се сочи, че е изнесена информация лично от дадени обяснения от пострадалия, без да спомене и да отчете факта, че с тези свои обяснения И. Г. декларира, че той сам напълно съзнателно се е поставил в така създалата се ситуация, като е издърпвал на ръка палет, натоварен със стока, тежащ около 500-600 кг. С тези свои действия, И. Г. е нарушил и пренебрегнал основни правила за безопасност при извършване на своята работа, който факт не е приет за доказан от съда при постановяване на обжалваното решение. Допълнително, неправилно в мотивите към съдебното решение, решаващият състав е преценил, че съзнателното издърпване на ръка на палет, тежащ 500-600 кг. не 2 представлява допусната от ищеца груба небрежност и нарушаване на основните правила за безопасност, съответно този факт не се кредитира като такъв, който да доведе до изключване или намаляване отговорността на работодателя, съответно и намаляване размера на претендираното обезщетение. Съдът не е кредитирал и направеното възражение за това, че ищецът не е провел абсолютно никаква рехабилитация и физиотерапия, за да облекчи и подобри здравословното си състояние, въпреки че такава му е назначена с медицинската епикриза. Позовава се на изслушаната експертиза.

Следвало да се заключи, че причината за появата на т.нар. и потвърден от медицинските експерти лек карпален синдром, е единствено непроведената физиотерапия и рехабилитация от страна на пострадалия, за което бездействие следва самият той да понесе отговорност. Доказало се, че на ищеца не е назначавана никаква медицинска терапия след изписването му от болницата поради липсваща нужда от такава, което доказвало факта, че претърпяната от ищеца травма е изключително лека и болките, които ищецът е търпял не са със силен интензитет. От приетата по делото медицинска експертиза се сочи, че към момента на прегледа вещите лица са констатирали пълен обем на движение на пръстите на дясната ръка и дясна гривнена става, като няма данни за трайна увреда на дясната ръка.

В съдебно заседание свидетелят П. В. е заявил, че непосредствено преди да постъпи в болница за операция, лично е дал на ищеца парична сума в размер на 1000 лева за покрИ.е на разноските по същата, като паричната сума е дадена в присъствие на двамата му сина, единият от които присъствал в съдебното заседание в качеството си на управител на „Д.” ЕООД и потвърдил това. Изнесените в мотивите на съдебното решение основания за присъждане на изключително висок размер на обезщетение за неимуществени вреди, се позовават основно на дадените от М. И. показания за. физическото и психическото състояние на ищеца, които счита за неотговарящи на реалното такова, включително счита, че са значително преувеличени, предвид факта, че същата живее на семейни начала с ищеца, има основателни причини да преувеличава определени факти и да изнася неотговаряща на истината информация, както и е заинтересована от изхода на делото. В обобщение се иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отхвърли претенцията. Евентуално да се намали обезщетението до размера от 2000 лева. Претендира разноски.

3

В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, чрез представител по пълномощие, в който се твърди, че тя е неоснователна и съдържащите с в нея твърдения за недоказани. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички приети по делото доказателства, обсъдил е тяхната доказателствена тежест и е присъдил обезщетение, чийто размер обезврежда в пълна степен всички болки и страдания, както и кореспондира с принципа за справедливост. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички доказателства по делото като е мотивирал подробно кои доказателства е кредитирал при постановяване на решението си и кои е следвало да не кредитира и поради каква причина. Излага подробни съображения за това.

Съдът правилно е приел, че съгласно практиката на работодателя, шофьорите са извършвали товаро-разтоварителни работи като част от трудовите им задължения. При това положение, съгласно указанията на работодателя всички действия на пострадалия са били съобразени с трудовите му задължения и с нито едно свое действие той не е нарушил каквато и да е правна норма, за да се счете че е налице проявена груба небрежност от негова страна. Присъденият размер на обезщетението е съобразен с реално претърпените от ищеца неимуществени вреди. Счита, че с изплащането на сумата от 35 000 лева ще бъдат репарирани в пълен размер всички последици, които са в пряка причинно- следствена връзка с настъпилата трудова злополука на 12.10.2022г. Размерът е съобразен с принципа, залегнал в чл. 52 ЗЗД, както и с практиката на съдилищата за случаи на фрактура на ръка с трайни последици. Законодателят е предвидил писмена форма за доказване на извършването на инструктажа на работниците и служителите, с оглед на което има изрична забрана за доказване на това обстоятелство със свидетелски показания. В обобщение се иска да се потвърди решението. Претендира разноски.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

В с.з. за въззивника се явява представител по закон и представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба. В писмена защита излага съображения че въззиваемият сам напълно съзнателно се е поставил в така създалата се ситуация, като е издърпвал на ръка палет, натоварен със стока, тежащ около 500-600 кг. С тези свои действия, И. Г. е нарушил и пренебрегнал 4 основни правила за безопасност при извършване на своята работа, който факт не е приет за доказан от съда при постановяване на обжалваното решение.

Освен това е продължил да работи и не е предприел рехабилитация.

В с.з за въззиваемия се явява представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба. В писмена защита излага подробни аргументи за това, акцентира върху това, че не следва да се вземат предвид показанията на свидетелката И., разпитана във въззивната фаза.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено в едната част.

Въззивникът е бил работодател на ищеца в периода от 31.05.2022 г. до 07.02.2023 г., като въззиваемият е заемал длъжността „шофьор товарен автомобил международни превози“. С влязло в сила Разпореждане № 5104-1937 от 01.08.2023 г. на ТП на НОИ - Сливен е установено, че на 06.10.2022 г., по време на служебна командировка за превоз на стока до М. с товарен автомобил Рено Мастер, с рег. № *******, при разтоварване на стоката на адрес, посочен в товарителницата - гр. *******, лицето И. Г. Г. се подхлъзва и пада от буса на дясната си ръка. Последиците са счупване на лъчевата кост на дясна ръка, удостоверени с медицинска документация от М. и България. На основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука от пострадалия ищец на 06.10.2022 г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Според писмените обяснения на пострадалия, при разтоварване на превозвания товар, дъска от палета се изкъртила и той паднал на земята на дясната си ръка. В резултат на злополуката на 06.10.2022 г. въззиваемият е получил фрактура в 5 дистална част на дясна лъчева кост (фрактура на типично място).

Непосредствено след инцидента е извършена репозиция без анестезия и гипсова имобилизация. От ИЗ 14363/11.10.2022 г. е видно, че същият е хоспитализиран в Ортопедично отделение на МБАЛ „Д-р И. Селимински” АД за лечение по кл. пътека 220.1 - Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям обем и сложност. След предоперативна подготовка, видно от оперативен протокол № 848/12.10.2022 г., под обща интубационна анестезия е извършена кръвна репозиция и фиксация на костните фрагменти с плака дистален радиус, поставена воларно с три отвора проксимално. На 14.10.2022 г. ищецът е дехоспитализиран с препоръки да носи гипсовата имобилизация 20 дни, след което да продължи с ЛФК. Вещите лица са описали, че при счупване на типично място поради дислокацията на костните фрагменти е налице деформация, съпроводена с болеви синдром и затруднени движения на пръстите на ръката. Извършената репозиция в спешен център без анестезия също е съпроводена със силна болка. По време на операцията лицето не търпи болка, тъй като същата е извършена под обща интубационна анестезия. След оперативния период, в рамките на 7-10 дни, независимо от употребата на болкоуспокояващи, лицето търпи болка с намаляващ интензитет. В деня на извършения преглед на ищеца - 03.06.2024 г., вещите лица са установили добре зараснал оперативен цикатрикс с дължина около 7 см., разположен воларно в дистална част на дясна предмишница; движение в гривнена става - флексия и екстензия, улнарно и радиално отклонение възстановени. Няма хипотрофия на тенара и хипотенара на дясна ръка. Движенията на пръстите са възстановени при запазен юмручен и върхов захват. Ищецът е съобщил за намалена чувствителност в областта на V-ти и II- ри пръст по воларната страна на дясна ръка. При флексия на пръстите в областта на цикатрикса е установено „прещракване” на флексорните сухожилия, вероятно дължащо се на получените следоперативни сраствания в същата област и контакт с метала, тъй като плаката не е отстранена. Към момента на прегледа, вещите лица са констатирали пълен обем на движение на пръстите на дясна ръка и дясна гривнена става, като няма данни за трайна увреда на дясната ръка.