Определение № 614 от 13.10.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 614 гр. В., 13.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й. мл. съдия Д.М.Н. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500527 по описа за 2026 година

С Определение № 434/15.08.2026 г., постановено по гр.д.№ 1247/2025 г. на Районен съд - гр. Б. е оставено без уважение искането на „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Младост, бул. “Цариградско шосе” № 115Е за изменение на Решение № 87/02.07.2026 г. по гр.д. № 1247/2025 г. на БРС в частта му за разноските.

Срещу определението е подадена в срок частна жалба вх.

№434/15.08.2026 г.от "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, М.“, код по БУЛСТАТ 177280936, чрез адвокат Х. М. - САК, с личен адвокатски номер **********,тел.**********,Съдебен адрес: гр.

С.*****

Поддържа се ,че постановеният съдебен акт е неправилен. Аргументите за това са следните:

I.

По отношение на материалната затрудненост на ищеца и задължението на съда да изследва този факт

Като бил отказал да уважи доказателствените искания от молбата по чл.

248 от ГПК на ответника, решаващият състав на РС-Б. бил постановил неправилен акт по отношение на разноските, доколкото се е произнесъл по искането за разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв без да събере пълната 1 информация за имущественото състояние на ищеца към момента на образуване на делото въпреки представените доказателства в оспорване на качеството му на материално затруднено лице и поисканите конкретни доказателствени искания, които са имали за цел да прецизират информацията по делото. Процесуалният етап за изследване на тези доказателства бил точно производството по чл. 248 ГПК съобразно практиката на ВКС /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 163 от 13.06.2016 г. по ч.гр.дело № 2266 от 2016 година на ВКС, а именно:“…Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл.248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице“. Най-актуалната практика на ВКС от Определение №50050 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. №26622021 г, II т. о., ТК пояснявала и доразвивала още повече тази от 2016 г. по следния начин: „Действително, при липса на спор между страните, достатъчно доказателство за осъществяване на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, са съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ. Когато обаче по делото са налични доказателства, изрично и категорично опровергаващи посоченото основание, респективно установяващи, че лицето, на което е оказана безплатна правна помощ, не е материално затруднено, в задължение на съда е да вземе предвид тези доказателства и без да е направено възражение от другата страна в тази насока“.

Доколкото отказът да бъдат своевременно уважени доказателствените искания по т. 1.2.1 до т. 1.2.4, релевирани за първи път с молба по хода на делото от 15.04.2026 г., се дължи на неправилно прилагане на закона и съдебната практика от страна на първоинстанционния съд, се отправят отново пред настоящата въззивна инстанция .

II. Правото на иск по настоящото дело е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество

В молбата по чл. 248 от ГПК, а и в хода на делото било обърнато внимание на първоинстанционния съд, че ищецът е подал две искови молби срещу ответното дружество с цел да се възложи в тежест на ответника 2 заплащането на разноски в прекомерен размер. Формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата, на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите, било използвано да се образуват множество граждански дела с номера: № 1247/2025 г. и № 1270/2025 г. Исковите молби били подадени от едно и също лице, чрез един и същи процесуален представител и имали идентично съдържание, в т.ч. петитуми и обстоятелствени части. Въпреки че ищецът имал възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи, той бил образувал две дела с целта да се обогати за сметка на ответника с многократно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски.

Иска се да се приложи по делото исковата молба на ищеца срещу ответното дружество, с която е образувано гр. дело № 1270/2025 г., за да се оцени общия икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на присъдените/претендираните разноски по всяко от делата, както и в тяхната съвкупност.

Намира се за релевантна практиката на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД /Определение от 11.02.2025 г. по в.ч.гр.д. №1056/2025 г., Определение от 24.01.2025 г. по в.ч.гр.д. 155/2024 г. и Определение №15334 от 03.10.2024 г. по в.гр.д. 259/2024 г., както и ОКРЪЖЕН СЪД - ГР. СМОЛЯН в редица негови определения от 2024 г. по въззивни частни граждански дела като №282/2024 г., №363/2024 г., №364/2024 г., №383/2024 г., които за пръв път въвеждат ефективния и съответстващ на принципа за добросъвестност по чл. 3 ГПК подход в правораздаването по подобни на настоящия спорове: въз основа на общия материален интерес по всички еднакви дела, следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела следва да бъдат оставени без уважение.

1. В Определение на Софийски градски съд по в.гр.д. 259/2024 г. съдът, след извършена служебна справка, било констатирано, че за периода 14.12.2023 г. - 26.04.2024 г. ищецът е подал срещу ответника 8 искови молби, с които е предявил идентични искове за недължимост на различни вземания, 3 които макар по различни договори, са между същите страни и идентични клаузи, в много ниски и частични размери по всяко от делата. „Ищецът изцяло, по своя преценка, макар и да има възможност да получи защита на правата си в едно производство, като предяви искове за всички оспорени от него вземания с една искова молба, е образувал множество искови производства за отделните вземания в малък размер. С тези свои действия той е увеличил многократно задълженията за разноски по делата - за държавни такси и адвокатски хонорар. Неупражняването на всички права в рамките на едно или няколко (но значително по-малко на брой) производства е изцяло по волята на ищеца, което е и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ е пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно (респективно няколко) производства. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права.

В допълнение следвало да се посочи, че в случая съдът не би могъл да противодейства на извършената злоупотреба с право посредством служебното съединяване на дела по реда на чл. 213 ГПК, доколкото същите са заведени през различни периоди от време и се намират на различни етапи от развитието си.

Съдът намира, че инициираните съдебни производства не са образувани за удовлетворяване на интереса на ищеца, а с цел генериране на разноски за ищеца. Подобно процесуално поведение от страна на ищеца, посредством формално упражняване на права, настоящият състав приема за злоупотреба с права, а не преследване на легитимна цел - реализиране на неудовлетворен кредиторов интерес. Настоящият съдебен състав намира, че присъждането на разноските в тежест на ответника за адвокатско възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл. 3 ГПК и задължението за добросъвестност на страните, участващи в съдебното производство. Посоченото по - горе, води до превратно упражняване на предоставените процесуални права на пълномощника, като се образуват множество производства срещу един и същи ответник за вземания в малък размер и по всяко от тях се претендира адвокатско възнаграждение за 4 образуване и за водене на дело, в минималния, съгласно НМРАВ, размер.

В съответствие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, то съдът намира, че адвокатско възнаграждение изобщо не се дължи.“

2.

По в.ч.гр.д №364/2024 г. на Окръжен съд - гр. Смолян, въззивните съдии също, като проследяват цялостното процесуално поведение на ищеца и това, че предявил чрез един и същи процесуален представител пет еднакви иска с общ материален интерес от 1193 лв. стигнали до следните правни изводи: „Касае се за едни и същи страни, един и същи вид искове, касаещи договори за потребителски кредити, които договори макар и различни, са сключени при сходни условия и съответно основанията по отделните искове са идентични, което означава, че защитата на ищцата би била еднакво адекватна и ако исковете бяха заведени в едно производство. Сбора от цената на предявените искове по посочените дела е 1 193 лева. Спрямо този материален интерес, при спазване на принципа за разумност и пропорционалност, би следвало да се определи едно адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Такова адвокатско възнаграждение вече е определено по гр. д. № 27/2024 г. на РС - Мадан, определението по чл. 248 от ГПК, което е потвърдено с решение по В. гр. д. № 362/2024 г. Поради това настоящата инстанция счита, че адвокатски възнаграждения по останалите дела по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА не следва да се присъждат, тъй като по гр. д. № 27/2024 г. вече е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съответстващо на сбора на цената на исковете по посочените пет дела. Без да се подценява адвокатския труд и именно поради уважение към усилията, които адвокатите полагат, следва да се прави съществено разграничение между усилията, които адвокатът полага при дела с фактическа и правна сложност, изискващи индивидуална подготовка и защита, от една страна, а от друга страна - действията на адвоката по еднотипни дела. Такава преценка не би могла да се постигне при механично прилагане на Наредба № 1/09.07.2004 г. Предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се стигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради което и съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на III г.о. на ВКС, може да се приеме, че представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която 5 злоупотреба са нарушават установените граници за упражняване на Субективните права и основните принципи на гражданския процес.“ 3.

По направения довод за злоупотреба с право, при постановяване на Решение от 29.01.2025 г. по в.гр.д. 1828/2024 г.. Окръжен съд - гр. Пловдив, намирал следното: „ищецът Золов не оспорва, че е подал 8 ИМ за недействителност на договорни клаузи /по гр.д.15409/23г., 15410/23 г., 15411/23 г., 15416/23 г., 15417/23 г., 15418/23 г., 15419/23 п, 15420/23 г./ чрез ЕАД Елена Иванова срещу Сити кеш ООД, въпреки че е имал възможност да получи защита на правата си в едно производство. Съдът намира, че в случая е налице злоупотреба с право, изразяващо се в генериране на съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, което противоречи на принципа на законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл.З от ГПК, където е казано, че участващите в съд.производсва лица и техните представителни са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави“.

До този момент превратното упражняване на правото на иск по образуваните множество еднакви дела от кредитополучатели срещу финансови институции се оправдавало с диспозитивното начало в гражданския процес и с формалния аргумент, че страните спорят по различни облигационни правоотношения, макар и произтичащи от сключвани на различни дати еднакви договори за кредит. На практика тези аргументи легитимирали шиканираното на процеса от този вид, доколкото самата дефиниция за превратно упражняване на права е: упражняване на редовни процесуални действия от правоимаща страна, но в противоречие на социалното им предназначение и правните принципи с цел да извлече някаква неоправдана полза или да се навреди другиму. Споделените по-горе разсъждения и актуална съдебна практика показвали, че вече се наблюдава нетърпимост към поведение, насочено към присъждането на разноски по всяко едно от нарочно разделяните в отделни производства еднакви претенции.