Решение № 178 от 21.07.2022, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Шумен, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20223600500162 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.341 и сл. от ГПК.

С решение №683/20.12.2021г. по гр.дело №1265/2021г. Районен съд-Шумен е изнесъл на публична продан следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда, с идентификатор *** със застроена площ от 29 кв.м., цялата с 2 надземни и 0 подземни етажа, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна, намираща се на площад „*“ в гр.Ш., заедно с дворно място, в което е построена, цялото от 29 кв.м., съставляващо парцел VII-2241 в квартал 255 по плана на град Ш., при граници от площад „*, парцели №№VIII-2242; VI-2240; XII-2245, представляващи по КК и КР на гр.Ш. ПИ с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: гр.Ш., площад “*“ №3-Б с площ 29 кв.м., трайно предназначение на територията[1]урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10 метра, при съседи поземлени имоти с идентификатори ***;

***; ***; ***, заедно с общите части на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС, като е постановил след извършване на проданта получената сума да се разпредели между съделителите П. Д. П. и Д. П. П., при равни квоти. Със същото решение е отхвърлена претенцията на П.Д. П. за възлагането в негов дял, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, на делбения имот. Присъдени са и следващите се разноски.

С определение №486/25.02.2022г. по гр.д.№1265/2021г. е оставено без уважение искането на съделителя Д. П. П. за изменение на решението в частта за разноските.

1

Решението е обжалвано от съделителя П. Д. П.. Сочи, че същото било неправилно поради необоснованост, формиране на неправилни фактически и правни изводи, довели до нарушаване на процесуалния закон. Неправилно съдът приел, че делбеният имот не представлява жилище. С представеното от него удостоверение за вписвания се доказвало, че това жилище е единствено за него. От събраните по делото доказателства се установявало, че бракът му с Д.Е.П. бил прекратен/решение №150/20.02.2020г. по гр.д.№2958/2019г. на ШРС, както и че имотът, предмет на делбата бил придобит по време на брака им и бил в режим на СИО. Жалбоподателят сочи също, че собствеността на процесния имот се явявала смесена, възникнала на база на два юридически факта: покупко-продажба по време на брака му и разпоредителна сделка-дарение, след прекратяване на брака от страна на бившата му съпруга. Предвид това и сочи, че отговарял на условията за възлагане на недвижимия имотсъщият бил непаделяем, бивша СИО, жалбоподателят не разполагал с друго жилище и към датата на влизане в сила на решението за развод, родените от брака деца били пълнолетни.

Жалбоподателят моли, решението да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което направеното от него искане за възлагане на основание чл.349, ал.1 от ГПК бъде уважено.

Частна жалба, но срещу определението 25.02.2022г., с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските е депозирана от Д.

П. П.. Сочи, че същото се явявало неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, в отклонение на установената практика на ВКС на РБългария и в нарушение на т.9 от ППВС №7/1973г.. Моли съдът да отмени обжалваното определение и постанови друго, с което му присъди сторените съдебни разноски пред първа инстанция в размер на общо 2037.50лв..

Всяка от старните е депозиралат отговор по неоснователността на жалбата на насрещната страна.

Жалбите са подадени в срок, от надлежни страни, при наличие на правен интерес, поради което се явяват процесуално допустими.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от заключението на единичната съдебно-техническа експертиза, прието от първоинстанционния съд като компетентно и обективно дадено, допуснатия до делба недвижим имот е неподеляем, съобразно квотите на страните и техническите изисквания на ЗУТ.

Съделителят П. Д. П. е депозирал в срок/в първото съдебно заседание след допускане на делбата/ искане за възлагане на делбения имот, на основание чл.349, ал.2 от ГПК.

Съгласно сочената разпоредба, условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите касаят от една страна обекта на съсобствеността-делбеният имот следва да има характер на жилищен и да е бил 2 собственост на общия наследодател, а от друга страна- съделителя –последният следва да е наследник, който при откриване на наследството е живял в имота и не притежава друго жилище.

Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.7 и т.9 от ТР№1/2004г.на ОСГК на ВКС на РБългария по законовото изискване в разпоредбата на чл.288,ал.3 от ГПК/отм./, сега чл.349, ал.2 от ГПК, претендиращият възлагане съделител следва да е наследник, който е живял в имота при откриване на наследството, т. е. към момента на смъртта на наследодателя. При две и повече наследства, ако всеки съделител, който има качеството на пряк наследник или по заместване, е живял в процесния недвижим имот към смъртта на наследодателя си, той формално отговаря на условието на закона.

В случая не се установи наличието на елементи те от фактическия състав на сочената разпоредба, доколкото имотът, чието възлагане се иска не е наследствен, съсобствеността по отношение на същия не е настъпила по силата на наследяване, а въз основа на различни юридически факти, съответно П.П. няма качеството наследник. Последният е придобил съответните идеални части от него въз основа на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №12, т.ХVІІ, рег.№4225, д.№5339/1997г., а съделителят Д.П.-по силата на договор за дарение от 04.03.2020г./нотариален акт №65, .І, рег.№1224, д.№52/2020г./, сключен с неговата майка, след прекратяване на брака й с жалбоподателя. Само за пълнота следва да се посочи и че не се установи имотът да е жилищен. Напротив, съгласно заключението на СТЕ същият не отговаря на изискванията за жилищен такъв, като в този смисъл е и изрично заявеното от самия жалбоподател в съдебно заседание.

Ето защо и доколкото не са налице предпоставките на чл.349, ал.2 от ГПК, съдът намира, че искането на съделителя П.П. И. за възлагане на имота в негов дял на соченото основание се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, съответно имотът следва да бъде изнесен на публична продан.

Въпреки, че своевременно е депозирано искане за възлагане на имота от страна на жалбоподателя П.П. само на основание чл.349, ал.2 от ГПК, само за прецизност следва да се посочи, че не е налице и хипотезата на чл.349, ал.1 от ГПК-действително имотът е бил СИО, прекратена с развод, но както сам жалбоподателят сочи в жалбата/а и видно от решение №150/2.02.2020г. по гр.д.№2958/2019г. на ШРС/ нему не е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, тъй като същите към този момент са били вече пълнолетни. Съгласно постановиките на ТР№1/2004г. на ОСГК, н епълнолетието на родените от брака деца като юридически факт и материалноправна предпоставка за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ сега чл.349, ал.1 от ГПК/ следва да е налице към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция. Както бе посочено погоре, в случая още към момента на постановяване на решението за развод, от брака не е имало ненавършили пълнолетие деца.

Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение се явава правилно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на частната жалба срещу определение №486/25.02.2022г. по гр.д.

3

№1265/2021г., с което е оставено без уважение искането на съделителя Д. П. П. за изменение на решението в частта за разноските. Соченото определение е постановено в производство по чл.248 от ГПК. Жалбоподателят излага, че му се следват съдебни разноски, както следва:30лв., представляващи половината от заплатените от него 60лв. в полза на АГКК за приложените към исковата молба скица на поземления имот, схема на самостоятелен обект в сграда-2бр.; 2.50лв.-половината от заплатените от него 5лв. такса в полза на община Шумен за издадено удостоверение за данъчна оценка; 5лв., представляващи половината от заплатените от него 10лв. за вписване на исковата молба в АВ и 2000лв.-заплатеното адвоткатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в качеството му на ответник по предявения от другия съделител иск по чл.349, ал.2 от ГПК.

По делото са представени доказателства за направата на сочените разноски, както и списък на същите, като спор е налице досажно това следва ли се заплащането на такива в настоящата втора фаза на делбата.

Съгласно чл.355 от ГПК, в делбеното производство страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове в делбеното порзиводство разноските се определят по чл.78 от ГПК. В този смисъл е и приетото в т.9 от Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС, а именно, че съдебно-деловодните разноски следва да се разпределят между съделителите съобразно с признатия им дял в прекратената общност, когато са направени във връзка с нейното ликвидиране, а когато са направени по повдигнат спорен въпрос (например по възлагане на неподеляемо жилище, по намаляване на завещания и дарения, по искания по сметките и т. н.), разноските следва да се възлагат съобразно с общите правила на чл. 64 и 65 ГПК/отм/..

В случая съделителят Д.П. е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., като съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие, уговореното и внесено възнаграждение е за процесуално представителство и защита срещу иска по чл.349, ал. 2 от ГПК. Този въпрос досежно възлагането на делбения имот и способа за извършване на делбата е бил спорен между страните, видно от материалите по делото и в частност, от изявленията на страните в хода на производството.Ето защо и направените от Д.П. разноски за процесуално представителство от адвокат следва да се понесат от съделителя П.П. с оглед изхода на спора по начина на извършване на делбата и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК/определение №4/06.01.2011г. по гр.д.№542/2010г. , ІІг.о., определение №717 от 22.10.2012г. по гр.д.№594/2012г., ІVг.о./.

Направените разноски от Д.П. за вписване на исковата молба за делба, за издаване на скица и схема са били необходими с оглед образуването, движението и провеждането на делбеното производство, поради което и следва да се разпределят между съделителите, съобразно делът им, или в случая П.П. дължи половината от заплатената сума за направата им - 35лв.. Що се касае до разноските направени във връзка с издаване на данъчна оценка на имота , то тези разходи не са свързани със самото съдебно производство и по никакъв начин не обуславят неговото провеждане, поради което половината от тях не следва да бъдат 4 възлагани в тежест на съделителя П.П..

Ето защо и атакуванато определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането на съделителя Д. П. П. за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на такива в тежест на съделителя П. Д. П. в размер над 2.50лв. до 2037.50лв., като П. Д. П. бъде осъден да заплати на Д. П. П. П. такива в размер на 2035лв..

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на жалбоподателя следва да се възложат направените от въззиваемия деловодни разноски във въззивното прозиводство в размер на 2000лв.-адвокатско възнаграждение във връзка с производството по въззивната жалба.

Разноски касателно изхода на производството по частната жалба не следва да се присъждат. Съображенията за този извод се извеждат от същността му като несамостоятелно производство, с предмет произнасяне по искане на страна за изменение на вече постановен акт в частта му за разноските в съответната съдебна инстанция, поради което интересът на страната изключва осъществяването на нови разноски, респ. присъждането им/в този смисъл /определение №60125 от 18.10.2021г. по ч.гр.д.