Определение № 1443 от 31.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1443 гр. София, 31.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110204724 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 5, § 4 от КЗПЧОС.

Образувано е по жалба на защитника адв. К. Т. от САК срещу фактическото задържане на лицето С. Б. С., ЕГН ********** в 04 РУ-СДВР. В жалбата се твърди, че вече бил изтекъл законовият срок за задържане на лицето до 24 часа по ЗМВР, но същият все още не бил освободен. Иска се незабавно освобождаване на лицето и отмяна на фактическото му задържане.

Съдията-докладчик, като взе предвид постъпилата жалба и материалите по делото, намира следното:

Със заповед № ЗЗ-290 от 28.03.2025 г. лицето С. Б. С., ЕГН ********** е бил задържан в 10:35 часа на 28.03.2025 г. за срок до 24 часа в 04 РУ-СДВР, като е бил освободен в 10:30 часа на 29.03.2025 г. Въпреки това, на 29.03.2025 г. е подадена жалба от защитника му адв. К. Т. от САК с искане за незабавно освобождаване на лицето и отмяна на фактическото му задържане. Жалбата е постъпила в СРС на 31.03.2025 г. и в 17:02 часа на същата дата е образувано настоящото дело. В случая не се касае за обжалване на заповедта за задържане на лицето от 28.03.2025 г. по реда на АПК, а за обжалване на фактическото му задържане с искане за незабавно освобождаване.

Фактическото задържане за срок до 24 часа по реда на ЗМВР подлежи на съдебен контрол, макар в националната правна уредба да не е предвидена 1 изрично възможността за обжалването му пред съд. Правото на лицето да обжалва задържането си за срок до 24 часа произтича пряко от разпоредбата на чл. 5, § 4 от КЗПЧОС. Цитираната разпоредба урежда правото на всяко арестувано или лишено от свобода лице да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе, като в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице. В настоящия случай обаче, съдът намира, че лицето С. Б. С. няма качеството „арестувано или лишено от свобода лице“, поради което и няма правен интерес да обжалва фактическото си задържане и да иска незабавно освобождаване, тъй като към настоящия момент обвиняемият не търпи никакви ограничения на правото си на лична свобода и неприкосновеност. Само ако лицето е фактически задържано, то единствено тогава е налице правен интерес от производство по чл. 5, § 4 от КЗПЧОС, която визира само арестувано или лишено от свобода лице, което обжалва законността на своето задържане в съда, а в случай, че задържането е неправомерно, то съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице, каквото С. към момента не е. В конкретния случай очевидно съдът не би могъл да нареди незабавното освобождаване на С., дори и да счете жалбата за допустима и основателна, тъй като лицето вече не се задържа. Горното е следващ аргумент, че правото по чл. 5, § 4 от КЗПЧОС възниква за онова лице, което е фактически задържано, но цитираната разпоредба не е приложима, когато се отнася за вече приключило задържане.

Европейският съд по правата на човека е еднопосочен и константен в отстояване на разбирането си, че единствено и само лишени от свобода лица могат да се възползват от процедурата по реда на чл. 5, § 4 от КЗПЧОС. В този смисъл са решенията по делата „Фокс, Кембъл и Хартли срещу Обединеното кралство“ („Fox, Campbell and Hartley v. UK“), „Стивънс срещу Малта“ („Stephens v. Malta“) и множество други. В този смисъл е и практиката на въззивната инстанция, а именно Определение по ВНЧД № 2390/2022 г. по описа на СГС, НО, X-ти въззивен състав.

По изложените мотиви и доколкото към момента на депозиране на жалбата пред съда лицето С. Б. С. няма качеството „арестувано или лишено от свобода лице“, жалбата против фактическото задържане за срок до 24 часа по реда на ЗМВР е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство - да се прекрати.

2

При приложение на реда по чл. 64, ал. 6 от НПК, съдът намира, че настоящото определение подлежи на обжалване и протест в 3-дневен срок от съобщаването му пред СГС.

Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 99 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на адв. К. Т. от САК защитник на лицето С. Б. С., ЕГН ********** против фактическото му задържане в 04 РУ-СДВР за срок до 24 часа по реда на ЗМВР.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 4724/2025 г. по описа на СРС, НО, 99 състав.

Определението подлежи на обжалване и протест в тридневен срок от получаване на съобщенията пред СГС.

Преписи от определението да се изпратят на СРП, на адв. К. Т. и на лицето С. Б. С. чрез адв. Т..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3