Разпореждане № 139 от 29.01.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 139 гр. Перник, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500068 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 31390/24.11.2025 г., подадена от П. Е. Б. с ЕГН:********** и адрес: с. К., общ. Перник, ул. „С. № 17 чрез адвокат Н. Н. от САК срещу решение № 963/30.10.2025 г. по гр. дело № 6401/2024 г. на Районен съд – Перник, с което е постановено следното: - жалбоподателят е осъден на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на С. А. Г. с ЕГН:********** и адрес: гр. Перник, ул. „С.Ш.“ № 130а сума в размер на 3000 лева (частична претенция от обща в размер на 10 000 лева) – обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на това, че ответникът е преминавал без изрично позволение през имота, обитаван от ответника на 08.07.2024 г., че на 09.07.2024 г. ответникът е изхвърлил боклука през портата, в двора на този имот, че на 16.08.2024 г. ответникът в 20:56:28 ч. спрял електрозахранването в дома на ищеца, че на 20.08.2024 г. в 04:56:37 ответникът отново отишъл до електрическото табло, намиращо се на улицата и отново изключил електрозахранването в дома му, че това е сторено и в 05:04:54 ч., както и на 21.08.2024 г. в 22:39:32 ч., както и че ответникът нарекъл ищеца: „Педераст, педераст, ще те убия, ей!“, а по късно същия ден в 10:47:12 ч. удря една от камерите на ищеца с дълъг прът, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (07.11.2024 г.) до окончателното заплащане на дължимите суми; - отхвърлени са изцяло като неоснователни предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С.

А. Г. да му заплати сума в размер на 3500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в отправените от ищеца към ответника реплики „П.е, ти си престъпник, П.е престъпник такъв, П.е, крадец на ток“, от разполагане на камера и прожектор, насочени към дома и стаята, в която спи в периода от 01.06.2024 г. до 28.08.2024 г., както и 1500 лева поради подаване на множество сигнали в полицията от ищеца спрямо него, представляващи злоупотреба с право; както и жалбоподателят е осъден да заплати на С. А. Г. сума в размер на 1200 лева разноски в настоящото производство, 1 съобразно изхода от спора.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли окръжния съд да го отмени и върне делото за ново разглеждане от първата инстанция, алтернативно – да го отмени в осъдителната част и изцяло и да уважи претенцията на жалбоподателя, включително и за разноски.

Твърди, че съдът възприел безкритично твърденията от исковата молба и проявил пристрастност, включително чрез неравно третиране на страните при изискването за конкретизация на претенциите.

Основните оплаквания, се изразяват в това, че съдът: - присъдил обезщетения за вреди и периоди, които не били предмет на иска (напр. приемане на продължителен шестмесечен вредоносен ефект, „спане на запалена лампа“, посегателство срещу камера и „нахлуване“ в имот без надлежна претенция); - направил неправилни фактически изводи относно броя и датите на прекъсванията на електрозахранването, местоположението и характера на камерите, както и относно съсобствеността и ползването на имота; - определил обезщетението за неимуществени вреди без ясни критерии и без съобразяване с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, като не било отчетено, че искът е частичен; - нарушил правилата за оценка на свидетелските показания (чл. 172 ГПК), като кредитирал изцяло показанията на съпругата на ищеца – пряко заинтересовано лице, и игнорирал други свидетели, без да проведе очни ставки при противоречия (чл. 174 ГПК); - не мотивирал достатъчно изводите си относно твърдените обиди, като липсват доказателства (напр. звукозаписи), а имало противоречия във времето и съдържанието на показанията; - приел неправомерно видеозаписи като доказателства, въпреки възраженията за нарушение на правото на личен живот и защита на личните данни по чл. 32, ал. 1 КРБ и относимата практика на ВКС, като неправилно квалифицирал ищеца като „оператор на лични данни“.

По отношение на насрещната искова молба се поддържа, че тя била неправилно отхвърлена: съдът направил произволни и недоказани изводи относно осветление, камери и прожектори; не обсъдил обидите и действията на ищеца спрямо ответника; проявил субективност и неравно прилагане на свободата на словото.

Отделно се оспорва отказът на съда да събере доказателства относно злоупотреба с правото на подаване на жалби и сигнали от ищеца (многобройни сигнали до МВР), което лишило ответника от възможност да докаже претенцията си.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК С. А. Г. чрез адвокат И.Т. от САК е подал отговор, с който оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, като признава процесуалната допустимост, но поддържа, че атакуваното решение било правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли окръжния съд да остави жалбата без уважение, потвърди обжалваното решение и му присъди разноски за въззивната инстанция.

Излага съображения, че: - бил предявен един общ иск за неимуществени вреди с цена 10 000 лв., произтичащи от множество конкретизирани противоправни действия, като законът не изисквал отделна оценка за всяко действие; обезщетението правилно било 2 определено по справедливост по чл. 52 ЗЗД, а възраженията за „общо“ определяне на сумите били неоснователни и преклудирани; - изводът на съда за продължителен вредоносен ефект (около шест месеца) бил подкрепен от свидетелски показания и доказателства, като конфликтът между страните продължил и след август 2024 г.; - в исковата молба имало ясно формулирана претенция за опити за повреждане на охранителна камера, като конкретното действие (удари с прът по камерата) било доказано със записи и свидетелски показания; изводът за „нахлуване“ в имота бил правилен, тъй като процесният парцел представлявал един съсобствен имот, неформално ограден, и ответникът навлязъл без разрешение в жилището на ищеца; - размерът на присъденото обезщетение бил мотивиран и съобразен с критерия за справедливост, без конкретни контрадоводи от въззивника; - свидетелските показания на Т. Г.а били последователни и подкрепени от писмени и веществени доказателства, докато показанията на свидетеля И. правилно не били кредитирани поради конфликт на интереси и противоречия; - твърденията за осветяване с прожектор и вреди от него били недоказани – камерите работели с инфрачервена подсветка, имотите не били съседни и липсвали доказателства за наличие на прожектор; - насрещният иск за обиди („престъпник“, „крадец на ток“) правилно бил отхвърлен, тъй като не били доказани неимуществени вреди за П. Е., а дори и при изричане на подобни думи, поведението му било противоправно; - видеозаписите били допустимо доказателствено средство – заснети били на случаен принцип от охранителни камери, приети след съдебен оглед, не били оспорени по автентичност и не нарушавали защитата на личните данни, като възраженията срещу тях били преклудирани; - цитираната от въззивника практика за противоправно видеонаблюдение била неприложима, тъй като в случая записите били с охранителна цел и не били разпространявани публично.

Възразява по доказателствените искания на жалбоподателя като поддържа, че искането за изискване на данни от МВР било неотносимо, неконкретно и преклудирано, както и че евентуалното му уважаване не би променило изхода на делото.

Съдията-докладчик намира въззивната жалба за редовна по смисъла на чл. 260 ГПК и процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което, а и доколкото процедурата по чл. 263 ГПК е осъществена, въззивният съд дължи произнасяне по същество на жалбата и разглеждането й в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Видно от съдържанието на въззивната жалба, жалбоподателят е направил възражения, че първоинстанционният съд му е отказал събирането на доказателства относно злоупотреба с правото на подаване на жалби и сигнали от ищеца (многобройни сигнали до МВР), което лишило ответника от възможност да докаже претенцията си. В жалбата обаче не е направено изрично искане за събиране на доказателства пред въззивната инстанцията.

От своя страна, С. А. Г. към отговора си е приложил заверени копия на документи, без обаче да е направил изрично искане за приемането им като писмени доказателства от въззивната инстанция.

3

Поради това, на всяка една от страните, следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба изрично да заяви дали прави доказателствени искания, в какъвто случай следва да ги конкретизира и обоснове възможността за допускането им във въззивното производство предвид процесуалната забрана по чл. 266 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдията-докладчик РАЗПОРЕДИ:

Приема за разглеждане въззивна жалба вх. на ПРС № 31390/24.11.2025 г., подадена от П. Е. Б. с ЕГН:********** и адрес: с. К., общ. Перник, ул. „С. № 17 чрез адвокат Н. Н. от САК срещу решение № 963/30.10.2025 г. по гр. дело № 6401/2024 г. на Районен съд – Перник.

Указва на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проектодоклад по чл. 268, ал. 1 ГПК и им предоставя възможност да изразят становище по него най-късно в първото заседание по делото.

Насрочва делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 12.03.2026 г. от 10.50 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Указва на всяка една от страните, че в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба изрично да заяви дали прави доказателствени искания, в какъвто случай следва да ги конкретизира и обоснове възможността за допускането им във въззивното производство предвид процесуалната забрана по чл. 266 ГПК.

Указва на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Предупреждава страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото разпореждане да се връчи на страните.

Настоящото разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4