Определение № 2234 от 09.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2234 гр. Варна, 09.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20233100500948 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба с вх. № 19572/14.03.2023 год. по рег. на РС-Варна, подадена от М. В. И. от гр. Варна, срещу Решение № 659/01.03.2023 год., постановено по гр. дело № 14481/2021 год. по описа на РС-Варна, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 250 ГПК с вх. № 87603/16.12.2022 год. по рег. на РС-Варна, именувана „Касационна жалба“, уточнена с последващи молби с вх. № 89569/23.12.2022 год.; с вх. № 255/03.01.2023 год.; с вх. № 1497/09.01.2023 год. и с вх. № 3343/16.01.2023 год., за допълване на Решение № 3750/30.11.2022 год, постановено по гр. дело № 14481/2021 год. по описа на РС-Варна и за постановяване на изричен диспозитив относно вината на ответното дружество „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна за неоснователното преустановяване на електрозахранването в собствения на ищеца М. В. И. имот, находящ се в гр.

Варна, с. о. Ален мак“, ПИ № 509.

В жалбата са наведени оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Жалбоподателят счита, че Решението № 3750/30.11.2022 год., постановено по гр. дело № 14481/2021 год. по описа на РС-Варна, е непълно, тъй като въпросът относно установяването на виновността на ответника „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна е разгледан „повърхностно и в неправилна посока“, при което и изводът на РС-Варна, че Решението № 3750/30.11.2022 год., постановено по гр. дело № 14481/2021 год. по описа на РС-Варна, не е непълно, е неправилен.

От „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна – ответник по исковете в исковия процес по гр. дело № 14481/2021 год. по описа на РС-Варна, не е подаден отговор на жалбата.

От третото лице – помагач на страната на ответника – Застрахователна компания „Уника“ АД, със седалище гр. София, не е подаден отговор на жалбата.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, който макар и именуван решение, по същността си е определение с преграждащ по – нататъшното развитие на производството характер – определение, с което се прегражда развитието на производството по молбата по чл. 250 ГПК. Това е 1 така, защото непълнотата на решението, чието допълване е поискано, е специфична процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на молбата по чл. 250, ал. 1 от ГПК, тъй като при липсата на непълно решение, липсва и правен интерес от неговото допълване, а правният интерес от съдебна защита е условие за допустимостта на всяка подадена до съда молба – в този смисъл е съдебната практика – Определение № 110/21.03.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело № 76/2011 год., Първо г. о.;

Определение № 169/27.04.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело № 112/2011 год., Първо г. о. и др./, както и правната доктрина (Ж. Сталев, А. Мингова, О.

Стамболиев, В. Попова, Р. И.а „Българско гражданско процесуално право“, Девето издание, изд. Сиела, С., 2012 г., стр. 518).

Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е и обстоятелството, че при инстанционен контрол на акт на съда, с който е отказано допълване на решение по подадена молба по чл. 250 ГПК, в случай, че горната инстанция счете, че този акт е неправилен (т. е., приеме, че действително решението на долустоящия съд е непълно по смисъла на чл. 250 ГПК и неправилно е било отказано допълването му чрез постановяване на допълнително решение), тя не може да допълни решението на долустоящия съд, а следва да отмени акта и да върне делото на съда за постановяване на допълнително решение. Т. е., последиците са същите, като при отмяна на определение с преграждащ развитието на делото характер и връщането му на долустоящия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

От изложеното е видно, че актът на съда, с който е отказано допълване на постановено решение по подадена молба по чл. 250 ГПК за допълването му, независимо как е именуван, по същността си е определение с преграждащ по – нататъшното развитие на производството характер, поради което и защитата против него е по реда на Глава ХХІ-ва от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 14481/2021 год. по описа на РС-Варна, е образувано по предявени от М. В. И. срещу „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лева обезщетение претърпени за имуществени вреди под формата на претърпени загуби – кражба на собствени на ищеца вещи на стойност от 320 лева и развала на хранителни продукти на стойност от 180 лева, причинени в резултат на прекъснато на 14.09.2021 год. електрозахранване на имота на ищеца, находящ се в гр. Варна, с. о. „Ален мак“, ул. Петър Попов, поземлен имот № 509, както и сумата от 2000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически болки и страдания, причинени в резултат на прекъснато на 14.09.2021 год. електрозахранване на имота на ищеца, находящ се в гр. Варна, с. о. „Ален мак“, ул. Петър Попов, поземлен имот № 509, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от подаването на исковата молба до окончателното им изплащане.

С Решение № 3750/30.11.2022 год, постановено по гр. дело № 14481/2021 год. по описа на РС-Варна исковете са отхвърлени като неоснователни.

С молба с вх. № 87603/16.12.2022 год. по рег. на РС-Варна, именувана „Касационна жалба“, уточнена с последващи молби с вх. № 89569/23.12.2022 год.; с вх. № 255/03.01.2023 год.; с вх. № 1497/09.01.2023 год. и с вх. № 3343/16.01.2023 год., ищецът е поискал Решение № 3750/30.11.2022 год., 2 постановено по гр. дело № 14481/2021 год. по описа на РС-Варна да бъде допълнено, като е посочил, че съдът не се е произнесъл по цялото му искане, а и м е н н о : „не е разгледан казуса относно вината на дружество „Електроразпределение Север“ АД“ спрямо семейството на ищеца и е поискал „присъждане на виновност на дружеството“.

В писмени отговори ответникът по исковете „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр. Варна и третото лице – помагач Застрахователна компания „Уника“ АД, със седалище гр. София, са оспорили молбата с доводи, че е неоснователна.

С обжалваното сега Решение № 659/01.03.2023 год., постановено по гр. дело № 14481/2021 год. по описа на РС-Варна (по същността си определение с преграждащ по – нататъшното развитие на производството характер) молбата е отхвърлена по съображения, че решението не е непълно, съдът не дължи нарочен диспозитив по въпроса за вината на ответника, тъй като този въпрос е един от елементите от фактическия състав на исковете за заплащане на обезщетение за вреди – имуществени и неимуществени, причинени от неизпълнение на договорно задължение на ответника.

В случая с предявените искове ищецът е претендирал да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника за вреди – имуществени и неимуществени – причинени от твърдяно от ищеца неизпълнение на договорно задължение на ответника.

Съдът е отхвърлил исковете, като е приел, че са неоснователни.

Въпросът за вината при твърдяно неизпълнение на договорно задължение е един от елементите от фактическия състав на иска за обезщетение на вредите, причинени от неизпълнението на това задължение, който подлежи на изследване в процеса, при което и съдът не се произнася с нарочен диспозитив по този въпрос (подобно произнасяне при предявен иск за обезщетение за вреди, независимо дали са причинени от твърдян деликт или от твърдяно неизпълнение на договорно задължение, би било и процесуално недопустимо).

В обобщение жалбата с вх. № 19572/14.03.2023 год. по рег. на РСВарна, подадена от М. В. И. от гр. Варна, срещу Решение № 659/01.03.2023 год., постановено по гр. дело № 14481/2021 год. по описа на РС-Варна, по същността си определение с преграждащ по – нататъшното развитие на производството характер, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 19572/14.03.2023 год. по рег. на РС-Варна, (по същността си частна жалба), подадена от М. В. И. от гр.

Варна, срещу Решение № 659/01.03.2023 год., постановено по гр. дело № 14481/2021 год. по описа на РС-Варна, п о същността си определение с преграждащ по – нататъшното развитие на производството характер, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 250 ГПК с вх. № 87603/16.12.2022 год. по рег. на РС-Варна, именувана „Касационна жалба“, уточнена с последващи молби с вх. № 89569/23.12.2022 год.; с вх. № 255/03.01.2023 год.; с вх. № 1497/09.01.2023 год. и с вх. № 3343/16.01.2023 год., за допълване на Решение № 3750/30.11.2022 год., постановено по гр. дело № 14481/2021 год. по описа на РС-Варна и постановяване на изричен диспозитив относно вината 3 на ответното дружество „Електроразпределение Север“ АД, със седалище гр.

Варна за неоснователното преустановяване на електрозахранването в собствения на ищеца М. В. И. имот, находящ се в гр. Варна, с. о. Ален мак“, ПИ № 509.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4