Решение № 63 от 04.01.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 5721/2023
- Вид
- Решение № 63
- Подписан
- 04.01.2024
- В сила
- 25.01.2024
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 63 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330105721 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД на В. П. П., ЕГН **********, от с. Б., ул. „О.“ No ** чрез адв. Н. срещу „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано от В. В. и Г.
А.за признаване нищожност на клаузата за пакет „Комфорт “ по договор за заем от ****г. поради нарушение на „добрите нрави“; заобикаляне на закона и противоречие с ЗПК. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем на **** г. за сума от 700лв. при ГЛП 40,47 %. На същата дата е сключен договор за допълнителни услуги предвиждащ заплащане на услуги „Комфорт“ в размер от 604,17 лв. Заемната сума е усвоена. Договорът е недействителен. С посочената услуга се цели получаване на допълнителна печалба. Това се явява нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на добросъвестността.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва авторството на исковата молба и представеното пълномощно за адвокат. Оспорва иска.
Признава сключването на договора. Отрича наличието на неравноправни клаузи.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, 1 намира за установено от фактическа страна следното:
От представения договор за заем от *** г. е видно, че на същата дата между ищеца и ответника е постигнато съгласие за предоставяне в заем на П. на сума от 700 лв. при фиксиран ЛП 40,47 % платима на 9 вноски от по 91,47 лв. Общия размер на плащанията е 823,23 лв. На същата дата е сключен и договор за допълнителни услуги-„Преференциално обслужване“ –посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска, „безплатно“ внасяне на вноските по сметка на кредитора или в негов офис, право на участие в „специални“ промоции, „преференциално“ обслужване в офиса, „преференциално“ одобрение. то и, предоговаряне или разсрочване на заема и без наказателна лихва при просрочие до 15 дни. Таксата за тези услуги е по 67,13 лв. месечно.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се оспорва между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че между ищеца и ответника е възникнало заемно правоотношение по повод предоставена парична сума от 700 лв. подлежаща на връщане на вноски, както и, че между страните е сключен и договор за предоставяне на допълнителни услуги по повод договора за кредит, касаещи удобство за събиране и внасяне на дължимите суми, който следва да се разглежда като част от договора за заем.
Съобразно качеството на страните, в което същите участват в постигнатите съглашения- заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, и има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, а заемополучателя-физическо лице, следва да се приеме, че се касае за потребителски договор за заем и допълнителен такъв за съпътстващи услуги, които попадат в регулацията на ЗПК.
Притенцията на ищеца касае оспорване на клаузи от договора за допълнителни услуги, възлагащи в тежест за заемателя да заплаща за пакет -„Преференциално обслужване“. Услугите, за които се дълж и това възнаграждение, видно от чл. 3 на договора за допълнителни услуги, са такива, свързани с усвояването и управлението на кредита – посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на 2 вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на дружеството, безплатно внасяне на вноска директно в офис на дружеството.
По същество си те представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита и не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК . Така установената клауза се преценя от съда като нищожна, поради противоречието и с добрите нрави, защото води до увеличаване размера на кредита при липса на яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. Ето защо иска е основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 50 лв. за държавна такса.
Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв.
Н. съобразно нормите на чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лв.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за заплащане на пакет „Комфорт “ по договор за заем от 05.08.2022 г. сключен между В. П. П., ЕГН **********, от с. Б., ул. „О.“ No ** и „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано от В. В. и Г. А., като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано от В. В. и Г. А. да заплати на В. П. П., ЕГН **********, от с.
Б., ул. „О.“ N o *** сумата от 50 (петдесет лева ) лв. за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, със седалище и адрес 3 на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, представлявано от В. В. и Г. А. да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. П., ул. „Й. Г.“ № ***, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение , определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./________________ 4