Решение № 947 от 03.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 947 гр. Пловдив, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330112255 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът Д. И. Д., ЕГН ********** е предявил против „Неткредит” ООД, ЕИК:

201253421, със седалище и адрес на управление: ******, представлявано от управителя И.

Х.- С., иск за връщане на сумата 252,10 лева, представляваща неоснователно платена по недействителен договор за потребителски кредит до 500 №*******г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 10.07.2025 г. до окончателното й изплащане.

Производството срещу ответника Кредит Гарант БГ ЕООД е прекратено, поради оттегляне на исковете.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ******* г., по който на ищеца била предоставена сумата от 200 лева, при ГПР- 49, 09 % и ГЛП- 40, 60 %, както и неустойка при непредставяне на обезпечение (банкова гаранция) в размер на 4 лева за първия ден плюс 0,89 % от главницата за първия ден и неустойка в същия размер за всеки следващ ден, последното уточнено съобразно допълнителна молба. Счита този договор за недействителен, тъй като не отговарял на специалните изисквания по ЗПК.

Твърди, че по договора са заплатени 452,10 лева на 20.02.2024г., като платената над чистата стойност на кредита сума от 252,10 лева е без основание. Моли съда да осъди ответника да върне исковата сума със зак. лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Неткредит, с който 1 оспорва иска като неоснователен. Признава сключването на договора за кредит № ******, както и плащането на сумата от 452.10 лева от ищеца по процесния договор за кредит.

Оспорва твърденията на ищеца за платени суми по договора в размер на 300 лева и 639 лева по процесния договор за кредит; и за недействителността на договора. Не възразявам срещу приемането на представените към исковата молба писмени доказателства. Твърди, че платената от ищеца сума в размер на 452.10 лева е за погасяване на задължение на ищеца по одобрен транш в размер на 400 лева от 08.02.2024 г., за което представя разписка. Посочил е, че със сключването на договорa за потребителски кредит „до 500“ кредиторът се е задължил да предостави на ищеца- кредитополучател кредит под формата на кредитна линия в размер до 500 лева, като твръди, че на***** г. е представил втори транш от 400 лева на ищеца, която сума съгласно чл. 3, ал. 1 от договора е следвало да се върне с дължимата лихва в срок до ****г. Не отрича, че на****г., когато е сключен договора на ищецакредитополучател е отпуснат първия транш от 200 лева, за които е представена разписка от „Изипей“, като това задължение е било погасено на 29.01.2024 г., след което ответникът е одобрил транш от 400.00 лева, преведен на ищеца на 08.02.2024 г., която сума ищецът погасил на 20.02.2024 г., което се установявало от разписка за плащане № ****** от 20.02.2024 г. Счита, че посоченият в договора ГПР отговаря на националните законови изисквания и европейски директиви, сочи, че предведната в договора неустойка не следва да бъде част от разходите по кредита, защото не е част от същественото му съдържание и представлява разход, получен само при неизпълнение. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ „ДО 500” N ******г., сключен между „Неткредит" ООД като кредитор и Д. И. Д., като заемополучател кредиторът се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 (петстотин) лв., със срок на ползване 1 година от датата на сключването на този договор, като с изтичането му срокът за ползване се удължава автоматично с една година за общо 5 години, ако в 30-дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора, наричан по-долу „кредитна линия" или „кредит". В рамките на срока на ползване на кредита Кредитополучателят може съгласно Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредит „До 500" на „НЕТКРЕДИТ" ООД („Общите условия") и този договор, многократно да усвоява суми по кредитната линия (траншове) до максимално разрешения лимит, като необходимо условие за усвояване на следващ транш от кредита е Кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен транш по кредита. Правоотношението между страните в рамките на срока на договора не се прекратява дори при спадане на експозицията на Кредитополучателя до нула. Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на този договор да върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и 2 другите разходи по кредита съгласно уговореното в договора. Кредиторът е длъжен да предостави на Кредитополучателя всеки одобрен транш по посочения от Кредитополучателя начин - превеждане на сумата по банковата му сметка, предоставяне на сумата чрез системата на еРаy.bg или предоставяне на сумата по разплащателна сметка на Кредитополучателя, поддържана от Revolut Bank UAB и свързана с декларирания от Кредитополучателя Revtag, записан във формуляря за кандидатстване. В случай че заемната сума е предоставена посредством превод по разплащателна сметка B Revolut Bank UAB по посочен от Кредитополучателя Revtag, то същият декларира, че доброволно е предоставил Revtag, който да бъде използван за превод на сумата по кредита, Revtag е лично негов, краен получател е и има достъп до профила и разплащателната сметка, свързани с декларирания Revtag. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че Кредиторът не носи отговорност в случай на погрешно записване на Revtag в процеса на кандидатстване. Съгласно договора първият транш по кредита в размер на 200.00 /двеста/ лв., се предоставя на Кредитополучателя на датата на сключването на този договор, а при невъзможност — на следващия работен ден, като всеки следващ одобрен транш се предоставя на Кредитополучателя на датата на одобряването му, а при невъзможност - на следващия работен ден. Кредитополучателят е длъжен да върне усвоения транш (главницата) по кредита до изтичане на срока на ползване. Предвидена е още и неустойка при неосигуряване на гаранция в размер на 4 лева плюс 0,89 % от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89%от сумата на усвонеия транш за всеки следващ период.

Приети са 3 броя разписки за платени суми на ****г. от 300 лв., на *******. от 452,10 лв. и на 5.06.2024. от 639 лева в полза на ответника, представени от ищеца. Приета е и представена с ОИМ разписка за извършено плащане № ********г. в полза на ищеца от 400 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни 3 изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 09 %, а възнаградителната лихва (фиксиран ГЛП)- 40, 60 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 6 се заплаща заедно със следващото лихвено плащане по кредита на падежа на лихвено плащане. Неустойката е предвидена при неосигуряване на гаранция, изаддена от небанкова финасова институция в размер на 1000 лева, коато следва да се осигури в срок до края на деня следващ деня на предоставяне на сумата на пръвия транш.

Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение ( гаранция) и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.При недействителност на договора потребителят дължи единствено връщане на получената по кредита сума, но не и други разходи по заема.

Установява се от представените писмени доказателства, че на ищеца са предоставени 200 лева с разписка № ******* г. в деня на сключване на договора, като ответникът е 4 признал погасяването й чрез плащането й от ищеца на 29.01.2024г., освен това ответникът е признал и платената от ищеца сума в размер на 452,10 лева с разписка № ***** г., но е посочил, че с тази сума е погасен размера на втория транш от 400 лева, отпуснати на ищеца по процесния договор за кредит с разписка от 08.02.2024 г. Ищецът е оспорил отпускането на втория транш от 400 лева, като е посочил, че в разписката не е посочено основанието за предоставяне на сумата, предвид обстоятелствата, че между страните е имало и други сключени договори за кредит.