Решение № 6789 от 15.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 62108/2023
- Вид
- Решение № 6789
- Подписан
- 15.04.2024
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138, ал. 2, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 6789 гр. С, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20231110162108 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. П. С., чрез адв. М., срещу „С К“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 11, ал. 2 от Договор за паричен заем № ******* от 13.05.2021 г., сключен между М. П. С. и „С К“ ООД, поради противоречие със, закона, евентуално заобикаляне на закона, евентуално противоречие с добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „С К“ ООД да върне на М. П. С. сумата в размер на 320,73 лв. (след допуснато по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на предявения иск), представляваща платена при начална липса на основание – нищожна клауза на чл. 11, ал. 2 от договора за паричен заем от 13.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 13.11.2023 г. до окончателното плащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 13.05.2021 г. сключил със „С К“ ООД договор за паричен заем № ******* за сума в размер на 1400 лв., платима на 37 седмични вноски. В чл. 5, ал. 1 от договора за кредит било посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция или 2. поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия. В чл. 11, ал. 2 страните се договорили, че в случай на непредставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 1254,28 лв. Твърди, че още със сключване на договора, на ищеца била начислена неустойка в размер на 1254,28 лв., която била включена в 1 погасителния план и общото задължение възлизало в размер на 2886 лв. Поддържа, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора е неравноправна и нищожна, за което излага подробни съображения. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като приеме, че клаузата на чл. 11, ал. 2 от процесния договор е нищожна на посочените основания, както и осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 320,73 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза на чл. 11, ал. 2 от договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 13.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С К“ ООД, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по подробно изложени съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че на 13.05.2021 г. между ищеца М. П. С., в качеството й на заемател, и ответника „С К“ ООД, в качеството му на заемодател, е бил сключен Договор за паричен заем № *******/13.05.2021 г., по силата на който „С К“ ООД предоставило на М. П. С. сумата в размер на 1400 лв., която ищецът се задължил да върне на 37 седмични вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40,05% и годишен процент на разходите от 49,88%. В чл. 5.1. от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) поръчител, който да отговаря на определени условия; 2) банкова гаранция. Съгласно чл. 11, ал. 2 от договора, при неизпълнение на чл. 5.1. заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1254,28 лв., която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
Отделно от гореизложеното следва да се отбележи, че с доклада по чл. 146 ГПК съдът е задължил на основание чл. 190 ГПК ответника да представи заверен препис от процесния договор за потребителски кредит и погасителния план към него, като е предупредил ответника за реализиране на процесуалната тежест по чл. 161 ГПК при неизпълнение на указанията в срок. Указанията на съда са останали неизпълнени, включително и в рамките на проведеното по делото открито съдебно заседание. При това положение и на основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК съдът приема, че процесният договор за паричен заем е сключен, както и че в чл. 5 от договора, се съдържа задължение на заемополучателя да предостави на кредитора поне едно от изброените обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, в срок до три дни от сключването на договора, а в чл. 11, ал. 2 от него се съдържа клауза, която предвижда, че при непредоставяне на обезпечение в 2 установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в договора, заемополучателят дължи неустойка в размер на 1254,28 лв. Посочените обстоятелства се установяват и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, пълно и компетентно дадено. Отделно от това, в проведеното на 21.03.2024 г. открито съдебно заседание вещото лице изрично заяви, че в договора за потребителски кредит е предвидена клаузата, съгласно която кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1254,28 лв., ако не представи договореното обезпечение в тридневен срок. За пълнота трябва да се посочи, че правото на съда чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК не е произволно, тъй като законът е предоставил това право на съда под условие и в зависимост от всички обстоятелства по делото. Важно условие за прилагането му е точното уведомяване на страната относно фактите, които съдът ще приеме за доказани в случай, че страната създава пречки за проверка на тези факти. В случая съдът е дал конкретни указания на ответника, като му е посочил възможните процесуални последици от неизпълнение на процесуалното задължение, поради което настоящият съдебен състав приема, че са налице описаните в хипотезиса на посочите правни норми факти, което обуславя тяхното приложение (в този смисъл е Решение № 109 от 8.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8594/2022 г. и др.).
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: по процесния договор за паричен заем ищецът е изплатил на ответника сума в общ размер на 1793,87 лв., която е разпределена от заемодателя, както следва: 1400 лв. – погасена главница по договора; 73,14 лв. – погасена договорна лихва съгласно погасителния план към договора; 320,73 лв. – погасена неустойка съгласно чл. 11, ал. 2 от договора; вземайки предвид размера на отпуснатия кредит – 1400 лв. и общо изплатената от М. П. С. сума по договора - 1793,87 лв. за срок от 7 седмици, годишният процент на разходите в този случай е в размер на 206,49%, а с включена неустойка за срок от 37 седмици ГПР е 147,53%.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че клаузата на чл. 11, ал. 2 от договора за паричен заем е нищожна на заявените правни основания.
Сключеният между ищеца и „С К“ ООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на 3 периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
В частност, преценката относно действителността на процесната клауза на чл. 11, ал.
2 от договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,88%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно - неустойката в размер на 1254,28 лв., която се начислява автоматично от заемодателя и която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор "неустойка" е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са 4 известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на 1254,28 лв., която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.