Решение № 260400 от 03.07.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ ........ гр. София, ……...2024 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМИСЛАВ

ДИМИТРОВ

СТОЙЧО ПОПОВ при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Стойчо Попов ВГД № 346 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20235323 от 26.10.2020 г., постановено по

ГД № 35837 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 128 граждански състав, е отхвърлен предявеният от Р.Д.М. срещу „К.“ АД – в несъстоятелност положителен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. от ГПК да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на апартамент № 8, с идентификатор ***, находящ се в гр. София, р-н „К.“, ж. к. „***********със застроена площ от 65,51 кв. м., който се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: от изток – фасада, от запад – фасада, от север – ап. 7, от юг – ап. 9, заедно с избено помещение № 8, застроено на 7,04 кв. м., при граници: от изток – мазе № 4, от запад – фасада, от север – мазе № 7 и от юг – мазе № 6, заедно с приспадащите му се 2,815 % идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху мястото.

Решението на СРС е обжалвано от ищеца. Въззивникът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи на ищеца, както и част от събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът е достигнал до неправилни фактически и правни изводи. Излагат се следните съображения за основателност на исковата претенция, а именно: не е издаден акт за общинска собственост по отношение на процесния имот; има съставен акт за държавна собственост; имотът е бил част от ведомствения жилищен фонд на стопански металургичен комбинат „К.“, понастоящем „К.“ АД – в несъстоятелност. Този вид недвижими имоти до приемането на КРБ през 1991 г. били държавна собственост, а оттам насетне – частна собственост на „К.“ АД. Дори да се приеме, че началната дата на давностното владение, което ищцата е упражнявала относно процесния имот, е 02.06.1999 г., пак е изтекъл 10-годишен давностен срок. Твърди се неправилност извода на СРС, че този срок не е изтекъл предвид мораториума, наложен с § 1 от ЗДЗС, тъй като тази разпоредба не била приложима в разглеждания случай. Ето защо отправя искане до Софийски градски съд като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение, с което е отхвърлена исковата претенция и постановяване на друго такова, с което да бъде уважен изцяло предявеният положителен установителен иск за собственост.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „К.“ АД – в несъстоятелност, с който се изразява становище за нейната неоснователност по съображения, подробно изложени в отговора. Твърди се, че въззиваемото дружество е придобило правото на собственост върху процесния имот на основание чл. 17а от ЗППДОбП (отм.). Сочи се, че имотът първоначално е бил актуван като държавна собственост и е бил предоставен за стопанисване и ползване от въззиваемото дружество, ищцата била настанена в този имот, през 1993 г. била образувана преписка за продажбата на имота на ищцата, с писмо на СМК „К.“ преписката била изпратена на ТОА „К.“, била извършена оценка на имота, издадена била заповед по чл. 120 от НДИ (отм.) и жилището било платено на 24.04.1997 г., което се установявало от представените по делото доказателства. Сочи се, че тези обстоятелства изрично били потвърдени с писмо изх. № 6100-118/02.02.1999 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, в което било посочено и че последното не възразява процедурата по продажба на процесния имот да бъде довършена от СО, район „К.“. Сочи се, че според § 8 от ПЗР на ЗОС започналите по НДИ производства за продажба се довършвали по досегашния ред. Счита жалбата за неоснователна, тъй като собствеността върху процесното жилище може да бъде придобита по реда на чл. 120 от НДИ (отм.), вр.

§ 8 от ПЗР на ЗОС.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, респективно обжалваното решение е неправилно, по следните съображения.

Софийски районен съд е сезиран с искова молба от Р.Д.М. срещу „К.“ АД – в несъстоятелност, с която е предявен положителен установителен иск за собственост да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 8, с идентификатор ***, находящ се в гр. София, р-н „К.“, ж. к. „***********със застроена площ от 65,51 кв. м., който се състои от две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: от изток – фасада, от запад – фасада, от север – ап. 7, от юг – ап. 9, заедно с избено помещение № 8, застроено на 7,04 кв. м., при граници: от изток – мазе № 4, от запад – фасада, от север – мазе № 7 и от юг – мазе № 6, заедно с приспадащите му се 2,815 % идеални части от общите части на сградата и право на строеж върху мястото.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения. Процесният жилищен имот бил част от ведомствения жилищен фонд на стопански металургичен комбинат (СМК) „К.“. Ищцата била настанена в процесния имот на 09.09.1979 г. от СМК „К.“ (сега „К.“ АД – в несъстоятелност). Със заповед № ДИ-03-181 от 13.03.1995 г., издадена от Териториална общинска администрация (ТОА) „К.“ било разпоредено процесният жилищен имот да бъде продаден на ищцата. Били издадени всички необходими документи. Стойността на имота била заплатена от ищцата на 24.04.1997 г. В писмо от 22.03.1995 г. от ТОА „К.“ до Държавна спестовна каса (ДСК) било посочено изрично, че преписката се изпраща ведно с договор за продажба в три екземпляра. Твърди се, че такъв договор е сключен, но и до сега не е предоставен екземпляр от него на ищцата. Поради промените в законодателството възникнал спор кой измежду ТОА „К.“ и „К.“ АД е компетентният орган да довърши процедурата по продажба на процесното жилище.

Ответното дружество изпратило писмо изх. № 6100-118/02.02.1999 г. до кмета на район „К.“, с което се потвърждавало, че жилището е платено на посочената дата, ищцата не е получила документ за собственост и че ответникът не възразява да бъде приключена процедурата по продажба от органите на СО, район „К.“. С писмо № 9400-1664/1/ от 11.11.2009 г. СО, район

„К.“ уведомява ищцата, че преписката относно придобиването на процесния имот била прекратена на 04.04.1997 г. поради неплащане на имота в определения шестмесечен срок. Твърди се, че поради приетия ЗОС процедурата по продажба следвало да се довърши от ответника. Администрацията на ответника отказала да довърши процедурата поради наличието на акт за държавна собственост. Ищцата се снабдила с удостоверение от СО, район „К.“, че имотът не се актува като частна общинска собственост, но по отношение на жилищния блок, в който се намира и процесното жилище, действал акт за държавна собственост № 388 от 03.03.1965 г. на РНС „В. Левски“, който запазвал действието си до отписването на имота по съответния ред. Излагат се подробни съображения, че ищцата е придобила процесния имот по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „К.“ АД – в несъстоятелност, с който се оспорва иска по съображения идентични с тези изложени в отговора на въззивната жалба. Излагат се подробни доводи, че ищцата няма правен интерес от предявения иск, тъй като ищцата можела да придобие собствеността на процесния имот по реда и при условията на чл. 120 НДИ (отм.), вр. § 8 от ЗОС.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, а и от представената заповед №

1268 от 09.XI.1979 г., издадена от СМК „К.“ се установява, че ищцата с 4-членното си семейство е настанена в процесното жилище като наемател.

С молба от 23.08.1994 г. до председателя на ИК на

Кремиковски ОбНС ищцата е заявила, че е наемател на процесното жилище и желае да го закупи по реда на НДИ (отм.). Представени са и декларация за семейно положение и имотно състояние, служебна бележка от домоуправителя, ведно с декларация на ищцата.

Съгласно оценителен протокол от 27.01.1995 г. процесното жилище е оценено на 74144,00 лв.

Със заповед № ДИ-03-181 от 13.03.1995 г., издадена от

ТОА „К.“ на основание чл. 13 (отм., бр. 33 от 1996 г.) от ЗС и чл. 120 от НДИ (отм.) е заповядано процесният жилищен имот да се продаде на ищцата за сумата от 74144,00 лв. Посочено е, че имотът е ведомствен на „К.“ АД и че собствеността върху имота ще премине върху купувача след заплащане на продажната цена и сключването на договор за покупко-продажба.

Представено е писмо от ТОА „К.“ до ДСК, с което приложено е изпратена преписката, образувана във връзка със закупуването на жилището от ищцата и съдържаща заповед за продажба, договор за продажба в три екземпляра, декларация за семейно имотно състояние и молба за заем. Съгласно писмото ищцата е следвало в двумесечен срок от писмото да се яви в клон на ДСК, за да внесе необходимите собствени средства и да сключи договор за заем.

По делото е безспорно, а и от представената разписка и уведомително писмо на л. 9 от делото се установява, че сумата от 74144,00 лв. е внесена от ищцата на 24.04.1997 г. чрез ДСК, а при неявяването й в срок, преписката следвало да се върне на ТОА „К.“.

С молба от 02.06.1999 г. до кмета на СО, район „К.“ ответникът е заявил, че с писмо № 6100-680/20.12.1993 г. на СО, район „К.“ е изпратена преписка за продажбата на процесното ведомствено жилище, определената продажна цена била платена на 24.04.1997 г., но ищцата не била получила документ за собственост, както и че ответното дружество не възразява преписката да бъде приключена.

Преписката при Столична община била образувана под № ДИ-03-181/1994 г.

Съгласно удостоверение № 9400-2078/11.12.2008 г., издадено от СО, район „К.“ по отношение на процесния жилищен имот няма издаден акт за общинска собственост.

Съгласно писмо от Областна администрация на Област София (ОАОС) при ОАОС е образувана преписка с вх. рег. № 94РР/73/01.12.2008 г. относно процесния имот, както и че за жилищния блок, в който се намира това жилище, има съставен акт за държавна собственост № 388/03.03.1965 г. на РНС „В.

Левски“.

Представена е молба от 02.11.2009 г. до кмета на СО, район „К.“, с която ищцата моли да получи документ за собственост за процесния имот. В отговор от 11.11.2009 г. Столична община е заявила, че с протокол № 2 от 04.04.1997 г. преписката била прекратена, поради неплащане на определената цена в шестмесечния срок, на 01.06.1996 г. е влязъл в сила ЗОС, което било пречка за довършване на процедурата по чл. 120 НДИ.

От представената справка от СГКК от 19.06.2019 г. се установява, че като собственик на процесния имот е записано ответното дружество на основание акт за държавна собственост № 5869/03.03.1965 г. на СГНС „Васил Левски“ РНС.

От показанията на свидетеля И.С.Л.се установява, че е жена на домоуправителя на процесния блок № 4, вх. „В“, в гр. София, ж. к.

„Ботунец“, в който се намира и процесното жилище. Ищцата била закупила жилището от ответното дружество 1995-1996 г., след което тя и семейството й започнали да правят подобрения в него, не знае някой друг да е претендирал, че апартаментът е негов или да е искал от ищцата да заплаща наем за ползването на жилището, респ. да го напуснат и т. н. Ищцата е давала пари, когато се е налагало да се прави ремонт на общите части на сградата, в която се намира процесният апартамент.