Решение № 3423 от 23.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3423 гр. С., 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110118958 по описа за 2025 годИ.

С. С. В. е предявил срещу *. осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 12130,55 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в тотална увреда на МПС „*, с рег. № * собственост на ищеца, вследствие на паднало дърво, ведно със законната лихва от 01.04.2025 г. до окончателното плащане и сумата от 482,24 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 18.12.2024 г. – 31.03.2025 г.

Ищецът твърди, че на 21.11.2024 г. около 1:00 часа с вследствие на буря дърво, намиращо се между ул. „*“ и фасадата на вх. А на бл. * в ж. к. „* в гр. С., се пречупва и пада върху паркиралия на ул. „*“ пред вх. А на бл. * в ж. к. „* л. а. * с рег. № * собственост на ищеца, в резултат на което последният е тотално увреден. Сочи, че дървото е собственост на ответника, който не го поддържал и не полагал грижи за него, а е следвало да вземе мерки за предотвратяване на процесния инцидент. Излага, че отговорността на ответника е обективна и длъжностните лица имат задължението да поддържат в безопасност насажденията. Сочи, че съгласно наредба на ответника на всеки 5 г. следва да се извършва преглед за амортизация на благоустройствения фонд.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва размера на вредите като счита, претендираната сума е прекомерна. Счита, че някои от уврежданията, описани в описа на застрахователя, не се следствие от процесното събитие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

1

Представен е превод на Договор за покупко-продажба на МПС от 24.05.2017 г., по силата на който ищецът е придобил собствеността върху процесния лек автомобил на цена от 5000 евро.

В Удостоверение от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ е посочено, че на 21.11.2024 г. в 01:14 часа специализиран екип на СДПБЗН е оказал съдействие при отстраняване на паднало дърво върху л.а. „*”, с рег. № * на адрес: гр. С., ж. к. „* пред бл. *.

От Удостоверение за техническа годност се установява, че процесният автомобил е премИ.л технически преглед на 03.06.2024 г.

От Удостоверение за сключен граждански брак се установява, че ищецът е в брак с **а от 03.03.1996 г.

С писмена претенция, получена от ответника на 18.12.2024 г., ищецът е поканил последния да му заплати сумата от 12135,55 лева за представляваща имуществени вреди за тотално увредения му автомобил.

По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, според което а 21.11.2024 г. около 01:00 ч., в гр. С., ж.к. „*“, пред бл. *, поради разразила се буря се отчупва клон от широколистно дърво, вследствие на което клонът пада върху паркирания л.а. „* Ц180“ с peг. № *. Щетите по л.а. „* Ц180“, отразени в описа на застрахователя са: таван купе, рамка врати леви, врата лява, стъкло предно, капак двигател, рамка врати десни, решетка в капак преден, лайсна рамка врата лява, калник преден десен, врата дясна, панел заден десен, калник преден ляв, капак багажник, спойлер капак багажник, огледало стъкло предно. От така представения механизъм на ПТП и сравнението на щетите в описа на застрахователя се налага извода, че щетите по л.а. „* Ц180“ могат да настъпят по механизма на настъпилото събитие от 21.11.2024 г., описан в исковата молба. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „* Ц180“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 12492,16 лева. Действителната стойност на л.а. „* Ц180“, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие -21.11.2024 г., е 7253 лева. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „* Ц180“ от 12492,16 лева, надхвърля неговата действителна стойност от 7253 лева и в случая е налице тотална щета. Стойността на уврежданията по л.а. „* Ц180“, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на 20%, е 5440 лева.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свид. К. * дъщеря на ищеца, която разказва, че сутринта на 21.11.2024 г. установила, че върху колата има дърво. От Гражданска защита дошли да премахнат дървото, което било паднало върху капака на колата - черен „*” с рег. № * който бил паркиран пред входа на бл. *, вх. А, ул. 207 в ж.к. „*, собственост на родителите на свидетелката. Най-горната част на дървото била паднала централно върху колата, а разклоненията му били върху целия таван, предното стъкло било счупено, вратите натиснати, огледалата и капаците сгънати. Казва, че дървото не е премахнато и към момента и по него има гъба, която е индикация, че дървото съхне, но нищо не било предприето.

Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

2 че мястото, върху което се намира процесното дърво, е общинска собственост, както и че дървото е било в лошо състояние и е било налице прекършване на ствола му.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Фактическият състав на чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вИ.), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вИ.та се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вИ. на делинквента.

С разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА в задължение на ответника е вменено стопанисване и поддържане в изправност на повереното имущество, в това число общински пътища, булеварди, площади, обществени паркинги и зелените площи за обществено ползване. В чл. 61 ЗУТ е предвидено, че в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи, за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване.

Допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и озеленените площи с друго специфично предназначение - гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. Зеленените площи и площите със специфично предназначение са публична собственост на държавата и общините. Планирането, изграждането, устойчивото, поддържането, опазването и развитието на зелената система на *. се урежда от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на *., като чл. 44, ал. 1 забранява отсичане или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността им. Предвидено е изключение от това правило при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и 3 инженерната инфраструктура. В чл. 45, ал.1 от наредбата е посочено, че писмено разрешение за преместване, премахване или кастрене на дървесна и храстова растителност се издава от кмета на *. или оправомощено от него длъжностно лице, въз основа на експертно становище.

В случая с оглед местонахождението на процесното дърво, находящо се ж. к. „* пред бл. * съдът приема за доказано, а и това обстоятелство не се оспорва от ответника, че именно ответната общИ. е следвало да полага грижи за процесното дърво. По делото се установи от свидетелските показания, а и този факт не се оспорва, че процесното дърво е било в лошо състояние и по него е налице гъба, предизвикваща изсъхването му, която е допринесла за прекършването му и падането му върху процесния автомобил. Съгласно задължителната съдебна практика дадена с ППВС № 9 от 28.12.1966 г., *. следва да носи обективна /безвиновна/ отговорност по смисъла на чл. 49 ЗЗД за настъпилите от падналото неподдържано дърво върху процесния автомобил вреди. Същите е установено от експертното заключение, че са в причинно-следствена връзка с падането на дървото. С оглед събраните доказателства настоящият съдебен състав намира претенцията за основателна.

Отговорността на ответната общИ. следва да бъде ангажирана по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, тъй като е налице противоправно поведение (бездействие) от страна на нейни служители, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за поддържането на растителността в тази част на града. Налице е причиняване на имуществени вреди на ищеца, изразяващи се в увреждания по притежаваното от него в съсобственост МПС „*, с рег. № *, чиито размер, доколкото надхвърля действителната стойност на автомобила, определя наличието на тотална щета. Съдът намира, че размерът на вредите се равнява на сумата, определена от вещото лице като действителна стойност на процесния автомобил, доколкото това е стойността на имуществото, притежавано от ищеца към момента на настъпване на събитието. Присъждайки сума над този размер, независимо че същата би се равнявала на стойността, необходима за възстановяване на щетите по процесното МПС, би представлявало неоснователно обогатяване на ищеца, доколкото той би получил сума в повисок размер от размера на действително притежаваното имущество. Установи се също и че вредите стоят в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на общинските служители, на които е било възложено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните законови разпоредби за поддръжка на зелената растителност, собственост на общИ.та. Доколкото по делото се установява, че ищецът е бил в граждански брак по време на придобиване на процесния автомобил, то следва, че той притежава ½ ид. част от процесния автомобил, респ. му се дължи половИ.та от действителната му стойност при уреда или това е сумата 1854,20 евро (3626,50 лева), до който размер следва да бъде уважен предявеният иск.

Тъй като съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволеното увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, върху сумата 1854,20 евро (3626,50 лева) се дължи законната лихва, считано от 21.11.2024 г., но доколкото е поискана от 18.12.2024 г., следва да се присъди от тази дата, като за периода 18.12.2024 г. – 31.03.2025 г. съдът определя размера на сумата от 4

73,01 евро (142,80 лева).

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира следните разноски: 248,08 евро (485,22 лева) – държавна такса, 204,51 евро (400 лева) – депозит за експертиза, 920,32 евро (1800 лева) – адвокатско възнаграждение, от които съразмерно уважената част от предявените искове следва да му бъдат присъдени 410,47 евро (802,47 лева). Ответникът претендира следните разноски: 51,13 евро (100 лева) – депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 30 евро (58,67 лева), от които съразмерно отхвърлената част от предявените искове следва да му бъдат присъдени 56,88 евро (111,25 лева). Определени по компенсация разноски се дължат на ищеца в размер на 353,41 евро (691,22 лева).

Разпечатката съдържа 28 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d4e8a1c4-9f42-4f1d-b1c9-f5e1a4957a1c