Определение № 9240 от 29.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 6432/2023
- Вид
- Определение № 9240
- Подписан
- 29.02.2024
- Състав
- ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 394 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9240 гр. София, 29.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Г. ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20231110106432 по описа за 2023 година
Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по молба на ответника „*********“ АД, с която се иска съдът да измени първоинстанционното решение в частта за разноските.
Молителят сочи, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на претендираните разноски в размер на 1410 лв., като е следвал допълнително да редуцира този размер, и същото да отговаря на изискването з асправедливост и обоснованост.
На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да се измени решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Т. Г. С. , не изразява становище по молбата за изменение на решението в частта, касаеща разноските.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.
1
Разгледана съображения: по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
С Решение № 1792/ 01.02.2024г., постановено по гр. д. № 6432/2023 г. по описа на Районен съд София, съдът е осъдил ответникът да заплати на ищеца разноски, в размер на 1410 лв., представляваща разноски в исковото производство за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
По делото са представени доказателства, от които е видно, че заплатеният адвокатски хонорар от ищцовата страна възлиза в размер на 1410 лв. /л.107/
Съдът е отчел направеното възражение за прекомерност от страните, като е счел същото за неоснователно поради съображения, подробно развити в мотивите на постановеното по дело решение.
Съдът е взел предвид всички обстоятелствата, от значение за преценката за фактическа и правна сложност на делото, като броя на предявените искове, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, правната сложност на казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна практика, на колко инстанции е гледано делото и дали във следващите инстанции са събирани нови доказателства и др. В настоящия случай е предявен един иск по чл. 394 КЗ за вземане в размер на 7132,60 лева, както и иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД с цена на иска 1320,98 лева. Производството е приключило в две съдебни заседания, с явяване на процесуалните представители на страните. По делото не са събирани нови доказателства и не са установявани нови обстоятелства.
След отчитане на конкретната фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав е намерил, че заплатеното адвокатското възнаграждение в размер на 1410 лв. с ДДС лв. от ищцовата страна не прекомерно и не следва да бъде намелено. Същото е съобразено и с наредбата, дори при отчитане на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения се установява, че за иска по чл. 394 КЗ минималното адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 1035,76 лв. а за искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на 432,10 лева или общо в размер на 1467.86 лв.
Предвид горните съображения, настоящия съдебен състав счита 2 искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските за неоснователно.
С оглед изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „*********“ АД за изменение на Решение № 1792/ 01.02.2024г., постановено по гр. д. № 6432/2023 г. по описа на Районен съд София, в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3