Решение № 1451 от 30.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1451 гр. Плевен, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска А.а при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А.а Гражданско дело № 20244430101790 по описа за 2024 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от М. Г. М., чрез адв. Д. М., против „***“ АД, гр. С., ЕИК*********, с която са предявени: иск с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит от

№*******/**.**.****г.; при условията на евентуалност- иск по чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за прогласяване нищожността на чл.5,6 от Договор за потребителски кредит №*******/**.**.****г, предвиждаща заплащането на неустойка от 583,98лв., поради противоречие с добрите нрави и както неравноправна. Представят се писмени доказателства. Твърди се, че между ищецът- като заемател и ответника, като заемодател, е сключен Договор за потребителски кредит №*******/**.**.****г., за сумата от 1000лв. срок на договора от 6 месеца и месечна погасителна вноска от 284,25лв; посочва, че сумата, която е следвало да се върне е 855,51лв. Твърди се, че съобразно чл. 5,6 от Договора, в случай, че заемателя не предостави на кредитора, съобразно сроковете и условията, посочени в чл. 5, т.1- т.5, обезпечение или действието на обезпечението бъде прекратено, заемателя дължи на кредитора неустойка за всеки календарен ден, за който не е представил обезпечение; посочва се, че размерът на неустойката е определен в Приложение №1 към договора и погасителен план. Посочва се, 1 че неустойката се начислява и заплаща заедно с погасителната вноска. Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка от 583,98лв. Твърди се, че договорът за кредит е нищожен, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл. 11 и чл.

19, ал.5 от ЗПК. Твърди се, че в процесния договор е посочен ГПЛ, но липсват условия за прилагането му; не се сочи дали е фиксиран или променлив.; липсва посочване, вкл. и в погасителния план, какъв е размера на възнаградителната лихва. Твърди се, че е договорът за заем противоречи на чл11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не съдържа действителния ГПР, като е посочена само абсолютна стойност; липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР по договора. Посочва се, че не може да се установи дали посочения ГПР по договора включва и неустойката, респ. че тази сума не е включена в определяне на ГПР. Твърди се, че е налице нарушение на чл. 19, ал.4 от ЗПК. По отношение на евентуалният иск, се твърди, че клаузата за неустойка нарушава добрите нрави; същата нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, като размерът й се явява 60 % от стойността на кредита. Посочва се, че същата е сключена и в нарушение на чл.

33, ал.1 от ЗПК и същата излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, от страна на ответника „***“ АД, гр. С., ЕИК*********, е депозиран писмен отговор, в който се изразява становище за недопустимост на предявеният иск, поради липса на правен интерес и евентуално- за неоснователност. Оспорва се твърдението за нищожност на Договора за кредит. Твърди се, че неустойка по договора не е начислява от кредитора и съответно не е заплащана от заемополучателя- ищец. Посочва се, че в договора действително съществува такава клауза, но същата е дерогирана от Приложение №2 към договора, съобразно което, процесния договор се сключва при преференциални условия и неустойка не се дължи. Твърди се, че ответникът е предоставил на ищеца заетата сума от 1000лв. на **.**.****г.

Посочва се също, че на ищцата е предоставен СЕФ и приложимите Общи условия, както и погасителен план при сключване на договора. Посочва се, че договора е сключен при ГПЛ от 40,54% върху главницата на годишна база, фиксиран за срока на договора. посочва се, че не съществува правна норма, която да ограничава размера на договорната лихва до трикратния размер на законната лихва, като съществува само ограничението по чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Посочва се, че договорът е сключен при ГПР, който отговаря на законовите 2 изисквания, а неустойката не е част от него.

В срока за отговор, от страна на ответника ***“ АД, гр. С., ЕИК*********, е предявен насрещен иск, с правно основание чл. 240, ал.1, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 867,59лв.- главница по Анекс №******/05.01.2022г. към процесния договор за кредит №*******/**.**.****г, ведно със законната лихва, считано от датата на НИМ16.05.2024г. Твърди се, че от страна на ищеца по НИ- като кредитодател по сключеният Договор за потребителски кредит №*******/**.**.****г., е изпълнено поетото договорно задължение и сумата от 1000лв, е предоставена на заемателя. Твърди се, че на 05.01.2022г, между страните е сключен Анекс №****** към процесния договор за кредит, по силата на който, частично е рефинансирано задължението по кредита. Твърди се, че по силата на сключеният анекс, в полза на заемателя- отв. М. М., е отпусната сума от 1200лв, за срок до 05.08.2022г. /платим на 7 вноски/. Твърди се , че непогасената част от главницата по анекса е в размер на 867,59лв.

В срока за отговор по насрещния иск, от страна на ответника по него, оспорва предявения иск. Твърди се, че договорът за заем е нищожен, поради нарушение на чл. 11, ал.1, 10, вр. чл. 22 от ЗПК и непосочване на действителния размер на ГПР. Посочва се, че ответницата по насрещния иск не е станала повод за завеждането му. При условията на евентуалност, моли съда да приложи нормата на чл. 241 от ГПК и разсрочи изпълнението на присъдените суми на 24- месечни вноски.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с определение №3304/08.08.2024г, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, Договор за потребителски кредит №*******/**.**.****г. между страните.; факта на получаване на сумата по него- от 1000лв – от ищеца- заемател.

По делото се установява, видно от представеният договор за потребителски кредит от **.**.****г. и Приложение № 1 към него, че в полза на ищеца- заемател, е отпусната сума от 1000лв, за срок до 29.04.2022г, при фиксиран лихвен процент от 40,54%, и ГПР от 49.00%./съобразно посоченото в Приложение №1-л.29/.

3

От съдържанието на Договора за заем- чл.5 се установява, че заемателят следва да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми:

Поръчителство от едно или от две физически лица, което да отговарят на конкретно посочени условия, или банкова гаранция, което обезпечение, следва да бъде предоставено в срок до края на деня, следващ деня на получаване на сумата. Съобразно чл. 5,6 от Договора, при непредставяне на обезпечение, заемателя дължи неустойка от 3,19лв средно на ден, не повече от 1% от главницата на ден. Установява се, че в случая е начислена неустойка от 583,98лв., съобразно Погасителен план към договора, вкл. и сумата за неустойка.

По делото се установява също, че между страните е сключен Анекс №******/05.01.2022г. към процесния договор за кредит

№*******/**.**.****г., /л.51/, като съобразно Приложение № 1 към Анекса, в полза на ищцата е отпусната сума от 1200лв., за срок до 05.08.2022г, ГПЛ от 40,55 % и ГПР от 49 %. Съобразно чл. 7 от Анекса, е предвидено същото задължение за заемателя, за представяне на обезпечение- в същите две форми, както и задължение за неустойка при неизпълнение. Установява се, съобразно Погасителен план към анекса, че неустойката е в размер на 803,38лв., като същата е включена в месечната погасителна вноска от общо 310,14лв.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: ВЛ е установило, че сумата по заема е усвоена на 30.10.2021г., чрез системата на ******. ВЛ посочва, че годишния лихвен процент по заема не е посочен, като е посочен размер на лихвата за 6 мес.121,51лв., като експертизата е изчислила лихвения процент от 40,54% и ГПР от 49%. ВЛ посочва, че е установило, че с отпусната по анекса сума, е извършено рефинансиране на задължението по договора за кредит, като е погасена сума от 719,22лв общо.

ВЛ е установило, че към датата на анекса – 05.01.2022г, по договора има плащания от общо 1287,72лв., от които: на 02.12.2021г- сума от 284,25лв., на 04.01.2022- сума от 284,25лв. и на 05.01.2022г. /датата на анекса/ сума от 719,22лв. ВЛ е установило, че със сумата от общо 1287,72лв. е извършвано погасяване по главница /сума от 1000лв/, договорна лихва /сума от общо 67,64лв/ и неустойка /общо 216,64лв/

ВЛ е установило, че след сключването на Анекса, има плащане от общо 4

500лв., като към датата на изготвяне на заключението, е налице неизплатена главница от 867,59лв. ВЛ е посочило, че по представените му справки от ответника, не се установява погасяване на неустойка. ВЛ е установило също , че при включване на неустойката към ГПР, същият ще бъде в размер от 584,61%. При изслушване на ВЛ в с.з., същото посочва, че сумата от 719,22лв. е преведена за рефинансиране по заема, и същата формира част главницата по анекса, а 480,78лв /останалата част/ ищцата е получила с разписка, представена на ВЛ при проверката.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По процесният договор за заем №*******/**.**.****г., страни по договора са ищецът потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребител, а представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

В случая, съдът намира, че клаузата по чл.5 от Договора, респ. по чл. 7 от Анекса към него, предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, е нищожна. Съобразно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съдът намира, че уговорката в посочената клауза, въвеждаща задължение на кредитополучателя да осигури 5 обезпечение в кратък срок, след сключването на договора-един ден, като може да направи избор между посочените видове обезпечения- поръчители, които да отговарят на определени условия или банкова гаранция, са трудно осъществими и то в предоставеният кратък срок, поради което същата се явява и неравноправна, по смисъла на чл. 143, ал. 2 т.20 от ЗЗП. Заедно с това, вземането за неустойка е фиксирано- още при сключването на договора за заем, респ. анекса, и е включено като част от погасителната вноска по погасителен план.

Съдът счита, че анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не подкрепят доводите за доброволност при избора на обезпечение, и уговорената неустойка има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.