Определение № 50045 от 05.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50045 гр. София, 05.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110150478 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Л. Ж. С., ЕГН ********** срещу М.., ЕИК 831385737.

На основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с предявени от Л. Ж. С., ЕГН ********** срещу М.., ЕИК 831385737 обективно съединени искове с правна квалификация по чл.

344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, за признаването за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № РК36-..../10.09.2025 г., издадена от Ректора на М.., и отмяната й, и възстановяване ищеца на работа на длъжността заемана преди уволнението „Ръководител на катедра „Анатомия, хистология и ембриология““.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения. Ищецът бил избран за длъжността „ръководител на катедра“ след проведен избор на Катедрен съвет на Катедра по анатомия, хистология и ембриология към Медицински факултет (МФ) на Медицински университет София (МУ-София) и Решение на ФС от 23.03.2023г. и сключен Трудов договор - ДС № 109/31.03.2023г. с мандат от 4 /четири/ години. Със Заповед № РКЗ 6-..../10.09.2025г„ считано от 10.09.2025г. трудовото правоотношение за длъжността „ръководител на катедра“ между страните било прекратено на основание чл. 35 от ЗВО, поради отзоваване, прието с решение в Протокол № 7/02.09.2025г. на Катедрен съвет на Катедра по анатомия, хистология и ембриология към МФ при МУ-София. Твърди се, че посочената заповед за 1 прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, тъй като била издадена в нарушение на материалните и процесуалните правила, поконкретно при злоупотреба с право, по смисъла на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 8, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, както и при наличие на конфликт на интереси от страна на ректора на МУСофия, по смисъла на чл. 70, във вр. с чл. 75 от Закон за противодействие на корупцията, както и поради незаконосъобразност на решението за отзоваване на Катедрения съвет в Протокол № 7/02.09.2025 г., за което в исковата молба са изложени подробно съображения. Ето защо моли за отмяна на процесната заповед и възстановяване на длъжността, заемана до уволнението.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който изразява становище, че предявените искове са допустими, но разгледани по същество, намира счита същите за неоснователни, като излага подробни съображения уволнението, извършено с процесната заповед, е законосъобразно и не са допуснати твърдените от ищеца нарушения. Ето защо моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл.

140, ал. 3 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.

Исковете са допустими като предявени пред родово и местно компетентен съд.

Доказателствената тежест с оглед на конкретните фактически твърдения на страните се разпределя, както следва:

Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, т. е. задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело, т. е. ответникът следва да установи наличието на фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.

Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, обуславя и тази по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, респ. доказателствената тежест по посочения иск се явява идентична с тази по предходния предявен.

2

По доказателствата и доказателствените искания:

Представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото, като тяхната процесуална стойност ще бъде ценена с крайния акт по съществото на спора.

Искането на страните за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели при режим на довеждане е основателно, доколкото същото е относимо, допустимо и необходимо, тъй като чрез него е възможно да се установят факти от значение за решаване на делото, поради което следва да бъде уважено, като на страните бъде допуснат по един свидетел, а за вторите свидетели искането следва да се остави без уважение на основание чл.

159, ал. 2 ГПК, тъй като за едни и същи факти страните сочат повече свидетели.

Искането на ищеца на основание чл. 190 от ГПК по т. 2, 3 и 4 от исковата молба е неоснователно като неотносимо, тъй като чрез него се цели установяването на факти извън предмета на доказване и без значение за решаване на делото, поради което следва да се остави без уважение.

Страните следва да се приканят към постигане на спогодба, като им се разясни, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Воден от изложеното и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.02.2026 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните. На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор и доказателствата към него.

УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от 3 настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия.

В СЛУЧАЙ, че в този срок страните не представят писмени доказателства или не изчерпят доказателствените си искания за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, респ. че не са уточнени обстоятелствата, за които тези доказателствени средства са поискани, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните писмения си доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, представените с исковата молба и отговора на исковата молба.

ДОПУСКА по един свидетел при режим на довеждане на всяка от страните за установяване на фактите, посочени съответно в исковата молба и отговора на исковата молба, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 159, ал. 2 ГПК искането на страните за разпит на останалите свидетели.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по т. 2, 3 и 4 от исковата молба, направено на основание чл. 190 от ГПК.

ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5