Определение № 3207 от 19.11.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3021/2024
- Вид
- Определение № 3207
- Подписан
- 19.11.2024
- В сила
- 19.11.2024
- Състав
- Величка Петрова Белева, Мария Ангелова Ненова, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3207 гр. Пловдив, 19.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503021 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Е. К., против Разпореждане, обективирано в Заповед № 6936 от 14.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13360/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с., с което е отхвърлено подаденото от „Профи Кредит България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Д. П. Г. в частта, с която се претендира присъждане на договорно възнаграждение в размер от 1 605,67 лева, дължимо за периода от 10.02.2023 г. до 05.02.2024 г.; лихва за забава в размер на 570,91 лева, дължима за периода от 11.11.2021 г. до 05.02.2024 г., и законна лихва в размер на 496,73 лева, дължима за периода от 05.02.2024 г. до 29.07.2024 г.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на разпореждането в обжалваната част. Твърди се, че в заповедното производство съдът няма правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи правата си. Поддържа се, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на всички законови императивни изисквания, уговореният ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, а ГПР е в рамките на законовите граници. По отношение на законната лихва се изтъква, че същата се дължи като законна последица от уважаване на иска, а по отношение на лихвата за забава – че същата се дължи за ползване на кредита извън уговорения срок и представлява обезщетение за просрочено плащане. Иска се да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение относно обжалваните вземания.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна.
Производството по ч.гр.д. № 13360/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД против длъжника Д. П. Г., ЕГН 1
********** от гр. П., ул. „П.С.“ № 28, ет. 2, ап. 4 за заплащане на следните суми: неплатена главница в размер на 3 594,75 лева, неплатено договорно възнаграждение в размер от 1 605,67 лева, дължимо за периода от 10.02.2023 г. до 05.02.2024 г.; неплатено възнаграждение за услуга „Флекси“ в размер на 1 437,50 лева; неплатено възнаграждение за услуга „Фаст“ в размер на 779,68 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 20 лева, начислени на 25.03.2022 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане неплатено възнаграждение при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноски по договора за кредит в размер на 500 лева, начислени на 12.05.2023 г.; лихва за забава в размер на 570,91 лева за периода от 11.11.2021 г. до 05.02.2024 г.; лихва за забава в размер на 496,73 лева, дължима за периода от 05.02.2024 г. до 29.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, дължими на основание договор за потребителски кредит № 40006144272 от 11.10.2021 г.
След дадени от съда на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 410, ал. 2 от ГПК указания заявителят е уточнил, че плащанията по кредита са в размер на 3 489,63 лева.
Със Заповед № 6936 от 14.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е уважил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по отношение на главницата от 1 010,37 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване, и е отхвърлил същото по отношение на останалите претендирани вземания, като е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради противоречие със закона.
Обжалваното разпореждането е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са вземания по договор за кредит, сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК заповедният съд дължи служебна проверка за наличие на нищожни или неравноправни клаузи в договора, от която заявителят черпи правата си.
Тази проверка включва и правомощието на съда в заповедното производство да преценява валидността на договора от гледна точка на противоречие със закона или добрите нрави.
Аргумент за това може да се изведе и от ТР № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, според което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В този смисъл въззивният съд намира за неоснователни възраженията на частния жалбоподател, че заповедният съд няма правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи правата си.
Именно при извършване на такава проверка се установява, че договорът за потребителски кредит, от който произтичат претендираните от заявителя вземания, е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Едно от съществените изисквания за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е в същия да е посочен размерът на ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. Посочването на ГПР в договора за кредит с потребител е от съществено значение в контекста на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като ГПР, броя и периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължение за плащане на други такси и застраховки. В Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по дело С-686/2019 г. е разяснено, че понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да 2 заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за лихви и за допълнителни услуги, свързани с договора също се включват.
Изведено е заключение, че това понятие се отнася едновременно до разходите, свързани с получаването на кредита, и тези, свързани с неговото използване във времето, съответно те трябва да са ясни за потребителя. Съгласно чл. 10, ал. 1, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО договорът за кредит посочва по ясен начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредита, както и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Това изискване е възпроизведено и в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съдържа се и в Приложение № 2 към директивата „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“, част III „Разходи по кредита“.
Следователно не е достатъчно ГПР да бъде посочен като общ процент без яснота за отделните компоненти, които го формират.
В процесния договор за потребителски кредит действително е посочен размер на ГПР, но това формално посочване съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г., доколкото по делото не се установява дали в размера на ГПР са включени всички разходи по кредита, в т.ч. дължимите по договора възнаграждения за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, осигуряващи на потребителя според Общите условия приоритетно разглеждане на искането за кредит, право да променя погасителния план и право да променя датата на падежа. По същество това са действия, свързани с усвояване и управление на кредита, които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК би трябвало да са безплатни за потребителя. С тези плащания се покриват разходи, които са свързани с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора. Поради това стойността им следва да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Няма данни в процесния договор за кредит това да е сторено, което налага да се приеме, че посоченият размер на ГПР не отразява неговата реална стойност и поставя потребителя в невъзможност да прецени реалната икономическа тежест на задължението. Съгласно чл. 22 от ЗПК несъответствието с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК има за последица недействителност на договора за потребителски кредит.
Изводът за цялостна недействителност на договора за потребителски кредит прави безпредметно обсъждането на останалите, изложени в частната жалба, доводи за валидност на клаузите за договорна лихва, лихва за забава и законна лихва.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когото договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят връща единствено чистата стойност на кредита, т.е. предоставената главница след приспадане на направените по кредита плащания, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претенциите за договорно възнаграждение, лихва за забава и законна лихва, заповедният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в Заповед № 6936 от 14.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13360/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.с., с което е отхвърлено подаденото от „Профи Кредит България“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Д. П. Г. в частта, с която се претендира присъждане на договорно възнаграждение в размер от 1 605,67 лева, дължимо за периода от 10.02.2023 г. до 05.02.2024 г.; лихва за забава в размер на 570,91 лева, дължима за периода от 11.11.2021 г. до 05.02.2024 г., и законна лихва 3 в размер на 496,73 лева, дължима за периода от 05.02.2024 г. до 29.07.2024 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4