Решение № 2333 от 15.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2333 гр. София, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100513842 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 17820 от 03.10.2024 г., постановено по гр. д. № 10601/2024 г. по описа на СРС, 76- ти състав, са отхвърлени предявените от Д.П. П.против Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 о т КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението от длъжността „юрисконсулт“ при Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, извършено със Заповед № ПТО24-РД15-27/18.01.2024 г. на директора на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение в размер на 18 282.00 лв. за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагал труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 19.01.2024 г. до 20.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца Д. П. П. с излагане на съображения за неправилност на първоинстанционното решение като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и при необоснованост на изводите на 1 съда. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че директорът на ОП СПТО е компетентен да извършва структурни промени и да съкращава щата, както и че е било налице реално съкращаване на щата, доколкото от представените доказателства не става ясно дали действително е отпаднала необходимостта от изпълнение на трудовите функции на длъжността „юрисконсулт“. Навежда се, че в случая в заповедта за уволнение липсва описание на фактите, относими към основанието, поради което същата се явява немотивирана. Изтъква се още, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства, събрани по делото, както и всички наведени от страните доводи. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. установи, че

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Тук е мястото да се посочи, че противно на изложеното във въззивната жалба, първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК, като е анализирал събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, посочил е фактическите си констатации, обсъдил е направените от страните искания и възражения и е изложил правните си изводи. Независимо от това и във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:

При предявен иск с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникнало с ответника валидно трудово правоотношение, заеманата от него длъжност и прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното основание. В тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението на основанието, на което е извършено.

От представените по делото трудов договор № 713 от 15.01.2021 г. и допълнителните споразумения към него се установява, че между страните е съществувало трудово 2 правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „юрисконсулт“ при ответника.

Видно от представената по делото заповед № ПТО24-РД56-7/18.01.2024 г., издадена от директора на ОП СПТО, поради необходимост от вътрешна реорганизация на щатното разписание на ОП СПТО е наредено да бъде изготвено ново длъжностно щатно разписание, като следните длъжности – „юрисконсулт“, „юрисконсулт /обществени поръчки/“ и „експерт, обществени поръчки“, бъдат трансформирани и на тяхно място бъдат вътрешно преструктурирани 3 длъжности „машинен оператор“ от 19.01.2024 г.

От представените по делото длъжностно щатно разписание на персонала на ОП СПТО в сила от 15.01.2024 г. и длъжностно щатно разписание на персонала на ОП СПТО в сила от 19.01.2024 г. се установява, че за длъжността „юрисконсулт“ е предвидена 1 щатна бройка, като същата заедно с длъжностите „юрисконсулт /обществени поръчки/“ и „експерт, обществени поръчки“, за които също е предвидена по 1 щатна бройка, са съкратени и на тяхно място са открити 3 нови щатни бройки „машинен оператор“.

Между страните във въззивното производство не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че с решение № 123 от 28.02.2019 г. на Столичния общински съвет е утвърдена нова щатна численост на персонала на ОП СПТО – от 307 човека, като е отменен правилник за организацията и дейността на предприятието, приет с решение 223 по протокол № 39 от 16.05.2013 г. на СОС, и е приет нов правилник за организацията и дейността на ОП СПТО, както и е утвърдена нова структура на ОП СПТО.

Между страните във въззивното производство не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че трудовото правоотношение между ищеца и ответника е било прекратено при неспазен срок на предизвестие със заповед № ПТО24РД15-27/18.01.2024 г., издадена от директора на ОП СПТО, считано от 19.01.2024 г., като в заповедта е посочено, че причината за прекратяване на трудовото правоотношение е съкращаване на щата и същата е връчена на ищеца на 18.01.2024 г.

Спорен между страните във въззивното производство е въпросът дали директорът на ОП СПТО е компетентен да извършва структурни промени и да съкращава щата, респ. дали процесната заповед за уволнение е издадена от компетентен орган.

Според разпоредбата на чл. 13, т. 5 от приетия с решение № 123 на СОС правилник за организацията и дейността на ОП СПТО директорът на ОП СПТО утвърждава длъжностното и поименното щатно разписание на предприятието, а според разпоредбите на чл. 19, т. 4 и 5 Столичният общински съвет /СОС/ приема решения, свързани с одобрение и промяна в структурата на предприятието и одобрение и промяна на щатната численост на предприятието.

Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че в правомощията на Столичния общински съвет е да приема решения, с които да определя структурата на предприятието, както и да определя общата численост на служителите в същото, но не и разпределянето им по конкретни длъжности, звена и позиции в структурата. Последното е в 3 компетенциите единствено на директора на ОП СПТО чрез правомощието му да утвърждава щатно разписание. Утвърждаването на щатно разписание включва и възможност за промени в него в рамките на определената обща численост, като тези промени може да се изразяват във всички форми на съкращаване в щата – премахване на трудовите функции, включени в определена длъжност, прехвърлянето им към друга длъжност или разпределянето им към други длъжности, допълването им с други същество различни трудови функции. С оглед на това изразът в разпоредбата на чл. 19, т. 5 от правилника, че СОС приема решения, с които одобрява промяна на щатната численост на предприятието, изяснява, че определянето на общия брой на служителите в процесното предприятие може да се изрази в увеличаването или намаляването му, но не означава правомощие на СОС да взема решение за съкращаване в щата, т. е. да изменя щатното разписание чрез съкращаване на длъжности в него по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. При това положение се налага изводът, че в рамките на максималния брой на служителите в предприятието, определен от СОС, директорът на същото е компетентен да определя броя и длъжностите в конкретните звена, защото като упражняващ работодателската власт негова е преценката за конкретните нужди от персонал за ефективно осъществяване на дейността на ОП СПТО. Следователно директорът на ОП СПТО е компетентен да утвърждава щатното разписание на персонала на предприятието, като назначава и уволнява служителите в същото.

В настоящия случай не се касае нито за промяна в структурата на предприятието, нито за промяна в общия брой на служителите в предприятието, а за съкращаване в щата, т. е. за изменение в щатното разписание, което е от компетентността на директора на ОП СПТО. Предвид изложеното, процесната заповед за уволнение е издадена от компетентен орган, противно на изложените във въззивната жалба доводи.

На следващо място, във въззивната жалба се твърди, че процесната заповед за уволнение не е мотивирана в достатъчна степен, което е довело до нарушаване на правото на защита на въззивника. Така релевираните възражения настоящият съдебен състав намира за неоснователни, тъй като в обжалваната заповед ясно е посочено, че трудовият договор се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване в щата. При уволнения в хипотезата на чл. 328 КТ работодателят няма задължение да излага мотивите, поради които е взел решение да прекрати трудов договор поради съкращаване в щата, тъй като изискване за мотивираност на уволнителна заповед има само за уволнения поради налагане на дисциплинарни наказания. При така направеното посочвана на правната норма и законовия текст напълно ясно е защо трудовият договор на ищеца е прекратен.

Следващият спорен между страните по делото въпрос с оглед доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, е дали е налице реално съкращаване на щата. При извършване на собствена преценка на ангажираните по делото писмени доказателства въззивният съд намира, че процесното уволнение е извършено при наличие на законните предпоставки за това. Съображенията за това са следните:

Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 154 от 18.04.2011 г., 4 постановено по гр. д. № 1279/2010 г. на ІІІ г. о., решение № 498 от 13.01.2012 г., постановено по гр. д. № 1561/2010 г. на IV г. о. и други, която настоящата инстанция напълно споделя, реално съкращаване на щата е налице и когато при запазване общата численост на персонала се закриват щатни бройки за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности с различни трудови функции, като в тези случаи се премахва длъжността като единство от трудови функции и е налице съкращаване на щата. Преценката за това дали съкращаването на щата е реално се извършва не с оглед общата численост на щатните бройки, а по отношение на щата за определена длъжност, като съкращаването в щата е реално и когато се премахва щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности, т. е. при запазване или увеличаване на общия брой на работниците.