Определение № 1924 от 28.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1924 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20241100902539 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.

Образувано е по постъпили възражения от кредитора „Вис Електрик“ ЕООД, ЕИК 203523641 с вх. №23624/19.02.2026г. и №23642/19.02.2026г., с които се иска Списък №2 на неприетите вземания на кредиторите на „Клеманн“ ЕООД (в несъстоятелност), предявени в срока по чл.685,ал.1 ТЗ да бъде "отменен". Атакуваният от кредитора списък е обявен в Търговския регистър на 20.02.2026г., заедно със Списък №1 на приетите вземания.

Възраженията са подадени по ел. поща на съда на 19.02.2026г., т.е. един ден преди публикуването им в ТРРЮЛНЦ.

Във възраженията се сочи, че синдикът неправилно е приел, че молбите за предявяване на вземанията са подадени от пълномощник, за който не е представено надлежно пълномощно, защото те изхождат от самия управител на кредитора, който ги е подписал със своя електронен подпис. На следващо място се сочи, че в молбите са посочени точно и ясно въз основа на какви доказателства се установяват предявените вземания, както и че те са приложени по делото, поради което предвид задължението на синдика да е запознат със съдържанието му, не е било необходимо да бъдат представяни ведно с молбата за предявяване на вземанията. Кредиторът възразява, че синдикът неоснователно не е приел и вземането му за лихви, поради това, че в молбите липсвало разграничаване на претендираните размери на лихвите преди и след откриване на производството по несъстоятелност, като заявява, че в тях лихвите били разграничени по този критерий. Счита за неправилно виждането на синдика, че за предявяване на вземания за разноски по делото за несъстоятелност е следвало да бъде представен заверен препис от влязло в сила решение, с което тези разноски са присъдени, като в случая ставало въпрос за същото решение, с което синдикът е назначен за временен синдик и то би следвало да му е известно.

1

В законоустановения срок от страна на временния синдик В. М. постъпи становище, в което последният е посочил, че счита възраженията за неоснователни, защото нормата на чл.685,ал.4 ТЗ има императивен характер, като обстоятелството, че синдикът е длъжен да знае съдържанието на делото, по което упражнява правомощия не дерогира задълженията на кредиторите да представят към молбата за предявяване, всички писмени доказателства за своите вземания, а претенцията за лихви въпреки твърденията на кредитора не е разграничена по размер до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и след нея, а този факт не е без значение, защото лихвите изтекли до датата на откриване на производството по несъстоятелност и тези след това се удовлетворяват в различни редове.

Предвид изложеното, временният синдик добавя, че не може да влиза в ролята на кредитор, да прави изчисления вместо последния и да сочи, каква е лихвата до датата на откриване на производството и след това в изготвените списъци.

На следващо място временният синдик отбелязва, че невлезлите в сила решения на съда не удостоверяват възникнали вземания за разноски, като същото се отнася и до процесното решение на Апелативен съд-София, с което са присъдени в полза на кредитора разноски по делото за несъстоятелност на длъжника.

В съдебното заседание кредиторът „Вис Електрик“ ЕООД поддържа възраженията си, чрез процесуалния представител адв.С..

Длъжникът не изпрати представител в съдебното заседание и не ангажира становище по възражението.

Временният синдик М. не се яви в съдебното заседание.

Настоящият съд намира, че възражението е процесуално допустимо, а по същество, че то е частично основателно.

Видно от представените молби за предявяване на вземания с вх.

№12253/30.01.2026г. и вх.№12254/30.01.2026г. те са подадени лично от управителя на „Вис Електрик“ ЕООД, поради което не е налице нередовност на сезиращия съда и синдика документ за предявяване на вземанията, която да води до недопустимост на молбите, а още по-малко до тяхната неоснователност.

С молбата с вх.№12253/30.01.2026г. кредиторът е предявил вземане за сумата от 500 000 лв. (255 645,94 евро) главница, представляваща задължение (неустойка) по договор за продажба на пшеница №МР-VH-23/22-05-2023г. и договор за цесия от 01.11.2024г., за които е посочено, че са налични по делото.

Те, както и констативен протокол за дължима неустойка от 02.01.2024г. не са представени ведно с молбата за предявяване на вземането. Със същата молба 2 като вземания са заявени и „лихви до момента“ в размер на 144 085 лв.

(73 669,49 евро) за периода от 02.01.2024г. –датата на констатиране на дължимостта на неустойката до настоящия момент (30.01.2026г.).

Настоящият съд намира, че при така предявеното вземане с тази молба, временният синдик правилно и законосъобразно не е приел тези вземания, а ги е включил в изготвения от него списък на неприетите вземания. Когато кредиторът предявява вземанията си, към своята молба следва да приложи писмените доказателства за тях, ако има такива. Непредставянето на писмените доказателства не води до нередовност на молбата за предявяване, но липсата на доказателства относно вземането, обуславя включването им от синдика в списъка на неприетите вземания, тъй като синдикът разглежда предявеното вземане без участието на кредиторите и длъжника. В тази връзка без значение е обстоятелството, дали те са приложени по делото за несъстоятелност или не.

В случая, в съдебното заседание по разглеждане на възражението от страна на кредитора бяха представени заверени копия от договора за продажба на пшеница, констативния протокол, уведомление за цесия и обратна разписка, от които не се установява, че „Вис Електрик“ ЕООД има вземане спрямо длъжника „Клеманн“ ЕООД. На първо място от тези доказателства не се установява, че цедента е уведомил длъжника за цесията, за да има действие цесията спрямо длъжника. От обратната разписка е видно, че пратката не е потърсена и предвид обстоятелството, че към м.11.2024г. длъжникът не е имал управител, се налага извода, че цесията не е била съобщена на длъжника.

Следва да се посочи за пълнота, че макар договорът за цесия да е представен в производството по несъстоятелност и той евентуално да е станал известен на назначения от съда особен представител на длъжника в производството по несъстоятелност, това не може да се приеме, че е надлежно уведомяване на длъжника, доколкото както договора за цесия, така и договора за продажба на пшеница са представени и са ценени от въззивния съд като доказателства, с които се установява наличието на правен интерес за ищеца да подаде молба по чл.625 ТЗ, т.е. легитимацията му като кредитор, а не за установяване дължимостта на вземането за неустойка.

В случая следва да се има предвид и това, че вземането на кредитора, с което той се легитимира по молбата за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по чл.630,ал.1 ТЗ, като в този смисъл е и постоянната практика на ВКС, намерила отражение в решение № 277 от 20.07.2007 г. по т. д. № 1053/2006 г., II т. о., ВКС; решение № 439 от 16.08.2006 г. по т. д. № 41/2006 г., I т. о., ВКС; решение № 206 от 11.05.2005 г. по гр. д. № 613/2004 г., I т. о., ВКС.

Предвид изложеното, както и държейки сметка за това, че в производството по несъстоятелност обстоятелството, дали договорът за продажба на пшеница и констативният протокол са били подписани изобщо от законния представител на длъжника бяха спорни, и по делото бяха приети на първа инстанция и във въззивната инстанция две еднолични, и 3 противоречащи си графологични експертизи, по които вещите лица са използвали различни методики и апаратура за установяването на този факт ( вещото лице в първа инстанция -видео -спректрален компаратор, а вещото лице във въззивната инстанция-обикновен стерео микроскоп с камера-при поставена задача на вещото лице във въззивната инстанция за използване на видео-спектрален компаратор VSC 6000), както и поради това, че настоящият съд на основание чл.194, ал.3 ГПК изключи тези документи от доказателствата по делото, а преписи от тях изпрати за проверка от прокуратурата с оглед преценка за наличието на извършено документно престъпление, а относно изхода на тази проверка липсват данни на този етап, съдът намира, че от тези доказателства предявеното от кредитора вземане не се установява и затова то правилно е включено от временния синдик в списъка на неприетите вземания. Евентуалното наличие на вземания по този договор за продажба на пшеница и уведомяването за цесията на представител на длъжника следва да бъде установено в отделно производство по чл.694,ал.2 ТЗ.

По отношение на претендираните и предявени като вземания лихви, следва да се посочи, че при подобни вземания кредиторът е необходимо да уточни видът на лихвата: възнаградителна/мораторна; законна/договорна, както и следва да се конкретизира и поотделно размерът на лихвата за забава на изпълнението на необезпечено вземане за периода до датата на откриване на производството и след тази дата, тъй като вземането за лихва има различна поредност на удовлетворяване според времето на възникването си – вж. чл.

722, ал. 1, т. 7 и чл. 722, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 616, ал. 1, т. 1 ТЗ. В случая кредиторът не е претендирал вземанията си за лихви по този начин, поради което както временният синдик, така и съда не може да извърши това уточнение вместо кредитора и затова, така предявеното вземане правилно е включено в списъка на неприетите такива, като възражението на кредитора и по отношение на лихвите е неоснователно.

Относно предявеното вземане за разноски в производството по молбата на кредитора по чл.625 ТЗ, съдът намира, че възражението е основателно.

Кредиторът може да сезира съда и с искане за удовлетворяване на разноските си във връзка с участието му в производството по несъстоятелност – чл. 616, ал. 2, т. 4 ТЗ. Тези разноски са различни от сумите, които кредиторът авансира по реда на чл. 629б ТЗ за покриване на първоначалните разноски за развитие на производството, които суми се възстановяват, без вземането за тях да се предявява, но след съставяне на сметка за разпределение –т. 9 от Тълкувателно решение № 1 от 3.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСТК, ВКС.

В случая на съда е служебно известно, че с Определение №933/26.03.2026г., постановено по к.т.д. №297/2026г. по описа на ВКС, I Т О , IV-състав, не е допуснато до касационно обжалване Решение № 1 от 06.01.2026г., постановено по в.т.д.№ 567/2025г. по описа на Апелативен съд- София, V състав, при което считано от 26.03.2026г. последното е влязло в сила, включително и в частта за присъдените в полза на кредитора „Вис Електрик“ 4

ЕООД разноски по делото пред първата и въззивната инстанции в общ размер на 17375 лв. или 8883,70 евро. По отношение на това вземане съдът намира, че то следва да бъде включено в списъка на приетите вземания. Относно размерът на претендираните с молбата за предявяване на вземането с вх.

№12254/30.01.2026г. разноски от над 8883,70 евро до 329 315,43 евро, възражението следва да бъде оставено без уважение защото не са представени каквито и да било доказателства за съществуването на подобно вземане за разноски.

Относно посочените в Списък №1/15.02.2026г. приети вземания на НАП в общ размер на 17 478,63 евро, от които 1956,24 евро за корпоративен данък, установено с РА №Р-22221123004238-091-001/16.01.2026г. на ТД на НАП – София, 15 513,57 евро-лихви върху главницата, възникнали преди решението за откриване на производството по несъстоятелност, т.е. за периода до 06.01.2026г. и 8,82 евро-лихви възникнали след откриването на производството по несъстоятелност, т.е. за периода от 07.01.2026г. до 22.01.2026г, и лихви върху главницата за периода от 23.01.2026г. до окончателното погасяване на вземанията не са постъпили възражения в законоустановения срок по чл.690 ТЗ, поради което на основание чл. 692, ал. 1 ТЗ той следва да бъде одобрен.