Разпореждане № 63765 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 63765 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20261110103497 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е образувано по искова молба от „***“ ЕАД срещу В. М. А., с която е предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск за признаване съществуването на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от Районен съд Добрич по ч.гр.д. № 2715/2025 г.

Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. /така изрично - Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС/. Съдът, сезиран с установителния иск, на общо основание дължи преценка на неговата допустимост, независимо от указанията до заявителя за предявяване на установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК.

В случая при проверка за редовност на исковата молба съдът констатира, че по ч.гр.д.

№ 2715/2025 г. от Районен съд Добрич е издадена заповед рег. № 1199/25.09.2025 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за вземания на заявителя Топлофикация София ЕАД. Същата е изпратена за връчване на длъжника - В. М. А., като съобщение 202532324425/26.09.2025 г. е върнато в цялост с отбелязване за извършени три посещения на адреса на 12.10.2025 г., 26.10.2025 г. и 20.11.2025 г., при които не е открит адресатът, съответно лице, съгласно да получи книжата, като е отбелязано, че адресатът живее на адреса. Видно от съобщение 202532330359/24.11.2025 г. на адреса е залепено уведомление на 29.01.2026 г. От служебно извършената на 02.02.2026 г. справка от НБДН се установява, че постоянният и настоящ адрес на длъжника съвпадат с адреса, на който е търсен. Не е установен адрес по месторабота, доколкото от служебно извършената справка за актуални трудови договори е видно, че регистрираният трудов договор на длъжника е прекратен.

1

От посоченото следва извод, че заповедта за изпълнение е изпратена до длъжника на регистрирания постоянен и настоящ адрес, като връчителят е спазил изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК за извършване в продължение на повече от един месец на минимум три посещения на адреса с интервал от поне една седмица между всяко от тях и извършване на посещение в неприсъствен ден. Въпреки това длъжникът не е открит, нито е намерено лице, съгласно да получи книжата със задължение да му ги предаде. Предвид посоченото законосъобразно е залепено уведомление при спазване на условията на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК за неговото поставяне и съдържание. В срока по чл. 47, ал. 2 ГПК длъжникът не се е явил да получи книжата. Не е реализирано и връчване на книжата по месторабота.

Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (доп. – ДВ, бр. 100 от 2019 г.) съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая в съобщението до длъжника липсва удостоверяване от страна на връчителя да са налице данни от конкретен източник, че длъжникът не живее на адреса.

Следователно издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е редовно връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, като не са налице основания за даване на указания по реда на чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК, тъй като не е налице информация от конкретно лице, че длъжникът не живее на регистрирания си адрес. Поради това и заповедта е влязла в сила с оглед липсата на постъпило възражение по чл.414, ал. 2 ГПК в едномесечен срок от изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата по чл. 47, ал.

2 ГПК.

Наличието на влязла в сила и подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение обосновава липса на правен интерес от предявяване на искове по чл. 422 ГПК, поради което предявените с настоящата искова молба искове се явяват недопустими.

Мотивиран от горното, съдът на основание чл. 130 ГПК,

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 41213/10.02.2026 г., подадена от „***“ ЕАД срещу В. М.

А., по която е образувано гр.д. № 3797/2026 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 118ти състав.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред СГС.

Препис да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

3