Определение № 402 от 24.09.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 402 гр. Варна, 23.09.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20213000500438 по описа за 2021 година намира следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на СТ. П.

ИВ. от гр. Шумен, представляван от адв. М. Р. от АК-Варна, срещу решение № 925/20.05.2021г., постановено по гражданско дело № 3745 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ МУ , с които са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивника против М. ХР. Д. и АС. Н.

АС., двете от гр. Шумен, при участието като трето лице-помагач на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, гр. София на тяхна страна, искове:

- иск с правно основание чл. 73, вр. чл. 40, ал. 4 и ал. 3 от ЗННД, вр. чл.

45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждането им солидарно да му заплатят сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда, вследствие на неправилно удостоверяване в Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот между съсобственици под № 183, том. IX, рег. № 6729, дело № 1182 от 07.10.2016 год. /вписан в СВп вх.рег. № 7056/07.10.2016 год., акт № 25, том.19, дело № 3770/2016 год., дв.вх.рег. № 7009/, съизмерима с платената от него покупна цена по договор, оформен с Нотариален акт № 73, том. I, рег.№ 1365, дело № 59 от 10.03.2020 год. на нотариус Гергана Великова –Ценова с район на действие РС-Шумен и рег. № 702 на НК, вписан дв.вх. рег. № 110, вх. рег. № 1109, акт. № 164, том.3, дело № 617 от 10.03.2020 год. на СВ-Шумен;

1

- иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 639.44 лв., представляваща обезщетение за забавеното плащане на главницата от 26 000 лв. за периода от датата на нейното плащане на 10.03.20г. до предявяване на исковата молба по настоящото дело /22.12.20г./;

В жалбата се излага, че решението в обжалваните му части е неправилно, постановено в нарушение на относимите материалноправни норми, както и процесуалните норми – по отношение задължението на съда да изложи мотиви относно изводите си, поради което се претендира отмяната му в тези отхвърлителни части и уважаване на исковете, ведно с присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Поддържа се, че и само въз основа на представените пред нотариуса документи с оглед подготовката и изповядването на сделката от 07.10.16г., нотариусът при полагане на дължимата грижа и при съобразяване с правните норми и с тълкуването им в съдебната практика, е следвало да достигне до извода за наличието на права на трети лица върху продавания имот, които са различни от продавачите и също са наследници на тяхната праводателка П.И.Б. Отделно от това, нотариусът разполага и с правомощия в рамките на охранителното производство по своя инициатива и по служебен ред да се снадбява с необходимите справки, данни и документи, които са му нужни, за да изпълни задълженията си по чл. 586, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. В тази връзка се акцентира на представените пред нотариуса с оглед на изповядване на сделката от 07.10.16г. нотариален акт № 166/12.04.1973г. за придобиване на имота по реда на ЖСК, данните са семейния статус на починалата наследодателка /записана като вдовица/, както и отразеното в удостоверението за данъчна оценка от 04.10.16., че като собственици на имота са били посочени и трети лица, различни от страните по подготвяната сделка. При събирането и съобразяването на тези данни, както и с оглед разрешенията, дадени с ТР № 44/1975г. на ОСГК на ВС и ППВС № 3/12.11.1983г., нотариусът е следвало да достигне до други правни изводи относно титулярите на правото на собственост върху продавания апартамент. Въз основа на установените факти чрез представените пред нотариуса документи, последният е следвало да достигне до извода, че е била налице презумпцията на чл. 13, ал. 1 от СК /отм./, която не е била оборена, както и са липсвали доказателства, че отчужденият от нея личен имот е бил равностоен или по-скъп от придобития 2 като обезщетение имот. Поради това се счита, че не е било необходимо пред нотариуса да е бил представен Протокол на комисията по § 85 от ППЗПИНМ, за да се достигне до извода, че молителите-продавачи по договора от 07.10.16г. не са единствените наследници, респ. – собственици на продаваемите идеални части от същия. Изложени са съображения в подкрепа на тезата, че действителната вреда, претърпяна от ищеца се изразява именно в заплатената по договора от 10.03.20г. покупна цена от 26 000 лв. /предвид факта, че договорът от 07.10.16г. е сключен между родственици и поради това при занижена цена, каквато и фактически не е плащана на брата на ищеца, който е бил продавач по този договор/. Сочи се още, че удостовереният материален интерес от нотариуса по см. на чл. 73 от ЗННД, е посоченият в самия нотариален акт от 07.10.16г., възлизащ на 58 656.45 лв., а не в размер на 19 949.52 лв., както поддържат насрещните страни. Претендира се отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на исковете.

В предвидения срок е депозиран писмен отговор от насрещните страни М. ХР. Д. и АС. Н. АС., двете от гр. Шумен, чрез общия им процесуален представител адв. Св. М. от АК-Шумен, с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че решението е правилно и законосъобразно. Сочи се, че едва с въззивната жалба се излага ново твърдение от ищеца, че нотариусът е следвало да откаже извършването на удостоверяването след като не е разполагал с необходимите доказателства. Това се счита за признание, че по делото не е доказано молителите да са представили на нотариуса документите, въз основа на които същият да достигне до изводите, до които е достигнал съдът в делото за евикция. Освен това се счита, че с това ново твърдение се прави недопустим опит да се обоснове ново основание на исковата претенция. Поради то се отправя искане въззивният съд да го остави без разглеждане и произнасяне. Освен това се поддържа, че помощникнотариусът не е имал основание за отказ, тъй като представените му писмени доказателства са обосновавали правния извод за извършване на исканото нотариално удостоверяване, същият не е бил и в състояние да се извести за наличието на съществуващите други доказателства, които са били представени в състезателния исков процес по евикцията от ищците /а не от ответниците/ по делото. Поддържа се, че нито един елемент от фактически състав на деликта не е установен по отношение на двамата настоящи 3 ответници. Отделно от това се поддържа, че и размерът на вредата не е бил доказан, тъй като срещу уговорената и платена на 10.03.20г. цена от 26 000 лв. ищецът е получил правото на собственост и върху продадените му идеални части от имотите. Относно акцесорните искове се счита, че същите са неоснователни поради неоснователност и на главните такива. Поддържа се и размер на удостоверения материален интерес в контекста на нормата на чл.

73 от ЗННД, възлизащ на 19 949.44 лв. за 2808.43/11 010 ид.ч. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските за въззивната инстанция. Релевирано е в евентуалност и възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Отговор на въззивната жалба е подаден и от третото лице-помагач на страната на ответниците – „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, гр.

София чрез юр.к. Й. С., с който същата е оспорена като неоснователна. Един от аргументите за неоснователност на предявените претенции е това, че ищецът има правото по чл. 189 или чл. 191 от ЗЗД против продавачите си.

Освен това се сочи, че твърдението във въззивната жалба, че покупната цена ищецът е заплатил само на Иванка Кючукова, а не и на своя брат, е въведено за първи път в процеса, което е недопустимо, а и не отговаря на истината, тъй като в самия нотариален акт е посочено, че цената от 24 000 лв. се отнася за цялата продавана ¾ ид.ч. от имота. Разпределението на тази цена между продавачите е въпрос на техни вътрешни отношения. А ако не е била заплащана продажна цена, то тогава вреда за ищеца не е настъпила. Споделя се решаващия извод на първоинстанционния съд, че нотариусът не е разполагал с доказателствата, които са били събрани в съдебния процес по евикцията и не е могъл да ги установи служебно. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено.

С оглед на изрично определения предмет във въззивната жалба /стр. 1, абз. 2/ и размера на заплатената ДТ за въззивното производство, настоящият състав на съда намира, че първоинстанционното решение не е обжалвано (и поради това е влязло в сила) в частите му, с които са били отхвърлени исковете на ищеца против ответниците за присъждане на обезщетение на имуществените му вреди, изразяващи се в заплатените разноски по сделката в размер на 1086,50 лева /Нотариален акт № 73, том.I, рег.№ 1365 дело № 59 от 4

10.03.2020 год. на Нотариус Гергана Великова –Ценова с район на действие РС-Шумен и рег. № 702 на НК, вписан Дв-вх. № 110, Вх.рег. № 1109, акт. № 164, том.3, дело № 617 от 10.03.2020 год. на АП-Вписванията Шумен/; в заплатени разноски в съдебното производство по гр. дело № 2552/2017 год. на РС-Шумен в размер на 6 142.19 лева; сумата от 527.48 лв. като обезщетение за забавеното плащане на сумата от 1 086.50 лева за периода от 10.03.2020 год. до датата на предявяване на исковата молба /определена по размер като разлика между исковата претенция от 2 166.92 лв. и посочения размер във въззивната жалба от 1 639.44 лв./; сумата от 491.38 лева представляваща, обезщетение за забава, равна на законна лихва върху сумата от 6 142,19 лв.

(съдебно-деловодни разходи по посоченото граждански дело) за периода от 10.03.2020 год. до датата на предявяване на исковата молба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, същата е редовна и са налице доказателства за надлежна представителна власт /като в тази връзка на въззивника следва да се укаже само да завери за вярност с оригинала представеното с исковата молба копие на пълномощното от 02.12.20г./, поради което и делото следва да бъде внесено в открито съдебно заседание.

Не е налице хипотезата за наличие на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства, а отделно от това и самите страни не са формулирали доказателствени искания в подадените въззивна жалба и отговора на същата.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва производството по делото в открито с.з. на 03.11.21г. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.

УКАЗВА на въззивника /да се уведоми чрез адв. М. Р./, че в срок до открито с.з. следва да завери за вярност копието на пълномощното към исковата молба от 02.12.20г. или да представи заверено копие от същото пред настоящата инстанция.

5

При неизпълнение в срок съдът ще осигури възможност на страната да потвърди извършените без предсавителна власт процесуални действия.

С оглед противоепидемичните мерки призоваването на страните да стане по телефона чрез процесуалните им представители, а настоящото определение да им се изпрати на посочен от последните електронен адрес чрез електронните им пощи.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6