Решение № 228 от 08.02.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Варна , 04.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20203100502629 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на М. С. С., ЕГН ********** от ***, чрез адв. А. С., против решение № 2833/03.07.2020г. по гр.д. № 258/2020г. на 41-ви състав на ВРС, в частта в която е осъден да заплаща в полза на детето Д.

М. С., роден на *** чрез неговата майка и законен представител М. С. Г., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 300 /триста/ лева, дължима считано от предявяване на иска – 13.01.2020г., платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването плащането на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, на осн. чл. 143 от СК и в частта, в която е осъден да заплати в полза на детето Д. М. С., роден на *** чрез неговата майка и законен представител М. С. Г., с ЕГН ********** сумата от 625.78 лв. /шестстотин двадесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща издръжка за периода от 01.11.2019г. до 12.01.2020г., на осн. чл. 149 от СК. Излага, че ВРС не е приел представените от него доказателства, които е представил за да установи предоставените за детето суми, поради това, че са на чужд език. Не е съобразен определения размер с възможностите му да дава издръжка. Считайки първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно, се моли да бъде отменено и постановено друго, с което бъдат осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 200.00лв., както и за миналия период.

В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от М. С. Г. ЕГН **********, в качеството си на майка на детето Д. М. С. ЕГН *********, двамата от ****, чрез адв. И. Д., 1 въззиваемата оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Сочи, че бащата живее преимуществено в чужбина и не участва в отглеждането на момчето, което предстои да навърши 16 години. Изпратил е веднъж през м.ноември 100.00лв. и през м. август 2020г.300.00лв. Синът им е ученик в 9-ти клас на „Варненска Търговска гимназия“-Варна, носи униформа, която е на стойност 150.00лв., посещава фитнес зала „Олимпия джим“, което коства 39.00лв. месечно, тренира кикбокс и всяка тренировка струва 10.00лв., посещава „Езиков център Варна“, където взема уроци по немски език, за което се заплаща на шест месеца такса от 350.00лв. ходи на уроци по математика и плаща 15.00лв. на посещение. Тези средства се поемат изцяло от нея, въпреки, че бащата работи в чужбина и има средства. В последно време е разбрала, че се е завърнал в България и работи в София. Моли се да бъде да бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните части.

В с.з. на 10.11.2020г. въззивникът, чрез а9дв. А. С. поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата, чрез своя процесуален представител-писмения си отговор. Последната претендира присъждане на разноски.

Представител на ДСП-Варна, въпреки редовното призоваване не се явява, не изказва становище по въззивните жалби.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба М. С. Г. ЕГН ********** от ***, чрез адв.И. Д., насочена срещу М. С. С. ЕГН ********** и постоянен адрес ***, е предявила иск с правно основание чл.127, ал. 2 от СК за произнасяне относно местоживеенето на детето Д. М. С., роден на *** упражняването на родителските права по отношение на детето, определяне на режим на лични отношения с другия родител и размера на дължимата в полза на детето месечна издръжка, както и такава за периода от 01.11.2019г. до 13.01.2020г. Излага, че с ответника живели на съпружески начала 15 годни до м. октомври 2019г., когато се разделили. До момента на раздялата страните живели в жилище, собственост на родителите й, на адрес ***. По време на съвместното им съжителство се родил синът им Д. М. С., р. *** От самото начало на съжителството им, ответникът не искал да има деца. Припознал детето едва на 06.04.2014г. Ответникът от самото начало и до момента на предявяване на иска живеел почти ергенски живот, пребивавал в чужбина и никога не се е грижил за нея и детето.

Издръжката на семейството се осигурявала от нея. За периода 2015/2016г. получил детски надбавки от 9000.00 евро, които не стигнали до тях, а били употребени от ответника в чужбина. Тя работела и получавала помощи за майчинство. Ответникът от много години живеел в чужбина, но едва през 2018/2019г. изпратил няколко пъти суми за детето. След раздялата през м.октомври 2019г. бащата превел само сумата от 100.00 лева през м. ноември, което било крайно недостатъчно за издръжката на момче, което скоро ще навърши 16 години. Не искал да се грижи за сина си и не се интересувал от нарастващите нужди на момчето, въпреки, че нямал други низходящи. Тя работела като маникюристка на 4 часа и получавала трудово възнаграждение от 310.00 лева месечно. Разчитала финансово и на 2 помощта на своите роднини. Детето било на почти 16 години, ученик бил в 9-ти клас на „Варненска търговска гимназия“, където носел униформа на стойност 150.00лв. Посещавал фитнес зала „Олимпия джим“, за което плащал 39.00лв. месечно. Посещавал и курс по немски език към „Езиков център Варна“, като за всеки шест месеца обучение плащал 350.00лв. Ходел на уроци по математика, за което дължал по 15.00лв. на час и спортувал кикбокс, като заниманията стрували 10.00лв. Иска да и бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д., р. *** като местоживеенето на детето бъде определено при нея, а на бащата бъде определен подходящ режим на лични отношения с него, както и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 400.00 лева, считано от датата на предявяване на иска и сумата от 867.70 лева, представляваща издръжка за период от 01.11.2019г. до 13.01.2020г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от М. С. С. ЕГН ********** и постоянен адрес ***, чрез адв. А. С., с който признава основателността на исковете на ищцата за предоставяне на родителските права по отношение на детето Д., р. *** и режим на лични отношения. Твърди, че действително припознаването е извършено 2014г., но е полагал грижи за детето когато е бил в страната и е изплащал издръжка за момчето и домакинството. Работел е в Белгия в българско търговско дружество и е имал възможности.

В момента не е в трудово правоотношение. По възможностите му е да заплаща издръжка в размер на 200.00лв. месечно.

ДСП-Варна с писмена молба сочи липсата на разногласие относно упражняването на родителските права на детето Д. С. и режима на лични отношения. Моли се издръжката да бъде съобразена с потребностите на детето и възможностите на родителите. Ако по делото се установи, че бащата не е давал издръжка за миналия период, да се уважи и този иск.

Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК.

Решението на първоинстанционния съд в частите досежно упражняването на родителските права по отношение на детето Д., р. *** от майката, определяне местоживеенето на детето при майката, определен е режим на лични отношения на детето с бащата, както и са отхвърлени претенции за издръжка за разликата над 300.00блв. до 400.00лв. месечно, платима от бащата, считано от 13.01.2020г. и за разликата над 625.78лв. до 867.70лв. за периода от 01.11.2019г. до 13.01.2020г. е влязло в законна сила, като необжалвано.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Относно издръжката в полза на детето Д., р. *** с правно основание чл. 143 от СК и чл. 149 от СК.

3

В решението си ВРС е определил месечен размер на издръжката от бащата в полза на детето му Д., р. *** в размер на 300.00лв., считано от датата на завеждане на иска в съда13.01.2020г.

Следва да се има предвид, че Д., р. *** е 16-годишно дете, което е ученик във Варненска търговска гимназия“, видно от удостоверение № 76/06.12.2019г. Пред ВРС са изслушани показанията на свидетелката М.Н.Н. и М.В.А., двете без родство и дела със страните по делото. Сочат, че Д. ходи на курс по немски език, на уроци по математика, на фитнес, тренира кикбокс. Тези разходи са за сметка на майката, защото бащата отказва да дава пари. Според служебна бележка от 16.12.2019г., изд. от управителя на фитнес зала Олимпия джим, Д. М. С. посещава тренировки в залата, като месечната карта за ученици е на стойност 39.00лв., като е представен касов бон от 16.12.2019г. на посочената стойност.

Момчето посещава и Езиков център Варна, като за м.09.2019г., м.11.2019г. и м.12.2019г. е заплатена такса от 350.00лв. месечно. Останалите касови бонове не следва да бъдат ценени от съда, доколкото не представляват доказателства за плащане непременно от, или за сметка на Д. С.. Щом според удостовереното от Варненска търговска гимназия учениците са задължени да носят униформа, то майката е направила разходи и за това, въпреки, че не установява размера. Няма ангажирани доказателства за разходите които майката поема за уроците на момчето по математика и тренировките по кикбокс, но очевидно се дължат средства, щом свидетелките установяват, че момчето посещава допълнителни уроци по математика, защото има затруднения с учебния материал и ходи на тренировки, което определя необходимостта от допълнителни средства.

Следва да бъде прието, че бащата, работейки в чужбина е реализирал високи месечни доходи, въпреки, че както твърди Георгиева отскоро се е завърнал в РБългария. Не се установява той да има регистриран трудов договор за периода от 13.01.2020г. до 19.10.2020г., видно от документа вх. № 24165/13.11.2020г., изд. от ТД на НАП-офис Силистра, но не е и регистриран като активно търсещ работа безработен в Бюро по труда, доколкото не са ангажирани от страна на въззивника такива доказателства. Видно от удостоверение УРИ 365000-11862/23.03.2020г., изд.от ОД на МВР-Сектор „Български документи за самоличност“ М. С. С. отново е пребивавал в чужбина, завръщайки се на 15.03.2020г., като предходното му влизане в страната е 22.10.2019г. Няма данни кога точно е излязъл, но и за това, че не е било преди месеци и отново е започнал работа в чужбина, доколкото явно не работи по трудов договор в България в продължение на повече от десет месеца. Предвид възрастта му, това, че не се твърди негово заболяване, което да ограничава възможностите му да полага труд и липсата на задължения за издръжка към други низходящи, следва да бъде прието, че М. С. С. е в състояние да си осигурява месечни доходи в размер около средната за страната работна заплата. Майката М. С. Г. работи като маникюрист на 4 часов работен ден с основно трудово възнаграждение от 310.00лв., т.е. има доходи в размер на минималната работна заплата.

Според възрастта на детето Д., р. *** което е на 16 години, това, че е ученик в Х клас 4 тази учебна година и има допълнителни нужди, свързани с обучение и спорт, които следва да бъдат задоволени, предвид възможностите на двамата родители и безусловното им задължение да дават издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, настоящият състав приема, че за правилното му отглеждане и възпитание са необходими 480.00лв., от която сума бащата заплаща 300.00лв., а майката 180.00лв., предвид това, че в нейна тежест са ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Решението в частта, в която е уважен иска с правно основание чл. 143 от ГПК, насочен срещу бащата, за сумата от 300.00лв. месечно, следва да бъде потвърдено.

Основателен е и искът с правно основание чл. 149 от ГПК в същия определен от въззивния състав размер, считано от 01.11.2004г. до 12.01.2020г. в общ размер на 625.78лв.

Няма спор за този период, че родителите са живели разделени, детето е било отглеждано от майка си и бащата е платил издръжка през м.11.2019г. само в размер на 100.00лв. Няма причина да бъдат взети предвид представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, които са на чужд език. Според разпоредбата на чл. 185 от ГПК, документът, представен на чужд език, се придружава от точен превод на български, заверен от страната.