Протокол № 32 от 13.05.2021, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 32 гр. Пловдив , 13.05.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Михаела Х. Буюклиева

Членове:Вера И. Иванова

Емилия А. Брусева при участието на секретаря Мила Д. Тошева и прокурора Иван Георгиев Даскалов (АП-Пловдив)

Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Х. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20215000600256 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

С оглед обстоятелството, че обв. И. А. Д. се намира в сградата на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД гр. П., на основание чл. 262 НПК съдебното заседание следва да се проведе извън съдебната сграда. Изпълнен е и фактическият състав на чл. 133, ал. 2 ЗСВ, тъй като е налице съгласие на председателя на Апелативен съд гр.Пловдив за провеждане на изнесено съдебно заседание.

С оглед на изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОПРЕДЕЛЯ съдебното заседание да се проведе извън съда, а именно в сградата на УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД гр. П., отделение по О. и Т., ет.*, ст. №** Обвиняемият И. А. Д. се явява лично и с адв. К.Д. и адв. П. с пълномощно по делото.

За Апелативна прокуратура - Пловдив се явява прокурор Д..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

1

Адв. П.: да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ И.Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.

Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда. Нямам нови искания и искания за доказателства.

Адв. Д.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи. Нямам искания за нови доказателства.

Адв. П.: Нямам искания за отводи и нови доказателства.

ОБВИНЯЕМИЯТ И.Д.: Поддържам жалбата на адвокатите си. Нямам искания за отводи. Нямам искания за нови доказателства.

Съдът с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход по същество, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви моля да отмените определението на първоинстанционния съд, тъй като считам, че същото е неправилно.

На първо място, поддържам изцяло доводите, които съм развил пред първоинстанционния съд, с оглед липсата на обосновано предположение, за извършване на престъпление към настоящия момент, предвид събраните в 2 хода на разследването до момента доказателства. Няма да ги преповтарям, ще бъда максимално кратък. Считам, че доказателствата, събрани към момента, са такива, че не могат да обосноват авторството на деянието, дори и до степента, която изисква законодателят, с оглед обоснованото подозрение за извършване на престъпление - един от критериите по чл. 63 ал. 1 НПК. Няма свидетели – очевидци, присъствали на самото ПТП. След ПТП-то свидетелите, които са спрели там на място, разпитани в хода на разследването, установяват една фактическата обстановка, според която всички лица, които са се возили в лекия автомобил Д.***, са били извън автомобила. Оттам нататък остава неясен въпросът, свързан с това кой точно е човекът – лицето, което е управлявало автомобила. Има някакви данни, експертни изследвания, които обаче също не установяват по един начин, който да не е свързан с голяма доза предположения, кой е управлявал автомобилът. Това е въпрос, който ще трябва тепърва да се изяснява и уточнява в хода на разследването, след като бъдат изготвени експертните заключения. Всички юристи тук знаят, че това са така нар. експертни дела и основните въпроси по тях, които са решаващи, са експертните заключения, които към момента не са изготвени. Има предварителна АТЕ, свързана с много въпросителни, включително и с механизма на извършване на деянието, причината за ПТП и пр. Експертизата, която е на парчето от волана, дава някакво заключение, че кръвната група е същата, като кръвната група от петното кръв по подзащитния ми Д., но не може категорично да даде становище, че именнно неговата кръв е била там. Оттам нататък аз ще ви моля, уважаеми апелативни съдии, дори вие да не споделите това наше становище и решите, че все пак има някакви, макар и оскъдни данни, които да сочат, че е автор на деянието е именно подзащитният ми, да прецените внимателно дали са налице другите предпоставки на чл. 63 ал. 1 НПК, а именно реалните опасности от извършване на престъпление и укриване.

Първоинстанционният съд е на становище, че няма опасност от укриване. За мен категорично няма опасност и от извършване на друго престъпление и в този смисъл ще посоча ТР № 3/2012 г., което категорично казва, че при преценката на тези въпроси трябва да се отчитат опасностите, посочени в чл.

63 ал. 1 НПК, и целите, отразени в чл. 57 НПК, но при тази преценка съдът е длъжен да отчита единствено реалното съществуване на посочените опасности от укриване и извършване на престъпление, като изхожда именно 3 от доказателствата в конкретното производство и от процесуалното поведение на обвиняемото лице. Вие виждате в какво здравословно състояние е обвиняемото лице, вече имате преки впечатления какво е състоянието на Д.

- много тежко такова състояние, опериран е на 7 май - преди по-малко от седмица, предстои му дълго лечение и едно дълго възстановяване и една рехабилитация. В това състояние, според мен, няма как да се приеме, че той дори и хипотетично би могъл да извърши някакво престъпление. Вие знаете прекрасно, че тези опасности трябва да се преценяват днес, към момента на разглеждане на този въпрос, а не за в бъдеще, когато евентуално той би се възстановил и оздравял, би бил в едно по-добро общо здравословно състояние. Към момента, когато се разглежда този въпрос, аз считам, че предвид неговото тежко здравословно състояние, категорично тези опасности не са налични. Именно затова аз ще ви моля, съобразявайки се с това, че целите на мерките за неотклонение са съвсем различни от целите на наказанието, тази мярка за неотклонение не е наказание, предварително по своя характер, а тя трябва да обезпечи нормалния ход на производството.

Отделно от това, действително случаят е тежък, тъй като, за жалост, има 3 смъртни случая, обаче не трябва да се забравя презумпцията по чл. 16 НПК, тъй като към момента няма влязла в сила присъда.

С оглед тези съображения, аз ще ви моля, отчитайки това, което изложих пред вас, да приемете, че тази мярка за неотклонение не е адекватна и не е съответна на целите на мерките за неотклонение и на критериите, заложени в чл. 56 ал. 3 НПК, и да определи по-лека по вид мярка за неотклонение, с оглед и евентуално оздравяване и възстановяване на клиента ми.

Адв. П.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло жалбата, както и казаното от колегата Д..

Ще концентрирам кратко моето изложение. По отношения мотивите на първоинстанционния съд, които, знам че познавате и които считам, че са неправилни с оглед фактическата обстановка, а така също и въпросите, свързани с точното и правилно прилагане на право в конкретния случай. На стр. 16 от определението на съда са изложени тези мотиви. Още по време на пледоариите аз изразих категорично несъгласие и съда трябваше да види, че 4 обърка данните на И.Д. с другото пострадало лице, шофьора на другия автомобил, като каза че е извършил много нарушения на ЗДвП за превишение на скорост. Може да се види, че И.Д. няма нарушения за превишение на скорост, има други, които са незначителни - за колан, не е минал годишен преглед на автомобил, който не е негов. Странното в конкретния случай е, че съдът при ясно разписани правила в НПК и приета практика в това отношение как трябва да се целят характеристичните данни на едно лице, което се е поправило и съответно законът го реабилитира приема, че негативни. Ако разсъждаваме така какво правим? Този факт не следва да се цитира и Вие да го приемате като лоша характеристика, която да натежава на високата степен на обществена опасност. Всяко лице има право на поправяне и затова е именно съдебната реабилитация. Този факт следва да не се цитира в определението и Вие да го приемете като лоша характеристика, която данна тежи върху всички степени на обществена опасност. В тази връзка казвам по моя инициатива се направи изследване на пътния участък, което доби общественост, но от публичност, обществена опасност, така че дали обществената опасност на деянието, което е извършено, е в резултат на действията на И.Д. или причината се корени в този неправилен път е въпрос на доказателство в бъдеще време. Считам, че не може така да спекулира и да се казва, че тази обществена опасност в конкретния случай произтича от неговите данни.

Колегата се спря на въпроса по отношение на другите кумулативни предпоставки. Учудвам се, че един човек и съда го е записал - в това състояние може да извърши престъпление. Говорим, както каза Д. към настоящия момент, който Вие също виждате. Това е некоректно и неточно интерпретиране на процесуалния закон. Това основание следва да се отчете като несъстояло се. Кое е необходимо да се направи според мен? Виждаме, че на тази същата страница съдът се е произнесъл, че съгласно чл. 255 на подсъдимия–обвиняем се оказва медицинска помощ, тя се оказва от медицинското заведение, в което се намираме, както каза има нужда и от рехабилитация. Нито местата за лишаване от свобода, нито следственият арест имат такива условия, където да се осигури такава грижа. Европейският съд по правата на човека многократно се е произнасял по този въпрос и с това ще завърша, че в Б. мярката за неотклонение е вид наказание предварително 5 за изтърпяване, а не адекватно прилагане на закона.

Моля с Вашия акт да възстановите тази справедливост, като отмените определението на П.ския окръжен съд.

Обв. И.Д. за лична защита: Съгласен съм с казаното от защитниците ми. Нямам какво да добавя.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви моля да приемете, че депозираната пред вас жалба е неоснователна и в тази върза за потвърдите изцяло първоинстанционния съдебен акт, с който спрямо обвиняемия е взета най-тежката мярка за неотклонение, а именно „задържане под стража“. Накратко, съображенията ми са следните.

Считам, че са налице всички необходими основания за това.

На първо място, по отношение авторството следва да бъде отбелязано, че производството се намира в етап, на който според самия законодател наличието на основанията за повдигане на обвинение и преценката, свързана с вземане на мярката за неотклонение, е с един по- нисък интензитет и в тази връзка самият законодател не напразно е използвал израза „обосновано предположение. Въпросът е има ли на настоящия етап обосновано предположение. Според мен имаме и то се базира на няколко основни факта.

На първо място е местоположението, на което е открит обвиняемият след ПТП по време на проведения оглед. Намерен е в непосредствена близост до предната лява врата на автомобила – до шофьорската врата. На второ място СМЕ ни дава заключение за това, кръвно-груповата принадлежност на обвиняемия е идентична с тази на кръвта, намерена върху волана на МПС. На трето място, АТЕ, каквито и противоречия да има към настоящия момент в нея, според колегите от защитата, е категорична по два пункта – мястото на удара, т.е. в лентата, където обвиняемият не е следвало да се намира и второ - скоростта на движение, която все пак е определена по някакви обективни данни. Тази скорост е 132 км/ч, забележете, при ограничение в съответния участък от 90 км/ч. При това положение – при скорост на движение 132 км/ч и такава на отсрещния автомобил в рамките на позволената около 90 км/ч, всички можем да преценим какви ще бъдат последиците от удара. Те са налице - 3 трупа. В тази връзка моля да приемете за установено, че 6 авторството на деянието е доказано по необходимия към настоящия момент начин.

По отношение опасността за извършване на престъпление, съгласен съм с мотивите, изложени в определението на П.ски окръжен съд и правилно той е извел тази опасност от характера на самото обвинение, от механизма на извършване на престъплението и по от изключително тежките последици. По отношение на характеристичните данни, искам да репликирам колегата. Тук става въпрос за характеристични данни. Наистина реабилитацията заличава осъждането и в тази връзка той към настоящия момент не може да бъде привлечен за никакво обвинение, в което предишните му осъждания да бъдат отразени по някакъв начин. Не може да има повторност, не може да има опасен рецидив, но няма никаква пречка тези осъждания да бъдат използвани като характеристични данни. Това точно е направил и първоинстанционният съд