Определение № 4535 от 27.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4535 гр. София, 27.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110120560 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:

831609046, представлявано от Александър Александров, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б, срещу М. А. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, и.к. 1142, общ. Средец, бул. ......... за топлоснабден имот: гр. София, п.к. 1142, общ. Средец, ......, с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 576.04 лева ~ главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г„ мораторна лихва за забава в размер на 77.68 лв. за периода 15.09.2017 г„ до 25.07.2019 г., както и сумата за дялово разпределение за периода 01.07.2016 г. - 30.04.2018 г. в размер на 49.94 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 9,78 лв. от 31.08.2016 г. до 25.07.2019 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на суми, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от 24.10.2019 г. по ч. гр. дело № 46558/2019 г. по описа на СРС, 142 с-в.

Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, както и да бъде приложено ч. гр. дело № 46558/2019г. по описа на СРС, 142 с-в.

Ищецът прави искане за допускане на съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза.

В исковата молба ищецът е направил искане за привличане на трето лице помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, и за задължаване на третото лице – помагач да 1 представи намиращи се у него документи по делото.

С Разпореждане от № 45464/26.03.2024г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 21.04.2024г. лично на ответника.

Видно от материалите по делото, в указания едномесечен срок е депозиран писмен отговор по подадената искова молба. Изразява становище по допустимостта и основателността на иска, като счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, поради липса на достатъчно доказателства за дължимост на сумите.Оспорва основанието за дължимост на сумите и размера в погасителната давност.Не оспорва, че е доставяна топлинна енергия и количеството на доставената енергия. Оспорва, ответника да е потребител на топлинна енергия в имота, като се твърди , че няма представени никакви категорични и безспорни доказателства, ответника да е вещен ползвател на имота, и фактът, че няма доказано изцяло вещно право на процесния период и до момента, не предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а ал.1 от ЗЕЕЕ/отм./, чл. 150, ал.1 от ЗЕ облигационно правоотношение. Също така, няма основание и за претендираните суми за лихва, след като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в забава на ответниците за този период, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна./Решение от 28.06.2018г. по г.д. 79672/2017г., 159-ти с-в и др./ Според чл.33,ал.2 от Общите условия,клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 от ОУ за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача, В чл.33,ал.4 от ОУ от 2014г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2.Следователно, въпреки, че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията/съгласно чл.32,ал.1 от ОУ от 2014г./, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период,т.е. в случая ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури.Оспорва дължимост на сумите за дялово разпределение, след като трето лице, 2 води дяловото разпределение.За да бъдат уважени исковете по чл.422,ал. 1 ГПК, вр.с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.422,ал. 1 ГПК, вр.с чл.86,ал.1 ЗЗД за дялово разпределение е в тежест на ищцовото дружество да докаже при условията на пълно доказване, че задължение на ответниците е да заплащат в полза на дружеството възнаграждение за услугата дялово разпределение.

По допустимостта:

Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад по делото.

По доказателствата:

Писмените доказателства, представени с исковата молба и отговора на исковата молба са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени по делото.

Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 46558/2019 г. по описа на СРС, 142 с-в.

Доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за неоснователни, доколкото страните нямат спор по обстоятелствата, предмет на експертизите.

Ищецът е обосновал правния си интерес от искането за привличане на трето лице – помагач с обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД. Искането е своевременно – същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК. За ищеца е налице правен интерес от привличането на дружеството, което осъществява дялово разпределение, тъй като евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресни права от страна на ищеца.

Техем сървисис“ ЕООД следва да бъде задължено да представи всички документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „Толстой“, бл. 54, вх. А, ет. 2, ап. 4, аб. № 57189, за периода от 01.07.2016 г. - 30.04.2018 г. по доказателственото искане на ищеца в тази насока.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2025г. от 11.00ч, за която дата и час да се призоват страните.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:

Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение с ответника, по силата на което му е предоставял топлинни услуги в имот, намиращ се в гр. София, ...... аб. № 134769, като същият в качеството му на собственик на процесния имот дължи цената на доставената топлинна услуга. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на задължението. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника на 09.08.2019 г. с вх. № 3058254 срещу М. А. С., ЕГН **********, за сумата от 576.04 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г„ мораторна лихва за забава в размер на 77.68 лв. за периода 15.09.2017 г., до 25.07.2019 г., както и сумата за дялово разпределение за периода 01.07.2016 г. - 30.04.2018 г. в размер на 49,94 лв. главница и мораторна лихва за забава в размер на 9.78 лв. от 31.08.2016 г. до 25.07.2019 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.

Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок, поради което ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.

ВЪЗРАЖЕНИЯ на ОТВЕТНИКА:

В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е налице облигационно отношение между страните, както и да е собственик или ползвател на процесния имот. Счита за неоснователна и претенцията за лихва за забава, доколкото твърди, че по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение за процесния период по уредения в общите условия начин, поради което и при 4 приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че релевираната претенция по чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.Счита, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира сумата за услугата дялово разпределение, доколкото същата се извършва от трето лице. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията в периода – 01.05.2016г. до 30.06.2016г.

Оспорва налчието на облигационна връзка с ищеца . И моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира и разноски по производството.

- правна квалификация - предявените искове са с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД - права и обстоятелства, които се признават –

- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване –

- разпределение на доказателствената тежест –

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор за предоставяне на топлинна енергия, в това число – че ответникът притежава право на собственост по отношение на процесния имот или притежава вещно право на ползване по отношение на имота, че за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г„ е доставил реално на ответника топлинни услуги с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба стойност, или че за процесния период ищецът реално е доставял топлинна енергия до посочения в исковата молба имот и на посочената цена, и който имот е идентичен с този на ответника .

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава – изтичането на срока за плащане на задълженията по договора за предоставяне на топлинни услуги.

В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да докаже погасяването на дълга на падежа.

По възражението за давност:

В тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице факти, водещи до спирането или прекъсването на давностния срок.