Решение № 7120 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7120 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110151839 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против Д. Н. Й..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 37, находящ се в гр. *****.

Твърди, че за процесния имот от страна на ответницата се дължат: сумата 1 562, 62 евро (3 056, 22 лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 294, 92 евро (576, 82 лв.), представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2023 г. – 01.09.2025 г.; сумата 4, 74 евро (9, 27 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 1, 17 евро (2, 28 лв.), представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.01.2023 г. – 01.09.2025 г., представляващи 4/6 от задълженията за имота, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.09.2025 г. по ч.гр.д. № 2445/2025 г. на РС-Добрич.

1

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Д. Н. Й., с който оспорва исковете по основание и размер.

Твърди, че в периода 27.10.2022 г. – 17.01.2024 г. е платила сумата от общо 3 317, 99 лв., надвишаваща претендираната от ищеца главница. Твърди, че е начислена топлинна енергия за БГВ за 3 бр. потребители при положение, че от закупуването на имота 09.06.2000 г. до м.07.2023 г. в имота е имало двама потребители, а след смъртта на съпруга й в имота живее само ответницата.

Оспорва претенциите за мораторна лихва по съображения относно акцесорния им характер. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 04.09.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала РС-Добрич с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. Н. Й. за: сумата 1 562, 62 евро (3 056, 22 лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 294, 92 евро (576, 82 лв.), представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2023 г. – 01.09.2025 г.; сумата 4, 74 евро (9, 27 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.11.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 1, 17 евро (2, 28 лв.), представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.01.2023 г. – 01.09.2025 г., представляващи 4/6 от задълженията за имота,

С разпореждане от 05.09.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 61, 96 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 66, 66 лв.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Безспорно е между страните, че ответницата има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период в качеството на съсобственик на процесния имот. Горното се потвърждава от представените писмени доказателства, а именно:

2

Представен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 09.06.2000 г., по силата на който Н.Б.Г. продава на Д. Н. Й. и Я.Х.Х. следния недвижим имот: апартамент № ***.

Видно от решение от 18.10.2024 г. по гр.д. № 48521/2024 г. на СРС, 158 състав, по реда на чл.19, ал.1 ЗГР е допусната промяна на собственото име на Д. Н. Й.-Х. от „Д.“ на „Д.“.

Видно от справка за физическо лице от 06.07.2023 г., Я.Х.Х. е починал на 06.07.2023 г.

Видно от справка за съпруг/а и родствени връзки за Я.Х.Х., Д. Н. Й. се явява негова съпруга, а Х.Я.Х. и И.Я.Х. негови синове.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден.

Представен е констативен протокол № 2213/28.12.2007 г., съставен от ищеца, в който е посочено, че не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия поради еднотръбна инсталация за отопление.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

За процесния период е начислена топлинна енергия за отопление на имота, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна енергия за БГВ за 3 бр. потребители. ФДР е „Топлофикация София“ ЕАД. Вещото лице е посочило, че в сградата не съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлина енергия поради еднотръбна инсталация за отопление.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата 6 788, 83 лв., представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 7 002, 52 лв. и сумата за възстановяване от изравняване в размер на 213, 70 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Представени са 2 бр. общи фактури – от 31.07.2023 г. за отчетния период 01.06.2022 г. – 30.04.2023 г., в която се съдържат данни за плащания в размер на сумата 1 592, 08 лв., както и от 30.06.2024 г. за отчетния период 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г., в която се съдържат данни за плащания в размер на сумата 603, 61 лв., т.е. плащания в общ размер на сумата 2 195, 69 лв., след съобразяване на които е налице непогасен остатък в размер на 2 578, 46 лв.

От страна на ответницата се твърдят плащания за исковия период.

3

Представени са доказателства (лист 48 – 54 от делото) за плащания, попадащи в исковия период, във връзка с които е представено и удостоверение от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД (лист 100 – 102 от делото), от което са видни основанията на тези плащания в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на оспорените вземания, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 09.06.2000 г. се установява, че Д. Н. Й. и съпругът й Я.Х.Х.

4 са закупили процесния имот, по отношение на който е възникнала СИО.

Я.Х.Х. е починал на 06.07.2023 г., като е оставил наследници по закон: Д. Н.

Й. – съпруга, Х.Я.Х. и И.Я.Х. синове, придобили, както следва: Д. Н. Й. – 4/6, Х.Я.Х. – 1/6, и И.Я.Х. 1/6.

От качеството на ответницата на съсобственик произтича качеството й клиент на топлинна енергия за битови нужди, което не се и оспорва по делото.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение между страните за исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.