Решение № 752 от 10.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. Варна, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110201930 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.

М. Я., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ж.к.“Победа“ № 12, вх. А, ет. 5, ап. 15, депозирана чрез процесуален представител - адвокат М. П. - ШАК против Наказателно постановление № 24-0436-000078/27.02.2024г. издадено от Началник сектор в ОД МВР-Варна , РУ 02 , с което са му наложени :1/. административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди лева/ и 2/ административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно като се иска неговата отмяна. Твърди се, че възз. не е допуснал вмененото му нарушение. Сочи се, че като жалбоподателят е полазвал пътя по предназначение, не е извършвал умишлени маневри , не е въртял в кръг автомобила с умишлена цел. В жалбата се сочи, че липсват доказателства за преднамерено поведение на възз., като се твърди, че в автомобила е пътувала и приятелката му, като двамата били притеснени и бързали към лечебно заведение, в което се намирала бабата на възз.

Оспорва се извършеното нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП с аргумент, че водачът в действително се е намирал на посоченото място и време, но не е извършил нарушението, тъй като е изгубил контрол при завиване и запрашена пътна настилка.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се 1 представлява от надлежно упълномощен процесуален представител -адв.П., който поддържа жалбата. По съществото на делото адв. П. пледира да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено. Изтъква, че нарушението останало недоказано. Претендира и за присъждане на разноски под формата на адвокатско възнаграждение, за заплащането на което представя доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- ю.к.Л., легитимираща се с редовно пълномощно издадено от наказващия орган. Същата оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Н. М. Я., на 24г., е правоспособен водач на МПС за категория „В” и „М“ от 2018г.. Той управлявал лек автомобил марка „БМВ 530 Д“ с рег.

№А5005МС.

На 04.02.2024 г., около 17:15 часа, възз. се движел с горепосочени автомобил по бул. “Осми Приморски полк“ посока кв.“Виница“. В автомобила пътувала приятелката му св.Е.С.. Двамата бързали да отидат в УМБАЛ „Св.Марина“-Варна, където на лечение била настанена бабата на Я.. Щом достигнали до пресечката с бул.“Христо Смирненски“ възз. навлязъл в левия завой и задницата на автомобила поднесла първо на ляво, после на дясно. В този участък от пътя се извършвали ремонтни дейности и на пътното платно имало наноси от чакъл. Св. С., която в този момент гледала телефон си, усетила, че автомобилът поднася и погледнала напред, като видяла, че възз. успял да овладее автомобила.

Действията на възз. по навлизане в завоя били непосредствено възприети от екип на Второ РУ-Варна, в състав свидетелите Д. П. и Ж. М., които в този момент осъществявали служебните си задължения като автопатрул и се намирали на ул.“Сирма Войвода“. Те възприели, че автомобилът на възз. навлиза в завоя с висока скорост, като задницата му се поднася първо на едната страна после на другата и тогава влиза в пътя, като в този момент се разминал с друг автомобил. Органите на реда преценили, че възз. извършва това действие преднамерено, т.е. , че дрифтира и решили да му извършат проверка. Подали светлинен и звуков сигнал и спрели възз. за проверка. В хода на същата била установена самоличността на възз. От същия били снети писмени сведения, в които той посочил, че бързал за болница „Св.Мрина“, за да види болната си баба, като колата поднесла и той не успял да я овладее веднага.

При тези констатации св.П. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.

104б, т.2 от ЗДвП. В него посочил, че възз. като водач на автомобил използва път, отворен за обществено ползване за друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като умишлено форсира автомобила и 2 контролирано поднася задната му част наляво и довежда до загуба на сцепление на задните гуми (дрифт) с което застрашава останалите участници в движението, като създава предпоставка за ПТП.

Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без отбелязване на възражения.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил наказание на въззивника на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 30.04.2024г.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят П. и свидетеля по акта М. възприели действията на възз. и извършили проверка на същия. По искане на защитата бе разпитана и св.Е.С..

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди за компетентност, справка за нарушител/водач и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетелите Д. П. и Ж. М.. Двамата служители на реда са случайни очевидци на фактите, които съобщават. За тях не бяха установени обстоятелства, поради които те да се считат предубедени и заинтересовани от изхода на делото.

По отношение на показанията на св.Е.С., съдът отчете подразбиращото се съмнение в тяхната безпристрастност т.к. същата е приятелка на възз. Въпреки това, нейните показания за посоката на движението на автомобила, за поднасянето му в завоя са в унисон с тези на полицейските органи. Поради това и съдът не ги изключи априори, а ги съпостави с останалите кредитирани гласни и писмени доказателства, и като непротиворечащи на същите ги кредитира изцяло.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 07.05.2018г. видно от входящия номер на Второ РУ/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана 3 по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор в ОД на МВР-Варна , съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – командир на отделение при Второ РУ-Варна, оправомощен съгласно същата заповед и Заповед №365з-832/03.02.2021г. на директора на ОД на МВР-Варна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено. Поради това съдът счита, че цитираното нарушение не е съществено и не опорочава издадения АУАН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е привлечен към отговорност за това, че използва път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

Въззивникът е наказан с административно наказание административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди /лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с 4 тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Следователно, за да бъде осъществен съставът на това административно нарушение е необходимо да се докаже, че на датата, часа и мястото посочени в АУАН и НП възз. е използвал път отворен за обществено ползване за други цели- за дрифтиране , съгласно възведеното административно обвинение.

Към настоящия момент в българското законодателство липсва легално определение на понятието „дрифт“. В буквален превод от английски език това понятие означава „плъзгане, пързаляне“. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че дрифтът представлява техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено превозно средство /най-често автомобил/ извън контрол, чрез презавиване и форсиране, довеждайки по този начин до загуба на сцеплението на част от колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Именно довеждането на МПС извън контрол обосновава високата обществена опасност на това деяние. Такъв вид шофиране се възприема в съдебната практика като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен превозването на хора и товари, и е основание за налагане на административно наказание.

В случая от ангажираните пред настоящия съд гласни доказателства не се установява с необходимата категоричност, че водачът на лек автомобил марка „БМВ 530 Д“ с рег.№А5005МС- възз. Н. М. Я., на 04.02.2024г. навлизайки в завой по бул.

„Христо Смирненски“ до кръстовището с ул. „Сирма Войвода“ умишлено е форсирал автомобила и контролирано е поднасял задната му част наляво , довело до загуба на сцепление на задните гуми. Органите на реда спрели за проверка възз. не съобщават в своите показания подобни факти и обстоятелства. Нито актосъставителят П., нито св.М. съобщават възз. да е форсирал двигателя на автомобила или пък да е поднасял лявата му задна част контролирано, което да доведе до загуба на сцепление на задните гуми /завъртане на автомобила напречно на завоя/, каквото е административното обвинение. Показанията на двамата служители на реда са еднопосочни, че са възприели, че възз. е навлязъл с висока скорост в завоя, вследствие на което задницата на автомобила е поднесла наляво и на дясно, после автомобилът е влязъл в завоя , като други действия не са възприели. Действително двамата служители на реда сочат, че влизайки в завоя възз. е преминал близо до друг автомобил /таксиметров/, поради което са решили, да му извършат проверка. В своите показания св..С. също сочи, че автомобилът е поднесъл, но е категорична, че това е било резултат от настилката на пътя. Двамата полицейски служители потвърждават, че в района на проверката е имало ремонтни дейности. Нещо повече, още в хода на проверката, възз. е съобщил, депозирайки писмени сведения, че е загубил контрол над автомобила /“……колата поднесе, не успях веднага да я овладея.“/.Навлизането в завой с по- висока скорост, 5 при което настъпва времена загуба на контрол над автомобила, особено този със задно предаване, какъвто е процесният, не изпълва състава на нарушението на чл.104б, т.2 от З д в П . Този състав изисква умишлено и преднамерено действие на водача по извеждане на автомобила от нормално управление, чрез контролирано подаване на газ, презавъртане на волан, превъртане на гуми и т.н . Доказателства, обаче, за такива действия не се събраха в настоящото производство. Преките очевидци а деяниетодвамата полицейски органи не съобщават за такова поведение на водача.