Решение № 5920 от 23.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5920 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100502551 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Н. Ц. Ц., чрез адв. Ц., срещу решение № 14295/23.08.2023г., постановено по гр.дело № 27584/2022г. по описа на СРС, 155-и състав, с което по предявения от ищеца „Угренова естейт” ЕООД, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е признато за установено, че ответникът Н. Ц. Ц. дължи на „Угренова естейт” ЕООД сумата от 48.17 лева, представляваща цена на електронни съобщителни услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № 14678034001/15.01.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Н. Ц. Ц., договор за цесия от 24.02.2020г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С. Г. Груп” ЕАД, и договор за цесия от 10.03.2020г., сключен между „С. Г. Груп” ЕАД и „ЮБЦ” ЕООД, за което вземане по ч.гр.д. № 72005/2021г. по описа на СРС, 155-и състав на 22.10.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателят излага, че решението на СРС било неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати от съда съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд не взел предвид направените от ответника оспорвания на автентичността и достоверността на датата на представените от ищеца писмени доказателства, в т.ч. оспорването на 1 представения приемо-предавателен протокол № 0019240944/15.01.2018г. По делото останал недоказан фактът, че именно ответникът Ц. положил подпис в протокола и получил описаната в документа вещ – рутер. СРС не се произнесъл по искането на ответника Ц. по чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да представи оригиналите на представените по делото писмени доказателства. При неправилна преценка на доказателствата СРС достигнал до погрешните изводи, че мобилният оператор предоставил на ответника Ц. мобилни услуги в периода от 01.12.2018г. до 28.02.2019г., неправилно приел, че предоставянето на услугите не било спорно по делото и неправилно ценил оспорения приемо-предавателен протокол от 15.01.2018г. Твърди неоснователност на иска, поддържа възраженията си от първата инстанция, в т.ч. евентуалното такова за изтекла погасителна давност за процесното вземане на ищеца.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо това предявеният иск да бъде отхвърлен от въззивния съд. Претендира разноски. Адв. Ц. претендира съдът да й определи възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият-ищец „Угренова естейт” ЕООД, с предишно наименование „ЮБЦ” ЕООД, чрез адв. В. Г., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Възраженията във въззивната жалба вече били повдигани пред СРС и мотивирано и правилно били отхвърлени като неоснователни. Договорът за далекосъобщителни услуги бил сключен дигитално и дигитално бил подписан и оспорения протокол, от който страната заявява, че ще се ползва в производството. Към исковата молба било приложено и уведомление за извършените цесии, като ответникът бил уведомен за прехвърлянето с получаването на исковата молба с приложенията.

Излага подробни доводи относно настъпилите частни правоприемства и се позовава на съдебна практика. Споделя мотивите на СРС. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е и частна жалба на ответника Н. Ц. Ц. срещу определение № 51550/19.12.2024г. по гр.д. № 27584/2022г. по описа на СРС, 155-и състав, с което молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските е оставена без уважение. Поддържа, че ищецът не доказал реално извършени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение както в исковото, така и в заповедното производство.

Позовава се на разрешението по т. 1 ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. ОСГТК на ВКС. В случая не ставало ясно за кое дело били договорите за правна защита и съдействие предвид доказателствата за водени между страните и други производства.

Не било ясно как СРС формирал размер от именно 161.29 лева за заповедното производство. Доколкото възнаграждението било договорено за адвокатското дружество и за адв. Г., а страната имала право на възнаграждение за един адвокат, то следвало да се присъдят по ½ част от възнагражденията.

2

Ищецът „Угренова естейт” ЕООД депозира писмен отговор на частната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. По-малкият размер от 161.29 лева, присъден от СРС, бил съобразен с направения от заявителя отказ от претенцията му за мораторна лихва. Ясни били мотивите на съда досежно присъжданите разноски.

Излага подробни съображения. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените с въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът „Угренова естейт” ЕООД, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде установено вземането срещу ответника Н. Ц. Ц., за което по ч.гр.д. № 72005/2021г. по описа на СРС, 155-и състав, на 22.10.2021г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а именно сумата 48.17 лева, представляваща цена на електронни съобщителни услуги, предоставени през периода от 01.11.2018г. до 31.01.2019г. по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № 14678034001/15.01.2018г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Н. Ц. Ц., за мобилен номер ****. Договорът бил сключен за срок от 24 месеца, при тарифен план VIVACOM Mobix 30 LTE, с месечна абонаментна такса от 15.80 лева с ДДС. За процесния период операторът „БТК“ ЕАД издал фактури № 1257233307/01.12.2018г., № 1258841938/02.01.2019г. и № 1260511570/01.02.2019г., по които ответникът дължал сумата 48.17 лева. Поради неплащането на сумите по фактурите операторът едностранно прекратил договора по вина на ответника. С договор за цесия от 16.10.2018г. вземането било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, а впоследствие с договор за цесия от 01.10.2019г. и анекс към него от 10.03.2020г. – на ищеца. Последният бил упълномощен да уведоми длъжника за прехвърлянията на вземането, което извършва с исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Ц. Ц., чрез адв. Ц., депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Заявява, че между него и „БТК“ ЕАД не съществувало облигационно правоотношение, от което да произтичали процесните задължения. Възразява още, че претендираните услуги не били конкретизирани в исковата молба. На следващо място, ако по делото се установи, че облигация възникнала, оспорва да получавал кл. № 14678034001, с който да било уговорено ползването на мобилна услуга за номер **********. Твърди, че 3 телекомуникационната компания изобщо не му била предоставяла мобилни услуги.

Излага, че не му било предавано необходимото техническо устройство – рутер, а съставения приемо-предавателен протокол № 0019240944/15.01.2018г. не бил подписан от него в полето „приел“ и оспорва авторството на положения за ответника подпис.

Поради липса на техническо устройство – рутер, услуга не била предоставяна от оператора. Оспорва качеството на ищеца на кредитор на процесното вземане, за което излага подробни съображения. Оспорва представените от ищеца частни документи – автентичност и дата. В условията на евентуалност възразява за изтекла погасителна давност. Моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Ищецът „Угренова естейт” ЕООД на 15.05.2023г. депозира писмено становище, в което заявява, че ще се ползва от приемо-предавателния протокол от 15.01.2018г.

Същият бил сключен дигитално, при което клиентът положил подписа си върху специален таблет, от където бил пренесен в електронното копие на документа. Същото електронно копие се подпечатвало с цифров сертификат и се съхранявало в електронната система за управление на документи, което гарантирало сигурността му и невъзможността той да бъде променян. Клиентът получавал копие на хартиен носител. В писмено становище от 07.06.2023г. заявява, че договора от 15.01.2018г. също бил сключен дигитално, като подписът на клиента бил положен върху специалния таблет, като преповтаря горното относно приемо-предавателния протокол.

В тежест на ищеца по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже, че 1/. между „БТК“ ЕАД и ответника било налице валидно облигационно отношение по договора от 15.01.2018г. с предмет доставка на мобилни услуги; 2/. че „БТК“ ЕАД предоставило мобилни услуги ползвани от ответника; 3/. цена на ползваните от ответника услуги; 4/. сключването на договора за цесия; 5/. съобщаването на договора за цесия на ответника.

По делото е представено заявление/договор от 15.01.2018г. на електронен носител, възпроизведено и върху хартиен носител. Документът изрично е оспорен от ответника по отношение на авторство и достоверна дата.

В съдържанието на заявление/договор от 15.01.2018г. е отразено, че на същата дата между ответника Ц. и „БТК“ ЕАД в магазин/дистрибутор 4103, между ответника Н. Ц. Ц., с тел. ****, с адрес по лична карта и такъв за получаване на фактури: гр.

София, пощ.код 1712, ж.к. ****, било подписано споразумение, по силата на което към обща сметка по аб. № 14678034001, била избрана нова интернет услуга към номер **********, с абонаментен план VIVACOM Mobix 30 LTE, SIM сериен номер (ICC) 89359032300200770873, IMEI на рутера 863605036801134. В полето „информация за услугата“ е посочен адрес гр. София, пощ.код 1715, ж.к. „Младост“, Бизнес парк № ****. В договора са описани стандартните условия на тарифния план VIVACOM Mobix 30 LTE. Под тях, в поле „Специални правила и условия“ е посочено, че услугата 4

VIVACOM Mobix 30 LTE се предоставя н а посочен от клиента адрес, чрез предоставяне на сим карта, ограничена само за достъп до Интернет и само за работа на адреса на абоната. Услугата се инсталира самостоятелно от абоната чрез закупения от него безжичен рутер. Договорът е със срок от 2 години – до 15.01.2020г.

По делото е представен приемо-предавателен протокол

№

0019240944/15.01.2018г. на електронен носител, възпроизведен и върху хартиен носител, видно от съдържанието на който на същата дата служител на „БТК“ ЕАД Костова предала, а ответникът Н. Ц. получил 4G рутер HUAWEI B310s-22+ антена А11 с отразения и в договора сериен номер 863605036801134. Документът своевременно е оспорен от ответника Ц. по реда на чл. 193 ГПК при твърдение, че подписът в полето „приел“ не е изпълнен от него.

На основание чл. 266, ал. 3 ГПК, поради допуснато от първата инстанция съществено нарушение на процесуалните правила в откритото производство по чл. 193 ГПК, въззивната инстанция е допуснала и пред СГС е изслушано заключение на СГЕ, изготвено от вещото лице И. С.. Вещото лице С., съобразно специалните си знания, използвайки като сравнителни образци подписи на ответника, снети от заявленията му, подавани пред отдел „БДС“ при СДВР, достигнал до категоричен извод, че подписът в оспорения приемо-предавателен протокол от 15.01.2018г. в полето „приел“ е изпълнен от лице, различно от ответника Н. Ц. Ц.. Това лице комбинирало на случаен принцип елементите от графичното построение на подписа. Заключението не е оспорено от страните. При оценката на заключението по реда на чл. 202 ГПК настоящият съдебен състав напълно кредитира същото като обосновано и компетентно изготвено и приема за недоказан факта, ответникът да получил рутер HUAWEI B310s22+ антена А11 с отразения и в договора сериен номер 863605036801134, респ. да получил посредством устройството предоставяна от „БТК“ ЕАД услуга по договора от 15.01.2018г.