Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260025 от 31.08.2020, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 147/2020
Вид
Решение № 260025
Подписан
31.08.2020
В сила
23.09.2020
Състав
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЦОНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 108, ал. 2 · Закон за горите
  • чл. 108, ал. 3 · Закон за горите
  • чл. 108, ал. 3 · Закон за горите
  • чл. 257, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
  • чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 12б, ал. 1, т. 5 · Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии
  • чл. 12б, ал. 1, т. 7 · Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Ихтиман, 31.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 28.07.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР

ЦОНЧЕВ при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 147 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н.Б.В. чрез защитник – адв. В.К., против Наказателно постановление № 880 от 11.02.2020 г. на директора на

Регионална дирекция по горите – София, с което:

1. за нарушение на чл. 108, ал.

3 от Закона за горите във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.;

2. за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 12б, ал. 1, т.

7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление. Твърди се, че въззивникът не е бил уведомен за издаденото на негово име позволително за сеч от 13.09.2019 г., същото не му е връчено, както и че въз основа на Заповед № 77/13.09.2019 г., считано от същата дата – 13.09.2019 г., е ползвал платен годишен отпуск.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, видно от разписката за връчване на НП (л. 27) и пощенското клеймо (л. 26) от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Жалбоподателят

Н.Б.В. е лице вписано в публичния регистър на лица упражняващи лесовъдска практика в община Костенец и заема длъжността „горски стражар“ в „Костенец ЛЕС 18“ ЕООД – дружество с общински капитал.

На името на жалбоподателя от Изпълнителна агенция по горите – Регионална дирекция по горите – София от инж. П.М. е издадено Позволително за сеч № 0521323 от 13.09.2019 г. за добив на дървесина в община Костенец, землище на с. Очуша, отдел № 169, подотдел „а“, имот с кадастрален № 865.98.

Със

Заповед № 77/13.09.2019 г., издадена инж. П.М., в качеството на управител на „Костенец ЛЕС 18“ ЕООД, е разрешено на жалбоподателя Н.В. да използва 6 работни дни платен годишен отпуск, считано от 13.09.2019 г.

Позволително за сеч № 0521323 от 13.09.2019 г. не е връчено на жалбоподателя Н.В. и същият не е изрично уведомен за издаването на такова.

Жалбоподателят

Н.В. не е уведомен и изрично запознат с технологичния план за добив на дървесина от отдел № 169, подотдел „а“, имот с кадастрален № 865.98. В технологичния план в графата „Запознат с технологичния план“ друг служител на „Костенец ЛЕС 18“ ЕООД, заемащ длъжността „горски стражар“, е изписал собственоръчно имената на жалбоподателя Н.В. и положил подпис вместо него, тъй като Н.В. използвал платен годишен отпуск.

В периода 16.09.2019 г. – 09.10.2019 г. във връзка с Позволително за сеч № 0521323 от 13.09.2019 г. са издадени 36 превозни билета.

При проверка, осъществена на 10.10.2019 г., свидетелите В.А. и Г.С., заедно с Н.Д. ***, землище на с. Очуша, отдел № 169, подотдел „а“, имот с кадастрален № 865.98 установили сеч на 36 броя дървета от цер и дъб немаркирани с контролна горска марка, както и прокарване на технологични просеки, които не са включени в одобрения технологичен план. За констатациите при проверката от свид. В.А. и свид, Г.С., в качеството им на служители при РДГ – София, били съставени Констативен протокол серия Р014 № 004762, Констативен протокол серия Р014 № 003346/10.10.2019 г., Констативен протокол серия Р014 № 003347/10.10.2019 г., за които бил уведомен управителя на „Костенец ЛЕС 18“ ЕООД – свид. П.М..

За констатациите при проверката свид. А., в качеството му на главен специалист горски инспектор при РДГ – София, срещу жалбоподателя В. бил съставен АУАН № 880 от 05.11.2019 г. за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Въззивникът отказал да подпише АУАН като отказът бил удостоверен с подписите на свид. Мария П. и М.Н..

Въз основа на АУАН от директора на Регионална дирекция по горите – София е издадено обжалваното в производството Наказателно постановление № 880 от 11.02.2020 г., с което за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и за нарушение на чл. 108, ал. 3 от Закона за горите във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ на Н.В. за всяко от нарушенията е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

По делото е изготвена съдебно-почеркова експертиза (Протокол за извършена експертиза № 230), съгласно заключението на която подписът в приложения по делото технологичен план, на втора страница от технологичния план, където е изписано „запознат с технологичния план“, не е положен от жалбоподателя Н.В..

Ръкописният текст преди подписа не написан от жалбоподателя Н.В..

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в обясненията на жалбоподателя, в показанията на свидетелите М., А., С., П., Н. и от писмените доказателства: Позволително за сеч № 0521323, протокол за освидетелстване на сечище, технологичен план, Констативен протокол серия Р014 № 004762/10.10.2019 г., Констативен протокол серия Р014 № 003346/10.10.2019 г., извлечение от интернет страницата на ИАГ относно публичния списък на лицата упражняващи частна лесовъдска практика, 2 броя удостоверения на издадени на Н.В., Констативен протокол серия Р014 № 003347/10.10.2019 г., 3 броя доклади от В.А., трудов договор, 2 броя длъжностна характеристика, Заповед № 077/13.09.2019 г., опис на превозните билети за добита от отдел 169, буква „а“, кад. № 865.98 г., Заповед № РД 49-194/16.05.2011 г. на министъра на земеделието, Заповед от 22.05.2019 г. на управителя на „Костенец Лес 18“ ЕООД, превозни билети №№ 6803/01179/24092019/101145 – YSUFI3I, 6803/00182/24092019/14337 – KD6XC30.

Останалите доказателства са неотносими към предмета на доказване.

От трудов договор и длъжностна характеристика се установява заеманата от жалбоподателя длъжност.

От извлечение от интернет страницата на ИАГ се установява и 2 броя удостоверения, че жалбоподателят е вписан в публичния регистър на лица, упражняващи лесовъдска практика на територията на община Костенец.

От показанията на свидетелите А., С. и от писмените доказателства - 3 броя констативни протоколи, 3 броя докладни записки се установяват всички обстоятелства около процесните проверки, осъществени от служители на РДГ в община Костенец, землище на с. Очуша, отдел № 169, подотдел „а“, имот с кадастрален № 865.98.

От

Заповед № 77/13.09.2019 г., издадена инж. П.М., в качеството на управител на „Костенец ЛЕС 18“ ЕООД, показанията на свид. М. и обясненията на жалбоподателя се установява, че същият е използвал 6 дни платен годишен отпуск, считано от 13.09.2019 г.

От показанията на свид. П. и Н. се установява отказът на жалбоподателя да подпише изготвения АУАН.

От обясненията на жалбоподателя, превозни билети №№ 6803/01179/24092019/101145 – YSUFI3I, 6803/00182/24092019/14337 – KD6XC30 и опис на превозните билети за добита от отдел 169, буква „а“, кад. № 865.98 г. се установява, че в периода 16.09.2019 г. – 09.10.2019 г. във връзка с Позволително за сеч № 05213 от 13.09.2019 г. са издадени 36 превозни билета.

Изброените доказателствени източници са логични, взаимно допълващи се и не разкриват никакви вътрешни противоречия или такива при съпоставката им едно с друго. При това положение, предвид разпоредбата на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, не е необходимо да бъдат по-подробно анализирани.

Единствените спорни обстоятелства по делото са дали Позволително за сеч № 0521323, и изготвения технологичен план са връчени на жалбоподателят и получил ли е той екземпляри от същите. Съдът намира, че това не е несъмнено доказано по смисъла на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 303, ал. 2 НПК.

От доказателствата по делото не се установява Позволително за сеч № 0521323 да е връчено на жалбоподателя В.. Същото не е подписано от него, а единствено от издалия го – свид. М.. В показанията си свид. М. не излага факти, че позволителното за сеч е връчено, на жалбоподателя, т.е. че той го е получил, а единствено прави съждение, че след като са издавани позволителни за сеч, Н.В. е знаел, че на негово име има издадено позволително за сеч. Не сочи на получаване на позволителното сеч на жалбоподателя и твърдението, на свид. М., че всеки горски има досие и позволителното се поставя в досието. Дори позволителното за сеч да е поставено в досието на жалбоподателя, каквито доказателства АНО не е ангажирал, няма никакви доказателства въззивникът да е уведомен за това.

Житейски е не би могло да се очаква, че един служител следи ежедневно трудовото си досие, като по този начин са запознава с всички новоприложени документи към същото. Предвид изложеното следва да се кредитират обясненията на жалбоподателя, че от интернет страницата на ИАГ на 24.09.2019 г. се е самоусведомил какво се съдържа в отдела, но в същата тази система липсват данни на чие име е издадено позволителното за сеч. Това се подкрепя и от двата приложени по делото от АНО превозни билета, №№ 6803/01179/24092019/101145 – YSUFI3I, 6803/00182/24092019/14337 – KD6XC30, разпечатани от системата на ИАГ, в които липсват каквито и да е данни за издател като имена и подпис

По същия начин няма събрани доказателства технологичният план, към издаденото позволително за сеч да е връчен на жалбоподателя, респективно той да е запознат с него. Този извод следва от показанията на свид. М., който излага, че няма спомен да е връчвал технологичен план на жалбоподателя, както и че приложеният по делото технологичен план е подписан от служителя в дружеството – Доцев, който изписал имената на жалбоподателя и положил подпис от негово име. Показанията в на свид. М. в тази част намират подкрепа и в изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че подписът и ръкописния текст на страница втора не са положени от жалбоподателя Н.В..

Съдът кредитира в цялост заключението като безпристрастно и компетентно изготвено. Вещото лице е положило всички усилия за изготвяне на вярно и безпристрастно заключение. Експертът е взел различни образци от подписа на Н.В..

Запознал се е лично с оригиналите от изследваните документи и е изложил подробни съображения как са формирани експертните изводи. При това положение са налице предпоставките да бъде дадена в. на заключението.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените

АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършените деяния, както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Изводите на АНО от фактическа страна не се потвърждават напълно от въззивната инстанция, като промяната във фактическите изводи резултира в различно приложение на материалния закон.

С обжалваното Наказателно постановление № 880 от 11.02.2020 г. от фактическа страна е прието, че Н.В. – лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на чието име е издадено Позволително за сеч № 0521323 от 13.09.2019 г. за добив на дървесина в община Костенец, землище на с. Очуша, отдел № 169, подотдел „а“, имот с кадастрален № 865.98 не е изпълнил задълженията си да следи за спазването на правилата за сеч, в това число да се секат само определените и отбелязани за сеч дървета, съгласно изискванията на чл. 12б, ал.