Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 653 от 20.12.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 495/2024
Вид
Решение № 653
Подписан
20.12.2024
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Борис Константинов Динев, Калин Трифонов Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 164 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.251, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.252, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 57, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.288 · Търговски закон
  • чл.574 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. Враца, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Т.

Борис К. Динев при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20241400500495 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 7508/30.5.2024 г. по описа на Районен съд - Враца, на П. и синове 2015 ООД, с ЕИК *** от *** - ищец в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда 30.5.2024 г., чрез процесуалния си представител адв. М. Г. и адв. Ц. С. против Решение №297/14.5.2024 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 3-ти състав по гр.д.

566/2024 по описа на Районен съд – Враца.

С обжалваното решение първоинстанционият съд е отхвърлил предявените искове от "П. и синове 2015" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** против Земеделски производител Й. Х. Д., ЕГН: ********** с адрес *** за връщане на 2000 килограма семена „Тритикале” сорт „Атила” в състояние, което е годно за засяване съгласно агрономическите показатели за стопанската 2022/23г., плодовете, които ответникът дължи-40000 кг добив на зърно от 100 дка засята площ за стопанската 2021/2022 година, както и евентуално предявеният иск за действителната стойност на вещта от 1400 лева или получената цена за нея ако последната е по-висока както и стойността на плодовете в размер на 24000.00 лева, в случай че вещта е погинала или ответникът я е отчуждил или изразходвал.

В частта за разноските е осъдил „П. и синове 2015" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Й. Х. Д., ЕГН: ********** с адрес *** сторените съдебно деловодни разноски както следва: по гр.д.№81/2023 по описа на Районен съд Враца в размер на 3000.00лева представляващи заплатена адвокатски хонорар, по в.гр.дело №469/2023 г. по описа на Окръжен съд Враца в размер на общо 2678.00 лева, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, по настоящото съдебно производство по гр.дело № 566 по описа за 2024 г. на Районен съд Враца в размер на 2600.00 лева представляващи адвокатски хонорар 1

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Оспорва решението като нищожно поради неразбираемост на мотивите.

Оспорва решението като неправилно доколкото не била определена точно правната квалификация на исковете.

Излага, че страните били в добри отношения и си оказвали помощ в земеделската работа. Нямало договорни отношения между страните, в частност договор за влог. Съхраняването на зърното в базата на ответника било нормално с оглед взаимопомощ на страните.

След развалянето на отношенията между страните, те започнали да претендират заплащане на услугите, които са си направили. Излага, че поканил своевременно ответника да върне семената за посев, за да ги засади за стопанската 2021-2022 г., което се случило 15 дни след предаването на семето в склада на ответника.

Излагат, че ответникът изпаднал в забава 15 дни след поканата, а доколко нямало предходни договорни отношения между страните е налице хипотезата на чл.

57, ал. от ЗЗД.

Доколкото нямало договорни правоотношения между страните при първоначалното предаване на семената, ответникът не бил върнал вещите след поискването им поддържа, е исковете е следвало да бъда уважени на основание неоснователно обогатяване.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата Й. Х. Д., с ЕГН ********** от гр. Враца, *** - ответник в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №10145 от 19.7.2024 г., по описа на Районен съд - Враца, , подаден по пощата на 17.7.2024 г. чрез процесуалния си представител адв.Б. К. Р. - САК, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за напълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Поддържа, че решението не е нищожно, доколкото е подписано от съдия и са изложени ясни и недвусмислени мотиви.

Оспорва възраженията на жалбоподателя за правната квалификация като поддържа, че същата е определена от въззивния съд при първоначалното обжалване на първоинстанционно решение по спора, а възприетата от ОС правна квалификация е задължителна за първоинстанционния съд при разглеждане на спора и постановяване на обжалваното решение.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззиввникът не се представлява.

В открито съдебно заседание въззиваемият не се явява и не изпраща представител, но чрез процесуалния си представител с писмена молба оспорва жалбата.

2

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Първоначално първоинстанционното дело е образувано като гр.д.№81/2023 г.

Районен съд Враца.

С решение №455/28.07.2023 г. по гр.д.№81/2023 г. Районен съд Враца е отхвърлил иск с правно основание чл. 57, ал.1 от ЗЗД, предявен от "П. и синове" ЕООД, ЕИК: *** против Земеделски производител Й. Х. Д., ЕГН: ********** за връщане на движимите вещи, описани в исковата молба, а именно 2 000.00 килограма тритикале, сорт „Атила“, като неоснователен и недоказан.

С постановеното решение районен съд Враца е осъдил на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД Земеделски производител Й. Х. Д., ЕГН: ********** да заплати на "П. и синове" ЕООД, ЕИК: *** сумата от 1400, 00 лева, представляваща стойността на невърнати 2 000.00 килограма тритикале, сорт „Атила“, предадени на 28.09.2021 г. на Й. Х. Д., к а т о е отхвърлил като неоснователен иска за 24000 лева, представляващ добити плодове от 2 000.00 килограма тритикале, сорт „Атила“, като неоснователен и недоказан.

Районен съд Враца е осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК Й. Х. Д., ЕГН:

********** да заплати на "П. и синове" ЕООД, ЕИК: *** сумата от 224.05 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство, съобразно уважената част от исковите претенции и е осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК "П. и синове" ЕООД, ЕИК: *** да заплати на Й. Х. Д., ЕГН: ********** сумата от 2834.64 лева, представляваща направени разноски в настоящото производство, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

С решение №91 от 14.02.2024 г. по гр.д.№469/2023 г. Окръжен съд Враца е обезсилил решение №455/28.07.2023 г. на Районен съд Враца постановено по гр.д.

№81/2023 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда на предявените искове за договорна отговорност.

Ищецът твърди, че с ответника се намирали в добри взаимоотношения, като основният предмет на дейност е земеделие и в това им качество си извършвали услуги едни на друг, както и че са в роднински връзки- управителят на дружеството е сестра на ответника. В тази връзка, през есента на 2021 година с оглед дейността на дружеството било необходимо да закупи житна култура, представляваща кръстоска между пшеница и ръж, с наименование „Тритикале“, сорт „Атила”, която да засее и да ползва добивите й. Закупил семена в количество от 2000 килограма от ЕТ”Хевекта-М.

Ц.” на стойност 1400 лева , което му било предадено на 28.09.2021 година. Тъй като не разполага със склад или друго подходящо помещение за съхранението му, помолил ответника да съхрани в негов склад семената до времето, когато ще му потрябва за засяването му. Той се съгласил да съхрани зърното временно и безвъзмездно и на същата дата зърното било стоварено и съхранено в стоковата база на ответника в село *** в 2 бега по 1000 кг.

Посочва, че житната култура трябвало да бъде насадена през есента октомври, най - късно ноември, в определените за това по агрокалендар срокове, като за тази цел в началото месец октомври 2021 година поискал да му бъде предадено зърното от 3 помещенията на ответника. Последният отказал, без никакво основание, като многократно е посещавала ответника и е искал да му бъде върнато зърното, за да може да го засее в сроковете. Количеството зърно било предвидено за засяване на 100 декара земеделска земя. След като до края на календарната 2021 година ответникът не му предал зърното, ищецът не успял да засади тази земеделска култура и поради това не успял да добие плодовете от тази вещ през стопанската 2021/2022 година. При среден добив на зърно от 400 до 450 кг на декар, при засети 100 декара и при цена от 600 лева за тон, поради незасяването й, не е реализирала продукция в размер от средно 40 000 кг. И до настоящият момент не е предадено нито зърното, нито добивите от него, като ответникът недобросъвестно държи вещта без никакво основание.

В исковата молба е поискано ако ответникът оспори, че е поканен да предаде вещта, настоящата искова молба да се счита за покана за връщането й на вещта, ведно с плодовете, които плодове са с оглед естеството на вещта са в количество и качество на добива от зърното и се дължат от деня на недобросъвестното задържане.

В законовият срок от ответникът е постъпил писмен отговор, с който твърди, че предявеният иск е недопустим. Оспорва изцяло твърденията на ответника, че ищецът дължи връщане на оставено при него за пазене на тритикале /изкуствен хибрид между пшеница и ръж/. Договор за влог между страните няма сключван и ответникът никога не се е договарял с ищеца да оставя при него подобна вещ /стока/, съответно не се е задължавал да я пази и връща. Твърди, че представените с насрещния иск писмени доказателства не доказват наличието на такъв договор. Реално предаване и приемане на подобна вещ не е имало, съответно липсва съгласие на ищеца да приеме, пази и върне подобна родово определена вещ. По аргумент от обратното основание, за доказване на сключен между страните договор за влог се изисква писмена форма, тъй като според чл.251, ал.1 от ЗЗД ограниченията за доказване със свидетелски показания /чл. 164 ГПК/ не важат единствено, когато влогът е наложен от някое бедствие, като пожар, наводнение или друго изключително събитие, а също и когато вещта се предава на служител при посещение в театър, клуб, ресторант или други такива места. В случая ответникът не твърди възникването на изключителни или специални събития, които биха могли да преодолеят изискването за писмена форма на договора за влог.

Оспорва като неотносима за спора представената с исковата молба международна товарителница (CMR). Предмет на описания в нея транспорт са били 2 бигбег опаковки със семена /без да е посочено какви семена/ в общо количество 2 000 кг., но изпращач е фирма „Сортови семена“, а получател „Хевекта“, с място на разтоварване с.***. Според записа в CMR стоката е била приета от превозвач „С. транспорт 8“ООД в гр. Исперих и получена от лице с фамилно име „П.“ на 28.09.2021г. Представена е фактура № 1- 467/22.11.2021г., която е с дата приблизително два месеца по-късно от датата на разтоварване, посочена в товарителницата. Предмет на доставката са били 2 000 кг тритикале сорт „Атила“, а не както е посочено в иска сорт „Албена“, което е различно. Освен това мястото на разтоварване е с.*** като нито получателят, нито превозвача са направили бележка, че мястото на разтоварване е различно от посоченото в товарителницата, ако се твърди, че това е било с. ***, Общ. Враца.