Решение № 1233 от 19.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1233 гр. Варна, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100502105 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба № 60666/25.07.2024г. от С. С. Б.

ЕГН ********** от гр. София, ул. „М.“, ***, чрез адв. Кр.К., против решение № 2441/27.06.2024г., по гр.д. № 20243110104537 по описа за 2024г. на 33-ти състав на ВРС, с което са наложени срещу него и в полза на М. Б. Б. ЕГН ********** от гр. София, ул. „М.“, *** мерки по ЗЗДН, като е задължен, на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН , да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо М. Б. Б.; отстранен е на основание чл. 5, ал.1, т.2 от ЗЗДН от съвместно обитаваното с молителката М. Б. Б. жилище с адрес: гр.София, ул.“М.“ ***; забранено му е на основание чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН да приближава на разстояние по-малко от 300 метра пострадалото лице – М. Б. Б., съвместно обитаваното жилище в гр.София, ул.“М.“ ***, както и местата й за социални контакти и отдих; забранено му е на основание чл. 5, ал.1, т.4 от ЗЗДН да осъществява контакт с молителката М. Б. Б. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, като мерките за закрила по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, са наложени за срок 18 месеца, при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19, на основание чл.5 ал.2 от ЗЗДН; осъден е на основание чл.38 ал.1 т.2 от Задв., да заплати в полза на адв. Д. Х. Т. с л.№ 1000029590, с адрес на кантора: гр.Варна, ул. „П.Х.“ №13, сумата в размер на 600,00лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.22 от Наредба №1/2004г. За МРАВ и е осъден на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, държавна такса в размер на 25,00лв.

Намира обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно, неоснователно и 1 необосновано. Моли се обжалваното решение да бъде отменено изцяло, ведно с издадената заповед за защита по ЗЗДН в полза на молителката М. Б. Б. и наложените с нея мерки по чл.

5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН по изложените във въззивната жалба съображения.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции.

В писмен отговор М. Б. Б. ЕГН ********** от гр. София, ул. „М.“, ***, чрез адв. Д.Т. излага позицията си, че обжалваното решение на ВРС е правилно и законосъобразно, постановено при обсъждане на всички събрани доказателства. Въззивната жалба намира за неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде оставена без уважение, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 75325/20.09.2024г. от С. С. Б. ЕГН ********** от гр. София, ул. „М.“, ***, чрез адв. Кр. К., против решение № 3189/03.09.2024г. по гр.д. № 20243110104537 по описа за 2024г. на 33-ти състав на ВРС, с което е допусната поправка на констатирана очевидна фактическа грешка в решение № 2441/27.06.2024г. по същото гр.д. № 20243110104537 по описа за 2024г. на 33-ти състав на ВРС, като е посочено вече в диспозитивите, че мерките по чл. 5, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН са наложени за срок от 18 месеца, при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и чл. 19 от ЗЗДН с № 78/19.04.2024г., а определеният в диспозитив срок на мярката по чл. 5, т. 1 от ЗЗДН-не се чете. Изложеното в тази въззивна жалба е идентично с това във въззивна жалба вх. № 60666/25.07.2024г.

В писмен отговор от М. Б. Б., чрез адв. Д. Т. по тази жалба се преповтарят писмените възражения срещу въззивна жалба вх. № 60666/25.07.2024г. Моли се и тази въззивна жалба да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред Районен съд Варна е образувано по молба на М. Б. Б., с която иска налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу С. С. Б. – неин син, поради осъществено домашно насилие.

Изложено е, че на 05.03.2024 г., около 08:30 ч., докато гледала телевизия в хола на семейното жилище в гр. София, ул. „М.“ ***, ответникът я хванал за косата с едната ръка, а с другата за шията, като започнал да я души. Като я пуснал, молителката избягала в коридора на жилищния блок. След като се прибрала отново, за да я принуди да продаде притежаван в съсобственост гараж, я заплашил, че ще я „пречука“, ако не се съгласи. Казал и, че като я „утрепе“ ще избяга в Канада. На 11.03.2024 г. от страх за живота си продала нейната част от гаража, като от тази дата – насетне Б. не се прибирала в общото жилище от страх ответникът да не ѝ направи нещо. Поради упражненото насилие на 02.04.2024 г. посетила психиатър, който констатирал „страхово състояние“ и „риск от депресивен епизод“. Твърди също, че ежедневно е подложена на обиди, вулгарни и цинични изрази, като: „мършо“, „кучко“, „курво“, „простачке“, „откачалко“, „психично болна“, „миришеш на пръст“ и др.

Моли да бъдат наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 от ЗЗДН. Представя декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършеното насилие.

В отговор ответникът оспорва всички твърдения за факти. Излага, че не е извършил никакъв акт на домашно физическо или психическо насилие. Отношенията между страните действително са обтегнати, но причина за това било отношението на майка му към него.

През времето, в което развивал бизнес и работил в чужбина молителката не му казала за смъртта на баща му и за смъртта на внучка си – негова дъщеря. Майка му се опитвала всячески да го злепостави и да придобие наследения от него дял от апартамента в гр. София на ул. „М.“. Причина за конфликта между тях било и обстоятелството, че молителката не му давала отчет за пари, получени от наем на негови собствени имоти, които тя получавала и укривала общо имущество. Лъжа били твърденията за упражнена принуда, с която да я е мотивирал да отчужди нейния дял от гаража. Лъжа било и твърдението, че е наркозависим.

2

Позовава се на нелогично дългия период от момента на твърдяното насилие до сезирането на съда, както и посещението при психиатър, осъществено повече от месец след това.

Твърди, че молителката е под контрола на своя братовчедка, която била основен свидетел и „двигател“ на войната ѝ срещу него, като с нея се целяло да бъде изгонен от апартамента.

Моли за отхвърляне на молбата и за решение, с което издадената заповед за незабавна защита да бъде отменена. Претендира разноски за адвокатски хонорар.

С обжалваното решение, молбата е уважена и са взети мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т.

3, т. 4 от ЗЗДН. Исканата мярка по чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН не е наложена.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа страна следното:

С декларация от 12.04.2024 г. по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, М. Б. Б. е декларирала, че на 05.03.2024 г., около 08:30 ч., докато гледала телевизия в хола на семейното жилище в гр.

София, ул. „М.“ ***, ответникът я хванал за косата с едната ръка, а с другата за шията, като започнал да я души. Като я пуснал, молителката избягала в коридора на жилищния блок.

След като се прибрала отново, за да я принуди да продаде притежаван в съсобственост гараж, Б. я заплашил, че ще я „пречука“, ако не се съгласи. Казал и, че като я „утрепе“ ще избяга в Канада.

От лист № 11283/02.04.2024 г. за преглед на пациент в спешно отделение на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна се установява, че на молителката е извършен медицински преглед от д-р Т.Т.. Установено е вътрешно напрегнато състояние, тревожност, мисли за безнадеждност, страхови ретроспективни преживявания, въз основа на който е поставена диагноза „посттравматично стресово разстройство“. Предписана е терапия с „Тритико“ и „Линефор“.

Установява се от справка № 541885/18.04.2024 г. от Агенция по вписванията – Имотен регистър за М. Б., че на 11.03.2024 г. заедно с ответника в качеството им на продавачи са отчуждили съсобствения си недвижим имот с идентификатор ***, представляващ гараж № 4 с площ от 18,33 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „М.“ № 40.

Видно от справка за съдимост № 240517005000214026 от 17.05.2024 г. ответникът С.

Б. е осъждан по НОХД № 551/2007 г. на РС Самоков за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал.1 от НК, като е реабилитиран по право.

От удостоверение за наследници №РСЛ22-УГ01-4043/03.05.2022 г. се установява, че на 02.05.2022 г. е починал С. С.ов Б. - съпруг на молителката и баща на ответника, за което е съставен акт за смърт № 321/02.05.2022г.

От лист № 71669/31.03.2024 г. и лист № 97789/29.04.2024 г. за преглед на пациент в спешно отделение на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, спешен кабинет по ортопедия и травматология се установява, че на 31.03.2024 г. ответникът е претърпял закрито счупване на метатарзална (предноходилна) кост, поради падане в дома си, а на 29.04.2024 г. е паднал отново върху поставената гипсова имобилизация.

Видно от присъда № 451/18.10.2023 г., постановена по НОХД №1190/ 2022 г. по описа на СРС, ответникът С. Б. е признат за невиновен за това, че на 25.02.2021 г. около 14:00 ч. се заканил с убийство на баща си С. С.ов Б., престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

На 08.05.2024 г. е регистрирана в Софийски районен съд молба вх. №149561 от С. Б. за делба на апартамент №19, находящ се в гр. София, ул. „М.“ №40, притежаван в съсобственост с М. Б. Б..

Пред ВРС са изслушани две групи свидетели: Д.З.Й., чията майка е първа братовчедка на молителката и Д.Н.Д., която е снаха на Д.З.Й., двете водени от молителката и Е. Х. Е. и 3

Е.Г.Т., двамата без родство и дела със страните, водени от ответника по молбата за защита.

Св. Д.Й. сочи, че присъствала лично на телефонен разговор между молителката и сина й, при който ответникът, като разбрал, че тя е с майка му, се изсмял истерично и се обърнал към нея, със заплаха: „Вас ще ви разсипя, ще ви разпилея“. По данни от М. Б. знае, че със С. са имали скандал в който той упражнил физическо насилие спрямо нея. На 11.03.2024 г. била в София, изчакала М. да свърши сделката за гаража и я прибрала във Варна. Молителката се страхувала да влезе в семейното жилище, поради което не си взела багаж. На 02.04.2024 г. завела М. на психиатър.

Св. Дарина Д. излага, че е научила от М. за конфликта. На 11.03.2024 г. била в София.

Придружила я във фоайето на нотариалната кантора, т.к. молителката се страхувала от сина си С.. Лично възприела, че бил агресивен и се държал грубо в нотариалната кантора.

Надвесил се над нея заплашително и я питал каква е тя там, и в качеството си на каква е до М..

Св. Е. Е. сочи, че познава С. от дете. Интелигентен и умен мъж. В края на м. ноември 2023 г. страните го посетили в гр. Шумен, където си говорили приятелски, с майтапи и припомняне на моменти от детството.

Св. Е.Г.Т. посочва, че ответникът не пуши, не пие, не взима наркотици. Не знае за извършено насилие. Мисли, че удари и обиди С. не би си позволил спрямо майка си.

Изложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Молбата за защита изхожда от лице с право на защита по реда на ЗЗДН по смисъла на чл. 3, т. 5 вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, тъй като ответникът е низходящ, син на лицето, търсещо защита. Касае се за твърдения за извършено физическо и психическо насилие на 05.03.2024 г., а молбата за защита е подадена на 15.04.2024г., т.е. в срока по чл. 10 от ЗЗДН.

Относно деянията е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Съобразно чл. 2 ЗЗДН домашното насилие съставлява съзнателен акт на физическо, психическо или друго принудително въздействие и ограничаване на личната свобода или личния живот, насочено спрямо лица, които се намират или са (били) в семейна или родствена връзка или фактическо съжителство.