Определение № 5124 от 10.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5124 гр. София, 10.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20258002100792 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №135109/05.12.2024г. на К. С. М., чрез адв. М., срещу решение №5556/14.10.2024г., постановено по в. гр. д. №1901/2023г. на Софийския градски съд в частта му, потвърждаваща първоинстанционното решение, с което са уважени предявените срещу него искове от И. Г. Б. и П. Д. с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците, като етажни собственици в сграда, находяща се в [населено място], кв. О., [улица], са собственици на 1,468 % идеални части /И. Г. Б./, съответно на 2,344 % идеални части /П. Д. Р./, от вентилаторното /вентилационното/ помещение, с площ около 25,00 кв. м., на десетия етаж /кота + 25,25 м./ на сградата с идентификатор [№], находяща се в [населено място], кв. О., [улица], представляващо обща част на етажната собственост и ответникът е осъден да предаде на ищците владението върху посочените идеални части от помещението. Въззивното решение не е обжалвано в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено по предявения в условията на евентуалност иск по чл. 109 ЗС, поради несбъдване на процесуалното условие за разглеждането му- отхвърляне на исковете с правно основание чл. 108 ЗС. Според касатора въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, като въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:

1. "Какъв е статутът на помещение – обща част по естеството си или обща част по предназначение, обозначено в архитектурния проект на сградата като "вентилаторно", в случаи на установено в процеса наличие единствено на технически елемент – вентилатор, заемащ незначителна /1/7 в конкретния случай/, площ от спорното помещение от 1 нефункционирала от построяването на сградата вентилационна система?";

2. "Може ли да се приеме, че разполагането на технически елемент на инсталационна система не прави автоматично и дефинитивно помещението, в което се намира обща част по естеството си, аналогично на разположените в мазета и тавански помещения такива елементи /например тръбопроводи, въздухопроводи, част от ВиК инсталации/, при което помещенията не придобиват статут на обща част по естеството си? ";

3. "Следва ли съдът при формиране на решаващ извод относно предназначението на помещение, обозначено като "вентилаторно" в архитектурния проект, да съобрази предназначението, което държавата като единствен собственик на сградата му е дала към момента на възникване на етажната собственост като складово, включително и като го е включила в стойността на продадената главна вещ – жилищен имот? ";

По тези три въпроса се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, възприета в решение №154/26.10.2015г. по гр.д. №1425/2015г. на ВКС, решение №431/29.03.2013г. по гр.д. №607/2010г. на ВКС, решение №40/25.03.2016г. по гр.д.

№4994/2015г. на ВКС, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

4. "Може ли да се иска предаване на владението върху общи части на сграда в режим на етажна собственост в отношенията между етажните собственици?";

Във връзка с този въпрос се навежда довод, че изводите на въззивния съд са в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №113/18.01.2021г. по гр.д. №1160/2020г. на ВКС, решение №36/22.03.2022г. по гр.д. №4313/2019г. на ВКС.

В изложението се поддържа и основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на решението.

Чрез депозирания писмен отговор, ответниците по касационната жалба И. Г. Б. и П. Д. Р., чрез адв. И. М., оспорват наличието на основания за допускане до касационно обжалване, като молят такова да не бъде допускано. Независимо от горното, излагат и становище за неоснователност на касационната жалба, като считат, че решението е правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е сезиран с обективно и субективно съединени в условията на евентуалност искове по чл.108 и чл.109 ЗС, предявени от И. Г. Б. и П. Д. Р. срещу К. С. М. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците като етажни собственици в сграда, находяща се в [населено място], кв. О., [улица], с идентификатор [№] са собственици на 1,468 % идеални части /И. Г. Б./, съответно на 2,344 % идеални части /П.

Д. Р./, от вентилаторното /вентилационното/ помещение, с площ около 25,00 кв. м., на десетия етаж /кота + 25,25 м./ на сградата с идентификатор [№], находяща се в [населено място], кв. О., [улица], представляващо обща част на етажната собственост и за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху посочените идеални части от 2 помещението, а в условията на евентуалност за осъждане на ответника да преустанови неоснователни си действия, смущаващи правата на ищците като етажни собственици в сградата, находяща се в [населено място], кв. О., [улица], идентификатор [№], като премахне поставения от него заключващ механизъм /ключалка/ на процесното вентилаторното /вентилационното/ помещение, представляващо обща част на сградата, и да се въздържа от всякакви действия, които ограничават достъпа на ищците до помещението.

Въззивният съд е приел, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в [населено място], кв. О., [улица], като И. Б. е собственик на апартамент №41, а П. Р.- на апартамент №8, ведно с прилежащите им избени помещения и общо 3,812% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, а ответникът К. М.- на апартамент №2, ведно с прилежащите му таванско помещение №2 /без посочена квадратура и съседи/, избено помещение и 1,785% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята.

Приел е, че спорът по делото се свежда до това дали процесното вентилаторно помещение с площ около 25,00 кв. м. е обща част на сградата в режим на етажна собственост, или същото е принадлежност към имота на ответника /таванско помещение №2/.

Посочил е, че съгласно чл. 38 ЗС общи са всички части на сградата, които по естеството си или по предназначението си служат за общо ползване. Общи части по естеството си са тези конструктивни елементи, без които сградата не може да съществува като такава /основи, външни стени, покрив, асансьор, главните водопроводни и канализационни тръби и др./, а общи според предназначението си са тези елементи от сградата, без които тя може да съществува като сграда, но са предназначени да служат за общо ползване на различните собственици /напр. дворното място, портиерско помещение, сушилня и др./. Изложил е, че меродавният момент, към който се преценява дали част от сградата - етажна собственост е обща част, е моментът на възникване на етажната собственост /така решение № 40/25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г. на ВКС, II г.о., решение № 154/26.10.2015 г. по гр. д.

№ 1425/2015 г. на ВКС, I г.о./.

Съдът се е позовал и на практика на ВКС - решение № 141/23.09.2013 г. по гр. д. № 507/2012 г. на ВКС, I г.о., според която разпоредбата на чл. 38 ЗС е императивна, предвид което общите части възникват по силата на закона - с факта на възникване на етажната собственост, при което не е необходимо изрично волеизявление на собственика на отчуждавания индивидуален жилищен обект. Отчуждителят на индивидуалния жилищен обект не може по своя воля да изключи определени общи части от общите части на сградата и да им придаде характер на индивидуална собственост, ако същите са общи части по своето естество, а не - по предназначение.

От приетите заключения на СТЕ и показанията на свидетелите, въззивният съд е приел, че към момента на възникване на етажната собственост /в края на 80-те, началото на 90-те години на миналия век/ процесното вентилаторно помещение, с площ от около 25,00 кв.м. на десетия етаж /кота +25,25м./ на процесната сграда, е съставлявало обща част по естеството си, тъй като е било част от противодимна вентилационна инсталация, предвидена да обслужва асансьорната шахта на малкия асансьор /отговора на допълнителната задача №3 от 3 повторното заключение на СТЕ/. То представлява машинно помещение с цел съхранение на машини /уредби/, които да засмукват въздух от фасадата на сградата и да го нагнетяват по въздухопроводи към други помещения в сградата /отговори на задачи № 2 и 3 от повторното заключение на СТЕ/. Съдът е посочил, че е без значение за качеството обща част обстоятелството дали машините, обслужващи вентилационната система и намиращи се в помещението, работят, тъй като това му качеството произтича от посочената по-горе функция на помещението.

За неоснователно е прието твърдението на ответника, че спорното помещение представлява принадлежност към неговия имот, като е посочено, че този извод не се разколебава от обстоятелството, че в актовете за собственост на ответника и на праводателите му е посочено, че се прехвърля като принадлежност към ап.2 и таван №2 /без посочени съседи и квадратура/, тъй като според заключенията на СТЕ в сградата няма предвидени тавански складови помещения, а наличието на такива не е установено при огледа на място. Счетено е също, че предвид инсталираното в помещението технологично оборудване, отговарящо на функционалното му предназначение, вентилаторното помещение на кота + 25,25 м. /ет. 10/ таван №2 не може да се идентифицира като складово помещение. Въззивният съд е съобразил, че предвид императивния характер на чл. 38 ЗС отчуждителят на недвижимия имот /МВР/ е нямал право да променя предназначението на процесното вентилаторно помещение, което е представлявало обща част по естеството му към момента на възникването на етажната собственост, в т. ч. и да го придаде като таванско помещение към ап. 2, който впоследствие е придобит от ответника.

След като е приел, че процесното вентилаторно помещение е обща част, въззивният състав е посочил, че то не би могло да се придобие по давност от ответника и с присъединяване на владението на праводателите му в периода от 1993г. до м. 10.2020г.

По тези съображения предявените ревандикационни искове са счетени за основателни, поради което първоинстанционното решение е потвърдено в тази част.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод за липсата на основания за допускането до касационно обжалване. Последното е обусловено от посочването от касатора на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т.

3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

По първите три въпроса в обобщен вид касаещи критериите, определящи процесното 4 помещение като обща част и дали разположението на вентилатор е достатъчно да му придаде статут на общ част, не се констатира наличието на основание за допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК. Така поставени въпросите са от значение за изхода на спора, но не се установява възприетото да е в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Въззивният съд е изложил подробни съображения в подкрепа на направения извод, че процесното таванско помещение е общ част на сградата-етажна собственост. Съобразеното от него, че статутът на елемент от сграда в режим на етажна собственост следва да се преценява към момента на възникване на етажната собственост, е в съответствие със съдебната практика, включително с цитираната в самото решение такава.