Присъда № 160 от 08.11.2022, Районен съд - Бургас

мотиви към присъда № 160/ 08.11.2022г. по н.о.х.д.№ 5253/ 2021г. по описа на Бургаския районен съд

Производството по делото е образувано по повод обвинителния акт на Бургаска районна прокуратура, с който е повдигнато обвинение спрямо подсъдимия ЕМ. АТ. К. с ЕГН ********** за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 07.03.2020г. в ***, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на гърдите причинил на С. С. К. средна телесна повреда изразяваща се във фрактура на дисталната част на лява лакътна кост и стилоидния израстък на лъчевата кост, при която е реализиран медикобиологичния признак трайно затруднение на движението на ляв горен крайник.

В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното обвинение. Счита, че фактическата обстановка по внесения обвинителен акт е безспорно установена. По същество пледира за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна, като моли съда на основание чл.54 от НК да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години.

Защитникът счита, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Моли съда да оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение, като релевира доводи в подкрепа на защитната си теза.

Подсъдимият не се признава за виновен. Дава подробни обяснения в хода на съдебното следствие. Моли съда да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното :

Подсъдимият ЕМ. АТ. К., ЕГН **********, е роден на ***, адрес за призоваване в страната в ***, българин, български гражданин, средно образование, женен, работи като майстор в строителството, неосъждан. Същият живеел във фактическо съжителство със свидетелката С. М. от 15 години. Двамата отглеждали зеленчуци в близост до Мандренското езеро в ж.к.“Меден рудник“, като свидетелката М. ги продавала пред магазин ** На 07.03.2020г. свидетелката С. С. К. решила да си набави парични средства чрез продажбата на цветя. Тя приготвила букети от нарциси и около 08:30 часа, заедно със своя син - свидетелят С. С. К. и свидетелката Б. А. Ч., с която последният живеел във фактическо съжителство се отправили към магазин „Анет“, до бл.79 в ж.к.“Меден рудник“, където К. щяла да изложи стоката си за продажба. След като тримата свидетели пристигнали там, свидетелката К. застанала от дясната страна на стълбите, водещи към входа на търговския обект. Тя подредила цветята в очакване на клиенти, а свидетелите С. С. К. и Б. А. Ч. били до нея през цялото време.

Малко по-късно на същото място пристигнала и свидетелката С. М. за да продава чесън. Тя се изненадала неприятно, тъй като видяла, че обичайното място, на което продавала стоката си било заето от свидетелката С. К.. Свидетелката М. се приближила до свидетелката К. и между тях се породил спор относно въпросното търговско място. М. настоявала същото да бъде незабавно освободено. В този момент се намесил свидетелят С.

С. К., като обяснил, че нито една от двете жени не разполага с надлежно издадено разрешително и казал на свидетелката М. да се отдръпне и да спре да вика, като я предупредил, че ако не го направи, щял да и обере градината, да и вземе касетката с чесъна и парите. Като чула това свидетелката М. се оттеглила и подредила своята стока от другата страна на магазин „Анет“.

Малко по-късно на същото място пристигнали подсъдимият Е.К. и свидетелят Б. М. – баща на свидетелката С. Мандажиева за да пазаруват в магазин „Анет“, тъй като имали намерение да пътуват до гр.Малко Търново. Подсъдимият К. слязъл от автомобила и се отправил към супермаркета, а свидетелят М. останал в колата да го чака. Подсъдимият се изненадал от факта, че свидетелката М. не се намирала на мястото, където обичайно 1 продавала зеленчуци. Когато я попитал каква е причината за това, тя му разказала за случилото се по-рано и за това, че била заплашена от свидетеля С. К.. Подсъдимият много се ядосал и взел решение да отиде и потърси сметка на свидетеля К.. Подсъдимият се насочил към свидетеля С. К.. Двамата се скарали, сборичкали се и паднали на земята. По това време свидетелката С. К. била на около 2-2,5 метра от тях, на площадката пред магазина. Виждайки случващото се тя започнала да размахва бастуна си и тръгнала да слиза по наклонената повърхност на рампата до стълбите на магазина, подхлъзнала се и паднала. След това сама станала от земята и казала, че си е счупила ръката. Преки свидетели - очевидци на случилото се станали свидетелите Карамфил С., М.М., С. М., Б. Ч. и С. К..

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебномедицинска експертиза.

Видно от заключението на вещото лице пострадалата К. е получила фрактура на дисталната част на лява лакътна кост и стилоидния израстък на лъчевата кост, която е довела до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок от около 2-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.

При така установената фактическа обстановка съдът намери, че не са налице достатъчно убедителни доказателства за да се приеме, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което e обвинен. Обвинението е недоказано при изчерпване на всички следствени действия и доказателствени средства.

Действително на инкриминираната дата 07.03.2020г. пострадалото лице – С. К., /починала на 14.09.2022г./ е получила телесно увреждане. Не се спори, че е констатирана фрактура на дисталната част на лява лакътна кост и стилоидния израстък на лъчевата кост, която е довела до трайно затруднение на движението на ляв горен крайник за срок от около 2-4 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.

Свидетелят С. е възприел непосредствено случилото се, като заявява при разпита, че пострадалата била на около два метра разстояние от подсъдимия Е.К. и свидетеля С. К., когато паднала. Пострадалата К. станала, подхлъзнала се по наклонената плоскост и паднала на земята, след което казала „Счупиха ми ръката“, а после казала „Счупих си ръката“. Тя се изправила сама, като според свидетеля се виждало, че китката и висяла. Свидетелят С. е категоричен, че подсъдимият не е докосвал пострадалата.

Казаното от свидетеля С. се потвърждава от показанията на свидетеля М.М..

Последният също е присъствал на въпросното място на 07.03.2020г., пред ** и е възприел лично случилото се, тъй като е имал пряка видимост. Свидетелят е видял как пострадалата С. К. се е изправила и паднала по наклонената повърхност, предназначена за пазарски и детски колички. Според свидетеля пострадалата е имала намерение да вземе отношение в скандала между двата мъже, но наклонената повърхност била доста стръмна и хлъзгава от влагата, което способствало падането и.

Показанията на свидетелите М. и С. съдът кредитира изцяло, тъй като същите са абсолютно обективни, непротиворечиви и последователни. Всеки един от посочените свидетели е възприел различни обстоятелства, които в хронологичната си последователност кореспондират, както помежду си, така и с останалия доказателствен материал. Тези свидетели нямат отношения с подсъдимия и пострадалата, поради което се изключва евентуална заинтересованост и пристрастност от тяхна страна.

Съдът кредитира показанията и на друга част от свидетелите – Н. Ж., С. М. и Б. М., които не са възприели пряко инцидента на посочената дата и релевантните за делото обстоятелства, дотолкова, доколкото техните показания са относими и потвърждават, вече установени обстоятелства чрез други, преки доказателствени източници.

Свидетелят Б. М. не е възприел случилото се, тъй като е изчаквал подсъдимия Е.К. в колата. Впоследствие от последния разбрал за сбиването му със свидетеля К. и падането на пострадалата.

Свидетелката С. М. е възприела само част от случилото се пряко. Видяла е сбиването 2 между подсъдимия и свидетеля С. К., размахването на бастуна от пострадалата, след което видяла всички паднали на земята. Свидетелката категорично е заявява, че подсъдимият не е бутал пострадалата С. К..

Свидетелката Н. Ж. също не е пряк свидетел - очевидец. Тя косвено свидетелства за обстоятелствата, които са и станали известни от разказите на други хора. Видяла е спора между свидетелите за търговското място пред магазина, но не и самото сбиване и нараняването на пострадалото лице. Нейните показания от досъдебното производство бяха прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, като в частта относно казаното и от свидетелката М. по телефона, тези показания не бяха ценени от съда, тъй като както стана ясно, М. не е видяла подсъдимия да бута пострадалата.

Гореизброените доказателства са събрани съобразно предвидените в НПК способи, са непротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което бяха кредитирани от съда.

От показанията на свидетелите Б. Ч. и С. К. приобщени към доказателствената съвкупност, чрез непосредствения разпит на Ч. и прочитането на показанията на К. от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК се установява, че между подсъдимия и свидетеля С. К. действително е имало сбиване. Свидетелката Ч. сочи, че пострадалата е била бутната от подсъдимия на земята, следствие на което си счупила ръката. Наред с това и в абсолютно противоречие с твърдяното от нея по-рано, тя сочи, че пострадалата е припаднала сама на земята, като видяла, че нейният син - свидетеля С. К. и подсъдимия Е.К. се бият. Съдът установи противоречие и в показанията на свидетеля К.. В досъдебното производство същият категорично е заявил, че майка му била бутната с длан от подсъдимия К., следствие на което паднала на земята. Понастоящем в съдебно заседание, след прочитане на неговите показания свидетелят К. потвърди заявеното от него чрез предположение, че не може майка му да е паднала сама. При оценката и анализа на показанията на свидетелите С. К. и Б. Ч. съдът взе предвид именно тези противоречия в техните показания, имащи своето логично обяснение в тяхната заинтересованост и предубеденост, предвид факта, че първият е син на пострадалата С. К., а втората негова партньорка.

Липсва основателна причина да не бъде ценено изготвеното заключение по съдебномедицинската експертиза като обективно, незаинтересовано и мотивирано, изготвено от вещо лице със съответна професионална квалификация. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение това заключение, поради което съдът го приобщи към доказателствата по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намери, че не са налице достатъчно доказателства за да се приеме, че подсъдимият Е.К. е извършил престъплението, в което е обвинен, от които доказателства може да се направи аргументиран, несъмнен и категоричен извод относно извършеното деяние. Не се установи по безспорен начин, че получените увреждания са в резултат на виновно, противоправно поведение на подсъдимия.

Разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК предвижда, че присъдата не може да почива на предположения и индиции. Деянието и вината на подсъдимия следва да бъде доказана по несъмнен начин с категорични и убедителни доказателства, каквито по делото не са налице.

След анализа на доказателствата, предвид наличните факти по делото за съда няма съмнение, че пострадалото лице С. К. е получила посочените наранявания по друг начин, а не в резултат на виновно поведение на подсъдимия Е.К.. Пострадалата е била възрастна жена, придвижваща се с помощно средство – бастун и причината за нейното нараняване е именно падането и на земята, след подхлъзване по наклонената повърхност на рампата, до стълбите на търговския обект. Тези обстоятелства се потвърждават по категоричен начин от показанията на преките свидетели-очевидци Карамфил С. и М.М..

При това положение съдът призна подсъдимия Е.К. за невинен в това, че на 07.03.2020г. в ***, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на гърдите причинил на С. С. К.

/починала на 14.09.2022г./ средна телесна повреда изразяваща се във фрактура на дисталната част на лява лакътна кост и стилоидния израстък на лъчевата кост, при която е реализиран 3 медико-биологичния признак трайно затруднение на движението на ляв горен крайник– престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК, го оправда по повдигнатото обвинение.