Решение № 55 от 06.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Пловдив , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нестор Сп. Спасов

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20215001000308 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 265642/23.12.2020г. от “М.М.-и.“ ЕАД – гр. Р., област. С.З., ул. „Г.Д.“ № ..., ЕИК ... – чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт СТ. Ж. против решение №26...8 от 04.12.2020г., постановено по т.д. №125/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е осъдено “М.М.-и.“ ЕАД – гр. Р., област. С.З., ул. „Г.Д.“ № ... да заплати на „...“ АД - гр. С., бул. “Д.Ц.” № ..., ЕИК ... сумата 236 240.04 лева представляваща стойността на неизпълнени задължения към заложния кредитор на „Р. - Р.” ЕАД с ЕИК: ..., а именно: „...“ АД, ЕИК ..., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба-15.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, като изпълнението следва да бъде извършено по сметка на вписания в Централния регистър на особените залози депозитар С.Б.Ц. с ЕГН:..., с IВАN: ВG ... ......, ВIС : ..., открита в „...” АД, както и сумата 41 723.65 лева - съдебни разноски. По съображения, развити във въззивната жалба се иска да бъде отменено решението, а по същество постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

1

Въззиваемата страна „...“ АД - гр. С., бул. “Д.Ц.” № ..., ЕИК ... – чрез пълномощника си юрисконсулт И.Х. с писмен отговор от 03.02.2021г. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Постъпила е и частна жалба вх. №263934 от 22.03.2021г. от “М.М.-и.“ ЕАД – гр. Р., област. С.З., ул. „Г.Д.“ № ..., ЕИК ... – чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт СТ. Ж. против Определение №260269 от 05.03.2021г., постановено по т.д. № 125/2019г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на “М.М.-и.“ ЕАД – гр.

Р. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Иска се неговата отмяна и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Постъпил е отговор от 19.04.2021г. от „...“ АД - гр. С. чрез процесуалния представител на Банката юрисконсулт И.Х., с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и наведените в жалбата оплаквания, намира за установено следното:

Искът е с правно основание чл.44а ал.1 и ал.2 от ЗОЗ.

Ищецът от „...“ АД - гр. С. твърди, че е предоставила на „Р. – Р.“ ЕАД кредит до размер от 2 000 000 лева по договор №......-...-.../01.03.2012г., средствата по който са обезпечени с особен залог на вземанията на кредитополучателя от “М.М.-и.“ ЕАД, произтичащи от следните договори:

Договор № .../... от 29.02.2012г., Договор № .../...г. от 29.02.2012г., Договор № ...г. от 29.02.2012г. и Договор № .../...г. от 29.02.2012г. Твърди, че с Анекс №1 от 25.07.2012г. към договор №......-...-.../01.03.2012г. размерът на кредита е увеличен до 4 000 000 лева, като е договорено допълнително обезпечение – особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя „Р. – Р.“ ЕАД от “М.М.-и.“ ЕАД. Твърди, че учреденият от „Р.- Р.“ ЕАД особен залог върху вземания с Договор за залог на вземания от 01.03.2012г. е вписан в ЦРОЗ с рег. №.... Твърди, че длъжникът по заложеното вземане - “М.М.-и.“ ЕАД е уведомен за учредения и вписан залог на вземания със съобщение изх. №231-346/13.03.2012г. по реда на чл.17 от ЗОЗ, а с писмо 2 изх. №ФС-17-355/15.03.2012г. “М.М.-и.“ ЕАД е потвърдило, че е уведомено и че залогът има действие спрямо дружеството. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя на 16.12.2013г. Банката е вписала в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество /вписване рег. №... като търсената сума е 833 295.03 лева – част от цялото вземане към датата на вписването/. Допълнително – с вписване рег. №... в ЦРОЗ е вписано пристъпване към изпълнение за друга част от дълга - 2 353 848.88 лева. Твърди, че кредитополучателят е уведомен за вписаното пристъпване към изпълнение с писмо, получено на 21.12.2013г., а длъжникът по заложеното вземане – с писмо, получено от него на 27.12.2013г. Впоследствие с писма от 13.01.2014г. е извършено уведомяване и за вписаното пристъпване към изпълнение и за допълнителната част от дълга.

Твърди, че с Договор за залог на вземания от 25.07.2012г. кредитополучателят „Р. – Р.“ ЕАД е учредил в полза на „...“ АД особен залог върху всички свои настоящи и бъдещи вземания от „М.М.-и.“ ЕАД. Посочва, че това е допълнително обезпечение по сключения Договор за овърдрафт по разплащателна сметка ......-...-.../01.03.2012г. и анексите към него. Твърди, че той е вписан в ЦРОЗ под № .... Твърди, че длъжникът по заложеното вземане “М.М.-и.“ ЕАД е уведомен за учредения и вписан залог на вземания със съобщение изх. №231-856/03.08.2012г. по реда на чл.17 от ЗОЗ, а с писмо изх.

№ПО-02-400/08.08.2012г. “М.М.-и.“ ЕАД е потвърдило, че е уведомено и че залогът има действие спрямо дружеството. С писма от 10.01.2013г. и от 20.11.2013г. на длъжника по заложените вземания е напомняна отговорността за превод на дължимите суми само и единствено по посочена сметка на кредитополучателя, разкрита в Банката. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя на 17.12.2013г. Банката е вписала в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество /вписване рег. №.../ като търсената сума е 833 295.03 лева – част от цялото вземане. Допълнително е вписано пристъпване към изпълнение за друга част от дълга – 2 307 385.03 лева – главница и 46 463.85 лева – лихва /вписване №.... Твърди, че за вписаното пристъпване към изпълнение е уведомил както кредитополучателя – писмо от 21.12.2013г., така и длъжника по заложеното вземане – с писмо, получено на 27.12.2013г. С уведомления от 17.01.2014г. твърди, че за допълнителното пристъпване към изпълнение и за останалата 3 част от кредита е уведомен длъжника по заложеното вземане. Твърди, че му е предоставен информация за вписания депозитар и за специалната сметка, по която следва да извършва плащане.

Твърди, че с писмо изх. №ПО-02-172/27.03.2014г. длъжника по заложеното вземане “М.М.-и.“ ЕАД е потвърдило, че задълженията му към кредитополучателя „Р. – Р.“ ЕАД са в размер на 667 727.57 лева, но е заявило, че ще ги плати една след като депозитарят изготви разпределение. Твърди, че с подобно съдържание има и следващото му писмо – изх. №ПО-02-275/21.05.2014г. Твърди, че с Покана вх. №.../19.06.2015г. е поканил “М.М.-и.“ ЕАД да заплати сумата от 667 727.57 лв., представляваща размера на признатото от ответника негово задължение посредством писмо с негов изх. № ПО-02172/27.03.2014г.

Твърди, че след признанието за наличие на задължения към кредитополучателя „Р. - Р.“ ЕАД с писмо от 06.07.2015г. ответникът е изпратил до ищеца подписан Протокол за прихващане на взаимни задължения от 30.05.2014г. между „М.М.-и.“ ЕАД и „Р. - Р.” ЕАД, по силата на който се твърди наличие на насрещни задължения, които се прихващат до сумата от 217.674.83 лева. Счита, че съгласно чл.44а от ЗОЗ на него са му непротивопоставими извършените от ответника и залогодателя действия със заложените вземания, след ката същите са били уведомени за вписания залог върху тях и за вписаното пристъпване към изпълнение по реда на чл.33 от ЗОЗ. Първоначално с исковата молба се претендира осъждане на ответника „М.М.-и.“ ЕАД да заплати по сметка на депозитаря С.Б.Ц. сумата 667 727.57 лева - задължения към „Р. – Р.“ ЕАД, чиито вземания към ответника са заложени в полза на „...“ АД, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.

С молба от 12.07.2019г. – с оглед настъпило плащане в хода на съдебното производство – искът е оттеглен частично за сумата 431 487.53 лева. Така претенцията остава в размер на 236 240.04 лева.

Ответникът “М.М.-и.“ ЕАД – гр. Р., област. С.З., ул. „Г.Д.“ № ..., ЕИК ... в срок е подал отговор на исковата молба. С него той оспорва предявения иск.

Във връзка с договора за особен залог на вземания от 01.03.2012г. - 4 признава се обстоятелството, че със съобщение от 13.03.2012г. на основание чл.17 от ЗОЗ е уведомен за учредяването на особен залог върху вземанията на „Р. – Р.“ ЕАД по сключени с „М.М.-и.“ ЕАД договори: Договор № .../... от 29.02.2012г., Договор № .../...г. от 29.02.2012г., Договор № ...г. от 29.02.2012г. и Договор № .../...г. от 29.02.2012г. в полза на „...“ АД, както и че е отговорил, потвърждавайки получаването на съобщението. Счита, че задължението му включва да плаща по посочена в съобщението сметка с титуляр „Р. – Р.“ ЕАД, а задължение на залогодателя като титуляр на сметката е да превежда тези суми по сметка на заложния кредитор. Счита, че е изпълнил задълженията си като е извършвал плащане на фактурите, издадени от „Р. – Р.“ ЕАД в изпълнение на цитираните договори. Признава и обстоятелството, че за вписаното пристъпване към изпълнение от страна на Банката е уведомен с писмо от 27.12.2013г. Твърди, че всички дължими суми, произтичащи от Договор № .../... от 29.02.2012г., Договор № .../...г. от 29.02.2012г., Договор № ...г. от 29.02.2012г. и Договор № .../...г. от 29.02.2012г. са платени след 13.03.2012г. и преди 27.12.2013г. По договора за особен залог на вземане от 25.07.2012г. - признава се обстоятелството, че със съобщение от 03.08.2012г. на основание чл.17 от ЗОЗ е уведомен за учредяването на особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на „Р. – Р.“ ЕАД по сключени с „М.М.и.“ ЕАД по посочените договори. Признава се обстоятелството, че за вписаното пристъпване към изпълнение от страна на Банката е уведомен с писмо от 27.12.2013г., а длъжникът е бил уведомен с писмо от 04.12.2013г.

Твърди, че между „ПИБ“ АД и „Р. – Р.“ ЕАД са били сключени множество договори за цесии на вземания и по тези договори „М.М.-и.“ ЕАД е извършило плащания в полза на ищеца пряко в качеството му на цесионер и това е станало в същия период, за който се претендират настоящите вземания.

Твърди, че по същите фактури, издадени от „Р. – Р.“ ЕАД, вземанията, по които са цедирани на Банката, тя се явява и заложен кредитор. Според ответника, така се стига до припокриване на фигурите и се иска плащане два пъти на различни правни основания, което би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Твърди, че цедираните вземания възлизат на 431 487.53 лева и те са претендирани от Банката в качеството и на цесионер, за което същата е изпращала писма до ответника.

Твърди, че след 27.12.2013г. не е извършило никакви плащания по 5 фактури, издадени от залогодателя нито към него, нито към трети лица.

Прави възражение за нищожност на договорите за особен залог, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, тъй като чрез сключването им Банката цели да изпревари останалите кредитори и да се удовлетвори от заложеното имущество.

С допълнителна искова молба ищецът конкретизира по кои фактури, издадени от „Р. Р.“ ЕАД ответникът е извършил плащания. Твърди, че към 27.03.2014г. ответникът е признал наличие на непогасени вземания в общ размер 667 727.57 лева, на 19.06.2015г. е получил от Банката покана за плащането им, на която покана на 06.07.2015г. е отговорил, че сумата 667727.57 лева е общо задължение, включващо и задължения по фактури, които не са предмет на особения залог в полза на Банката. Твърди, че със същото писмо – от 06.07.2015г. – е изпратил подписан Протокол за прихващане на взаимни задължения от 30.05.2014г. между „М.М.-и.“ ЕАД и „Р. Р.“ ЕАД. В тази връзка твърди, че след като е признало наличието на заложеното вземане и неговия размер, след като е уведомено за вписаното пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество, а това са всички настоящи и бъдещи вземания на „Р. – Р.“ ЕАД към „М.М.-и.“ ЕАД, ответното дружество се е разпоредило с част от тези вземания като е извършило прихващане. Позовава се на обстоятелството, че в полза на Банката е учреден залог не само на вземания по конкретни договори, но и на всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя от „М.М.-и.“ ЕАД. По отношение та изложените твърдения за извършени цесии, намира същото за неотносимо към настоящия спор, тъй като претенциите касаят вземания, които не са цедирани, а са само предмет на особения залог. Намира за неоснователно възражението за нищожност на договора за особен залог, тъй като той е учреден с цел да обезпечи заложния кредитор за предоставения заем на залогодателя, поради което той нито заобикаля закона, нито противоречи на добрите нрави.